Димитър Гичев

Тази статия е за българския политик. За музиколога вижте Димитър Гичев (музиколог).

---

Димитър Гичев
български политик
Гичев говори по време на митинг през 1933 г.
Роден	10 декември* 1893 Перущица, България
Починал	26 април 1964 София, България
Учил в	Софийска духовна семинария
Партия	БЗНС Врабча 1
Народен представител в: XX ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС
Димитър Гичев в Общомедия

Димитър Любомиров Гичев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на земеделието и държавните имоти през 1931-1932 година и министър на търговията, промишлеността и труда през 1932-1934 година.

Биография

Димитър Гичев е роден на 10 декември (28 ноември стар стил) 1893 година в село Перущица, Пловдивско. Завършва духовна семинария в София. В редовете на БЗНС е от 1914 г. Участва като войник в Първата световна война и е съден за активна антивоенна дейност, взима участие във Владайското въстание.

След войната Гичев е активист на БЗНС и през 1920-1923 година е окръжен управител на Пловдив, а след Деветоюнския преврат от 1923 г. минава в нелегалност. През 1925 г. е арестуван, осъден и амнистиран. През 1926 година става един от основателите и ръководителите на БЗНС „Врабча 1“, най-влиятелното крило на разпадналия се БЗНС. Участва заедно с Демократическата партия в създаването на Народния блок и е министър в кабинетите (1931 — 1934) на блока. Той е осъден и интерниран в Клисурския манастир след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.

През следващите години Димитър Гичев е сред инициаторите за образуването на опозиционната Петорка (1936). През Втората световна война е против обвързването с Германия и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Министър в кабинета на Константин Муравиев (2-8 септември 1944), заради което след Деветосептемврийския преврат е осъден от т.нар. Народен съд на 1 година затвор.

След освобождаването му през есента на 1945 г. преминава към опозиционния БЗНС „Никола Петков“. През есента на 1947 година отново е арестуван, а през април 1948 г. е осъден на доживотен затвор. Цялото му имущество е конфискувано.

В 1956 г. – осмата година от излежаването на доживотната присъда – на Димитър Гичев е предложено да подпише декларация, в която да обяви, че подкрепя комунистическото управление и е готов да сътрудничи с него. Това е след свалянето на Вълко Червенков от власт и моментът е удобен, защото Гичев може да бъде представен като жертва на сталинизма и привличането му на страната на комунистите би разколебало стотиците хиляди земеделци – врагове на режима, голяма част от които измъчвани в лагери и затвори.

В замяна на подписа му, на Гичев е обещано да бъде амнистиран и дори да получи политическа позиция в комунистическата държава заедно с всички произтичащи от това привилегии. Гичев разбира, че ако приеме, ще пречупи окончателно земеделското движение в България, и отказва !!

Освобождават го от затвора чак през 1960 г. Болен и изтощен, земеделският лидер прекарва последните четири години от живота си в бедност и забвение.

Домът на Димитър Гичев в София е бил на ул. „Шипка” № 46 до училище „Априлов”. След демократичните промени в 1989 г. в къщата се настаняват „бизнесмени”, подмамили хиляди хора да им предоставят спестяванията си, а след фалита им едноетажната къща става ресторант. Паметната плоча с името на Гичев е снета от фасадата на къщата.

Ще се помнят обаче думите на Димитър Гичев пред комунистическия съд, казани след произнасянето на доживотната му присъда: „Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение“.

Димитър Гичев умира на 26 април 1964 година в София. След 36 години, в 2000 г., в градинката пред църквата Свети Седмочисленици тържествено е открит негов паметник.