Света Богородица Памакаристос: Разлика между версии
м Робот: Преместване на 12 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q1420984. |
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:Q1420984 |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''„Света Богородица Памакаристос“''' ({{lang-el| Μονή Παναγίας Παμμακάριστου}}, {{lang-tr|Fethiye Camii}}) е византийска църква, превърната по-късно в джамия. Днес е музей в [[Истанбул]], [[Турция]]. |
'''„Света Богородица Памакаристос“''' ({{lang-el| Μονή Παναγίας Παμμακάριστου}}, {{lang-tr|Fethiye Camii}}) е византийска църква, превърната по-късно в джамия. Днес е музей в [[Истанбул]], [[Турция]]. |
||
| Ред 27: | Ред 26: | ||
[[Категория:Джамии в Истанбул|Памакаристос]] |
[[Категория:Джамии в Истанбул|Памакаристос]] |
||
[[Категория:Църкви, преустроени в джамии]] |
[[Категория:Църкви, преустроени в джамии]] |
||
[[pt:Igreja de Pammakaristos]] |
|||
Версия от 00:35, 30 май 2013
„Света Богородица Памакаристос“ (Шаблон:Lang-el, Шаблон:Lang-tr) е византийска църква, превърната по-късно в джамия. Днес е музей в Истанбул, Турция.
Църквата е строена по времето на Андроник II Палеолог. В периода 1456 - 1587 г. е седалище на Цариградската патриаршия.
Около 1591 г. е превърната в джамия. Сега е музей в района на Фатих, в стария град Константинопол.
История
Според някои изследователи, църквата е построена през 11 или 12 век. Също така, много историци смятат, че тя е построена по времето на византийския император Михаил VII Дука (1071-1078). Според други това се е случило по времето на династията на Комнините[1]. Швейцарският учен Ърнест Мемвери смята, че първата сграда е била започната още от 8 век [2].
Параклиса намиращ се в южната част на църквата е построена по времето на Палеолозите, като църквата е била посветена на Христос Логос.
След падането на Константинопол, седалището на Вселенската патриаршия се прехвърля в тази църква, след като църквата на светите Апостоли била разрушена. Като седалище на Вселенския патриарх църквата останала до 1587 г., когато е била превърната в джамия по времето на Мурад III, по повод завладяването на Грузия и Азербайджан.
Комплексът е бил изоставен след края на Османската империя. През 1949 г. е възстановен и превърнат в музей [3].