Димитър Петков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м Премахнати редакции на Денис Маринов (б.), към версия на 93.0.136.225
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Димитър Петков|Димитър Петков (пояснение)|тип=личност}}
{{към пояснение|Димитър Петков|Димитър Петков (пояснение)|тип=личност}}
{{Държавник инфо
{{Биография инфо
|име = Димитър Петков
| име = Димитър Петков
|наставка =
| портрет = D. Petkov (W Le Queux).jpg
| описание = български политик
|портрет = D. Petkov (W Le Queux).jpg
⚫
| роден-дата = [[2 ноември]]{{дата нов стил}} [[1858]]
|длъжност = [[Министър-председател на България]]
⚫
| роден-място = [[Башкьой]], [[Османска империя]]
|мандат_нач = [[4 ноември]] [[1906]]
|мандат_край = [[11 март]] [[1907]]
| починал-дата = [[11 март]]{{дата нов стил}} [[1907]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
|назначен от =
| починал-години = 48
|монарх = [[Фердинанд I]]
|губернатор =
| още =
⚫
{{Депутат-България|4о=1|5о=1|6о=1|7о=1|10о=1|11о=1|13о=1|4в=1}}
|генерал-губернатор =
|предшестван от = [[Рачо Петров]]
|наследен от = [[Димитър Станчов]]
⚫
|роден_дата = [[2 ноември]]{{дата нов стил}} [[1858]]
⚫
|роден_място = [[Башкьой]], [[Османска империя]]
|починал_дата = {{дсг|1907|3|11|1858|11|2}}
|починал_място = [[София]], [[България]]
|погребан =
|националност =
|гражданство =
|религия =
|родства =
|съпруг =
|деца =
|партия = [[Народнолиберална партия]]
|седалище =
|alma mater =
|професия =
|подпис = [[File:Димитър Петков - подпис.jpg|100п]]
|уебсайт =
⚫
|бележки = {{Скриване||{{Депутат-България|4о=1|5о=1|6о=1|7о=1|10о=1|11о=1|13о=1|4в=1}}}}
|портал = Политика
}}
}}


'''Димитър Николов Петков''' е [[България|български]] [[политик]], лидер на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]]. Той оглавява 27-ото правителство на България ([[1906]] — [[1907]]). Димитър Петков е баща на [[БЗНС|земеделските]] политици [[Никола Петков]] и [[Петко Петков]].
'''Димитър Николов Петков''' е [[България|български]] [[политик]], лидер на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]]. Той оглавява 27-ото правителство на България ([[1906]] — [[1907]]). Димитър Петков е баща на [[БЗНС|земеделските]] политици [[Никола Петков]] и [[Петко Петков]].


==Биография==
== Биография ==
=== Ранни години ===
====Ранен живот и постъпване в армията====
Димитър Петков е роден в село [[Башкьой]], [[Тулча]]нско, но произхожда от род на изселници от село [[Войнягово]], [[Карловско]]. През 1875 заминава за [[Румъния]], а година по-късно участва в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] в четата на [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]]. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е доброволец в Първа дружина на [[българското опълчение]], участва в боевете при Свищов, [[Стара Загора]] и [[Шипка (проход)|Шипка]]. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка.<ref name="ташев">{{ташев|358-359}}</ref> За храбростта си е награден с [[Георгиевски кръст]] за храброст, връчен му лично от император [[Александър II (Русия)|Александър II]].
Димитър Петков е роден в село [[Башкьой]], [[Тулча]]нско, но произхожда от род на изселници от село [[Войнягово]], [[Карловско]]. През 1875 заминава за [[Румъния]], а година по-късно участва в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] в четата на [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]]. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е доброволец в Първа дружина на [[българското опълчение]], участва в боевете при Свищов, [[Стара Загора]] и [[Шипка (проход)|Шипка]]. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка.<ref name="ташев">{{ташев|358-359}}</ref> За храбростта си е награден с [[Георгиевски кръст]] за храброст, връчен му лично от император [[Александър II (Русия)|Александър II]].


===Начало на политическа дейност===
=== Начало на политическа дейност ===
След войната Димитър Петков е чиновник в министерството на вътрешните работи. Като привърженик на [[Либерална партия|Либералната партия]] той се противопоставя на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], за което е осъден и остава в затвора от [[1882]] до [[1884]]. След освобождаването му става близък сътрудник на [[Стефан Стамболов]] и се присъединява към създадената от него през [[1886]] Народнолиберална партия.
След войната Димитър Петков е чиновник в министерството на вътрешните работи. Като привърженик на [[Либерална партия|Либералната партия]] той се противопоставя на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], за което е осъден и остава в затвора от [[1882]] до [[1884]]. След освобождаването му става близък сътрудник на [[Стефан Стамболов]] и се присъединява към създадената от него през [[1886]] Народнолиберална партия.


====Кмет на София (1888-1893)====
=== Кмет на София ===
При Стамболовото управление Петков е [[кмет на София]] ([[1888]]-[[1893]]), председател на парламента ([[1892]]-1893) и член на правителството (1893-[[1894]]).<ref name="ташев"/> От 3 май до 17 май 1893 е председател на IV Велико народно събрание.
При Стамболовото управление Петков е [[кмет на София]] ([[1888]]-[[1893]]), председател на парламента ([[1892]]-1893) и член на правителството (1893-[[1894]]).<ref name="ташев"/> От 3 май до 17 май 1893 е председател на IV Велико народно събрание.


