Панайот Пипков: Разлика между версии
Ред 36: | Ред 36: | ||
* Няколко десетилетия Люляковите музикални тържества в Ловеч са наименувани „Панайот и Любомир Пипкови“. |
* Няколко десетилетия Люляковите музикални тържества в Ловеч са наименувани „Панайот и Любомир Пипкови“. |
||
* Улица в Ловеч и градския смесен хор носят неговото име. |
* Улица в Ловеч и градския смесен хор носят неговото име. |
||
* Панайот Пипков е представителна първите български композитори, автор на ,,Химн св.св. Кирил и Методий".Учител по музика ,композитор и диригент.Панайот Пипков пише клавирни песни,хорови детски песни, пиеси за цигулка.Той е автор на първата българска оперетка за деца ,,Деца и птички",а популярната песен „Сладкопойна чучулига" е включена в оперетката „Щурец и мравки". |
|||
* Негов паметник е поставен в [[Архитектурно-исторически резерват „Вароша“|Архитектурно-исторически резерват „Вароша“]] (Ловеч). |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 16:22, 10 юни 2013
Панайот Пипков | |
български композитор и капелмайстор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Деца | Любомир Пипков |
Панайот Пипков в Общомедия |
Панайот Христов Пипков е български композитор и капелмайстор.
Биография
Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в гр. Пловдив. Бащата Христо Пипков е музикант. От ранна възраст учи цигулка и пише стихове. Участва в любителска театрална група в Пловдив (1887).
По финансови причини напуска Пловдивското петокласно училище и работи като секретар на мирови съдия в с. Козлуджа.
Творческия си живот продължава като любител-актьор в софийска трупа. Играе и в Театър „Сълза и смях“. Пише първата си драма „Бойко“. Със съдействието на артистите, получава стипендия на МНП и заминава да учи музика в Милано (1898).
Творчески път
Последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе от 1899 г. След срещата му в Гоце Делчев създава текста и музиката на Стига вече ! - Химн на Македонския народ. Издаден е от Ловешкото македоно-одринско дружество в Лайпциг през 1902 г.
Работи като учител в Ловеч и София. Панайот Пипков е душата на музикалния живот на Ловеч. Тук създава ученически църковен хор при църквата „Света Богородица“ (1901) и училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Пише хоровата творба „Напред в бой“ , марш на 34-и пехотен Троянски полк за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“, „Химн на Св. св. Кирил и Методий“ и множество ученически песни. Капелмайстор на военния оркестър на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк (Ловеч) (1904).
По-късно се установява в София. През войните за национално обединение (1912-1918) е капелмайстор на военен оркестър.
Диригент в Свободния театър от 1918 г. Поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“. Хормайстор на Народната опера в София. Артист и музикант в Софийския драматичен театър. Диригент на Градската духова музика и на първата духова музика на полицията. Когато е без работа е акордьор на пиана или е артист в трупата на Иван Попов и Вяра Игнатова.
Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор на популярните хорови песни „Сладкопойна чучулига“, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“. [1][2]
Негов син и наследник в музикалното творчество е Любомир Пипков.
Памет
- Провъзгласен е за Почетен гражданин на Ловеч (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“.
- Няколко десетилетия Люляковите музикални тържества в Ловеч са наименувани „Панайот и Любомир Пипкови“.
- Улица в Ловеч и градския смесен хор носят неговото име.
- Панайот Пипков е представителна първите български композитори, автор на ,,Химн св.св. Кирил и Методий".Учител по музика ,композитор и диригент.Панайот Пипков пише клавирни песни,хорови детски песни, пиеси за цигулка.Той е автор на първата българска оперетка за деца ,,Деца и птички",а популярната песен „Сладкопойна чучулига" е включена в оперетката „Щурец и мравки".
Източници
- Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей - Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 51-54. ISBN 978-954-8259-84-2