Обикновена млечница: Разлика между версии
махам твърдения без източник |
|||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
| binomial_authority = (L. : Fr.) S. F. Gray |
| binomial_authority = (L. : Fr.) S. F. Gray |
||
}} |
}} |
||
'''Обикновената млечница''', също '''Истинска млечница''', '''Червена млечница''' или '''Рижика'''<ref>{{cite book | title=Гъбите в България | last=Йорданов | first=Даки | year=1978 | publisher=Издателство на [[БАН]] | location=София | page=145 | isbn=19-2530-6-78}}</ref><ref>{{Br}}1.Енциклопедия А-Я, първо издание, 1974 г., БАН.{{Br}}2.Енциклопедия „България“, т.5, стр.765, 1986 г., БАН{{Br}}3.Енциклопедия А-Я, второ издание, 1999 г., БАН.</ref> |
'''Обикновената млечница''', също '''Истинска млечница''', '''Червена млечница''' или '''Рижика'''<ref>{{cite book | title=Гъбите в България | last=Йорданов | first=Даки | year=1978 | publisher=Издателство на [[БАН]] | location=София | page=145 | isbn=19-2530-6-78}}</ref><ref>{{Br}}1.Енциклопедия А-Я, първо издание, 1974 г., БАН.{{Br}}2.Енциклопедия „България“, т.5, стр.765, 1986 г., БАН{{Br}}3.Енциклопедия А-Я, второ издание, 1999 г., БАН.</ref> (''Lactarius deliciosus''), е ядлива [[базидиева гъба]] от род [[млечница (род)|Млечница]] на семейство ''[[Russulaceae]]''. |
||
== Характерни белези == |
== Характерни белези == |
||
Версия от 13:57, 3 юни 2013
| Обикновена млечница | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Gray, 1821 | ||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Обикновена млечница в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Обикновената млечница, също Истинска млечница, Червена млечница или Рижика[1][2] (Lactarius deliciosus), е ядлива базидиева гъба от род Млечница на семейство Russulaceae.
Характерни белези
- Гугла:
Диаметърът на гуглата е от 6 до 12 cm. Първоначално е плоскоизпъкнала, по-късно става разперена. В средата е вдлъбната. Има широкофуниевидна форма.
На цвят е оранжевочервена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави, концентрично разположени пръстеновидни ивици. Повърхността е гладка и гола, във влажно време слабо лепкава. Ръбът е тънък, като първоначално е подвит навърте, по-късно се изправя. При по-старите екземпляри слабо вълновиден.
- Месо:
Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10-20 минути придобива тъмновишневочервен цвят.
- Ламели:
Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти сляти с пънчето. Имат същата окраска като месото и същата промяна на цвета при разчупване.
- Споров прашец:
Споровият пращец е бледожълт.
- Пънче:
Първоначално е плътно, по-късно се появяват кухини. Крехко е като останалите части на гъбата. На височина достига 2-8 см с диаметър от 1 до 3 см. Има цилиндрична форма, в основата е стеснено. Има същата окраска като останалите части на гъбата и същата промяна на цвета при разчупване.
Събиране, съхранение и използване в кулинарията
Рижиката расте върху почва от иглолистни гори и по-рядко в широколистни гори, които са смесени или са в близост с иглолистни. Първите гъби се появяват през юли. През октомври-ноември, когато завършва растежа реколтата е най-богата, особено в периоди на ясни слънчеви дни, когато падат първите слани. Гъбата е с високи вкусови качества и приятен аромат на плодове. Консумира се прясна за супи, ястия, пържена и задушена. Може да бъде стерилизирана в буркани, замразена в найлонови торбички във фризер след бланширане. Тя е една от най-подходящите гъби за туршия без топлинна обработка, като се залива със студен преварен разтвор на оцет, вода, сол, захар и подправки (чер пипер, дафинов лист и чесън). Не е подходяща за сушене.
Двойници
Отровният двойник на рижиката е мъхнатката (Lactarius torminosus)
Отличителни белези
- 1. Шапката е розова до месночервена, с по-тъмни не позеленяващи, концентрично разположени пръстеновидни ивици.
- 2. Ръбът е гъсто окосмен с дълги, лъскави власинки приличащи на мъх (от където идва и името на гъбата).
- 3. Месото е светлобялокафеникаво. При нараняване не променя цвета си и отделя бял лютив сок.
- 4. В някои европейски страни (Русия и Северна Германия) гъбата се консумира след специална преработка (изваряване в солена вода).
Почти идентичните L. salmonicolor и L. deterrimus се различават единствено в цвета на млякото или времетраенето на неговата реакция с въздуха. Двата вида са смятат за напълно ядливи.