Обикновена млечница: Разлика между версии
махам твърдения без източник |
L.Payakoff (беседа | приноси) |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
== Характерни белези == |
== Характерни белези == |
||
* '''Гугла:''' |
* '''Гугла:''' |
||
Диаметърът на гуглата е от 6 до 12 cm. Първоначално е плоскоизпъкнала, по-късно става разперена. В средата е вдлъбната. Има широкофуниевидна форма.[[Файл: Lactarius Deliciosus.jpg|ляво|мини|Рижика, Червена млечница, юни 2010]] На цвят е оранжевочервена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави, концентрично разположени пръстеновидни ивици. Повърхността е гладка и гола, във влажно време слабо лепкава. Ръбът е тънък, като първоначално е подвит |
Диаметърът на гуглата е от 6 до 12 cm. Първоначално е плоскоизпъкнала, по-късно става разперена. В средата е вдлъбната. Има широкофуниевидна форма.[[Файл: Lactarius Deliciosus.jpg|ляво|мини|Рижика, Червена млечница, юни 2010]] На цвят е оранжевочервена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави, концентрично разположени пръстеновидни ивици. Повърхността е гладка и гола, във влажно време слабо лепкава. Ръбът е тънък, като първоначално е подвит навътре, по-късно се изправя. При по-старите екземпляри слабо вълновиден. |
||
* '''Месо:''' |
* '''Месо:''' |
||
Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10-20 минути придобива тъмновишневочервен цвят. |
Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10-20 минути придобива тъмновишневочервен цвят. |
||
[[Файл:Lactarius Deliciosus.JPG|мини|Рижика, червена млечница, юни 2010]] |
[[Файл:Lactarius Deliciosus.JPG|мини|Рижика, червена млечница, юни 2010]] |
||
* '''Ламели:''' |
* '''Ламели:''' |
||
Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти |
Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти слети с пънчето. Имат същата окраска като месото и същата промяна на цвета при разчупване. |
||
* '''Споров прашец:''' |
* '''Споров прашец:''' |
||
Споровият пращец е бледожълт. |
Споровият пращец е бледожълт. |
||
* '''Пънче:''' |
* '''Пънче:''' |
||
Първоначално е плътно, по-късно се появяват кухини. Крехко е като останалите части на гъбата. На височина достига 2-8 |
Първоначално е плътно, по-късно се появяват кухини. Крехко е като останалите части на гъбата. На височина достига 2-8 [[Сантиметър|cm]] с диаметър от 1 до 3 cm. Има цилиндрична форма, в основата е стеснено. Има същата окраска като останалите части на гъбата и същата промяна на цвета при разчупване. |
||
== Събиране, съхранение и използване в кулинарията == |
== Събиране, съхранение и използване в кулинарията == |
Версия от 05:57, 4 юни 2013
Обикновена млечница | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Gray, 1821 | ||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Обикновена млечница в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Обикновената млечница, също Истинска млечница, Червена млечница или Рижика[1][2] (Lactarius deliciosus), е ядлива базидиева гъба от род Млечница на семейство Russulaceae.
Характерни белези
- Гугла:
Диаметърът на гуглата е от 6 до 12 cm. Първоначално е плоскоизпъкнала, по-късно става разперена. В средата е вдлъбната. Има широкофуниевидна форма.
На цвят е оранжевочервена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави, концентрично разположени пръстеновидни ивици. Повърхността е гладка и гола, във влажно време слабо лепкава. Ръбът е тънък, като първоначално е подвит навътре, по-късно се изправя. При по-старите екземпляри слабо вълновиден.
- Месо:
Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10-20 минути придобива тъмновишневочервен цвят.
- Ламели:
Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти слети с пънчето. Имат същата окраска като месото и същата промяна на цвета при разчупване.
- Споров прашец:
Споровият пращец е бледожълт.
- Пънче:
Първоначално е плътно, по-късно се появяват кухини. Крехко е като останалите части на гъбата. На височина достига 2-8 cm с диаметър от 1 до 3 cm. Има цилиндрична форма, в основата е стеснено. Има същата окраска като останалите части на гъбата и същата промяна на цвета при разчупване.
Събиране, съхранение и използване в кулинарията
Рижиката расте върху почва от иглолистни гори и по-рядко в широколистни гори, които са смесени или са в близост с иглолистни. Първите гъби се появяват през юли. През октомври-ноември, когато завършва растежа реколтата е най-богата, особено в периоди на ясни слънчеви дни, когато падат първите слани. Гъбата е с високи вкусови качества и приятен аромат на плодове. Консумира се прясна за супи, ястия, пържена и задушена. Може да бъде стерилизирана в буркани, замразена в найлонови торбички във фризер след бланширане. Тя е една от най-подходящите гъби за туршия без топлинна обработка, като се залива със студен преварен разтвор на оцет, вода, сол, захар и подправки (чер пипер, дафинов лист и чесън). Не е подходяща за сушене.
Двойници
Отровният двойник на рижиката е мъхнатката (Lactarius torminosus)
Отличителни белези
- 1. Шапката е розова до месночервена, с по-тъмни не позеленяващи, концентрично разположени пръстеновидни ивици.
- 2. Ръбът е гъсто окосмен с дълги, лъскави власинки приличащи на мъх (от където идва и името на гъбата).
- 3. Месото е светлобялокафеникаво. При нараняване не променя цвета си и отделя бял лютив сок.
- 4. В някои европейски страни (Русия и Северна Германия) гъбата се консумира след специална преработка (изваряване в солена вода).
Почти идентичните L. salmonicolor и L. deterrimus се различават единствено в цвета на млякото или времетраенето на неговата реакция с въздуха. Двата вида са смятат за напълно ядливи.