Харитон Генадиев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
Роден е през [[1861]] в [[Битоля]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]. Дядо му е българският митрополит [[Генадий Велешки]] (1830-1890), син е на [[Иван Генадиев]] Хармосин, а видният политик [[Никола Генадиев]] му е брат. През [[1876]] година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица [[Цариград]]. Заема различни административни длъжности в [[Източна Румелия]], а по-късно служи в [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград. Връща се в България и от [[1903]] до [[1907]] година е началник на отдела по печата на [[Външно министерство|Външното министерство]] и шеф на [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]]. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар [[Фердинанд I]]. |
Роден е през [[1861]] в [[Битоля]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]. Дядо му е българският митрополит [[Генадий Велешки]] (1830-1890), син е на [[Иван Генадиев]] Хармосин, а видният политик [[Никола Генадиев]] му е брат. През [[1876]] година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица [[Цариград]]. Заема различни административни длъжности в [[Източна Румелия]], а по-късно служи в [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград. Връща се в България и от [[1903]] до [[1907]] година е началник на отдела по печата на [[Външно министерство|Външното министерство]] и шеф на [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]]. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар [[Фердинанд I]]. |
||
Генадиев е сред основателите и първите редактори (до 1894) на всекидневника „[[Балканска зора]]“, който е първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излизал в Пловдив от [[1890]] до [[1900]] година. Редактира преводното списание „Зимни нощи. |
Генадиев е сред основателите и първите редактори (до 1894) на всекидневника „[[Балканска зора]]“, който е първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излизал в Пловдив от [[1890]] до [[1900]] година. Редактира преводното списание „Зимни нощи. Ежемесечен журнал за романи и разкази в превод“ (Пловдив, 1888 - 1890). |
||
Прави много преводи от френски: |
Прави много преводи от френски: |
||
Версия от 20:37, 1 юни 2013
| Харитон Генадиев | |
| български журналист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Павел Иванов Генадиев Михаил Генадиев |
| Харитон Генадиев в Общомедия | |
Харитон Иванов Генадиев е български журналист, лексикограф и преводач.
Биография
Роден е през 1861 в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Дядо му е българският митрополит Генадий Велешки (1830-1890), син е на Иван Генадиев Хармосин, а видният политик Никола Генадиев му е брат. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица Цариград. Заема различни административни длъжности в Източна Румелия, а по-късно служи в Българската екзархия в Цариград. Връща се в България и от 1903 до 1907 година е началник на отдела по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар Фердинанд I.
Генадиев е сред основателите и първите редактори (до 1894) на всекидневника „Балканска зора“, който е първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излизал в Пловдив от 1890 до 1900 година. Редактира преводното списание „Зимни нощи. Ежемесечен журнал за романи и разкази в превод“ (Пловдив, 1888 - 1890).
Прави много преводи от френски:
- Александър Дюма - баща, „Граф Монте Кристо“, 1889
- Молиер, „Благородникът“, 1890
- Александър Дюма - баща, „Съвестта“, 1893
- Жул Верн, „Капитан Немо или 2000 левги под море“, 1893
- Жул Верн, „Чанселор“, 1895
- Виктор Юго, „Клетниците“, 1897-1898
- Александър Дюма - баща, „Рицарят на червения дом“, 1918
- Жул Верн, „Около месечината“, 1919
- Жул Верн, „Тайнственият остров“, 1921
Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.
Умира на 23 април 1914 в София.[1][2]
Родословно дърво
| Димитър Мокрянин | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Генадий Велешки (1800 — 1876) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Василикия Генадиева | Иван Генадиев (ок. 1830 — 1890) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Райчо Генадиев (1859 — ?) | Харитон Генадиев (1861 — 1914) | Михаил Генадиев (1863 — 1945) | Никола Генадиев (1868 — 1923) | Павел Генадиев (1873 — 1959) | Екатерина Венедикова | Йордан Венедиков (1892 — 1919) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Фео Мустакова (1909 — 2011) | Асен Генадиев (1909 — 1987) | Василка Генадиева (1905 — 1973) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