Ред 55: Ред 34:
През 1892 г. се провежда международен конкурс за проект на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отвеждане на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 са канализирани над 80% от улиците.<ref name=nkia/>
През 1892 г. се провежда международен конкурс за проект на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отвеждане на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 са канализирани над 80% от улиците.<ref name=nkia/>


====Начело на Народнолибералната партия====
=== Начело на Народнолибералната партия ===
[[Файл:Dimitar-Petkov-execution-memorial.jpg|мини||Паметник на лобното място на Д. Петков на бул. “Цар Освободител”.]]
[[Файл:Dimitar-Petkov-execution-memorial.jpg|ляво|мини|200п|Паметник на лобното място на Д. Петков на бул. “Цар Освободител”.]]

Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз [[Фердинанд I]]. През следващите години той издава сатиричния вестник „Свирка“, за което получава прозвището ''Свирчо''.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 104-116 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> След смъртта на [[Димитър Греков]] през [[1901]] оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на [[Рачо Петров]] ([[1903]]-[[1906]])
Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз [[Фердинанд I]]. През следващите години той издава сатиричния вестник „Свирка“, за което получава прозвището ''Свирчо''.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 104-116 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> След смъртта на [[Димитър Греков]] през [[1901]] оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на [[Рачо Петров]] ([[1903]]-[[1906]])


Ред 69: Ред 49:
Димитър Петков е погребан между гробовете на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, и Димитър Греков.<ref name = blagov>{{cite web | last = Благов| first = Крум | year = | url = http://www.krumblagov.com/fifty/13.php| title = Убийството на Димитър Петков| work = 50-те най-големи атентата в българската история| publisher = | accessdate = 13 март 2010}}</ref><ref name="марков"/>
Димитър Петков е погребан между гробовете на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, и Димитър Греков.<ref name = blagov>{{cite web | last = Благов| first = Крум | year = | url = http://www.krumblagov.com/fifty/13.php| title = Убийството на Димитър Петков| work = 50-те най-големи атентата в българската история| publisher = | accessdate = 13 март 2010}}</ref><ref name="марков"/>


==Семейство==
== Семейство ==
Димитър Петков се жени на [[20 юли]] [[1886]] за битолчанката Екатерина Ризова (1869-1937), сестра на приятеля му [[Димитър Ризов]]. Двамата имат четири деца — Радка (1887-?), София (1890-1952), [[Петко Петков (политик)|Петко]] (1891-1924) и [[Никола Петков|Никола]] (1893-1947). Бракът е неуспешен и те се развеждат на 10 декември 1895 г.
Димитър Петков се жени на [[20 юли]] [[1886]] за битолчанката Екатерина Ризова (1869-1937), сестра на приятеля му [[Димитър Ризов]]. Двамата имат четири деца — Радка (1887-?), София (1890-1952), [[Петко Петков (политик)|Петко]] (1891-1924) и [[Никола Петков|Никола]] (1893-1947). Бракът е неуспешен и те се развеждат на 10 декември 1895 г.


==Награди==
== Награди ==
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“ II степен
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“ II степен


==Бележки==
== Бележки ==
<references />
<references />


==Външни препратки==
== Външни препратки ==
{{commonscat-inline|Dimitar Petkov}}
{{commons|Category:Dimitar Petkov}}
* [http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/d_petkov.htm Борислав Гърдев, Памет за Димитър Петков, liternet.bg]
* [http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/d_petkov.htm Борислав Гърдев, Памет за Димитър Петков, liternet.bg]


{{пост начало}}
{{Navboxes
{{пост|[[кмет на София]]|[[1 септември]] [[1888]]|[[7 октомври]] [[1893]]|[[Никола Даскалов]]|[[Христо Благоев]]}}
|state = collapsed
|list1 = {{пост списък|Кмет на София|15}}
{{пост край}}
{{пост списък|Председател на Народното събрание на България|14}}
{{пост списък|Председател на Народното събрание на България|14}}
{{пост списък|Министър на обществените сгради, земеделието и търговията на България|8}}
{{пост списък|Министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията на България|1}}
{{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|28}}
{{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|28}}
⚫
{{пост списък|Министър на обществените сгради, земеделието и търговията на България|19}}
{{пост списък|Министър-председател на България|21}}
{{пост списък|Министър-председател на България|21}}
⚫
{{пост списък|Министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията на България|12}}
}}


{{СОРТКАТ:Петков, Димитър}}
{{СОРТКАТ:Петков, Димитър}}

Версия от 19:34, 10 юни 2013

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Петков.
Димитър Петков
български политик
Роден
Починал
ПартияНароднолиберална партия
Народен представител в:
IV ОНС   V ОНС   VI ОНС   IV ВНС   VII ОНС   X ОНС   XI ОНС   XIII ОНС   
Семейство
СъпругаЕкатерина Ризова
ДецаНикола Петков
Димитър Петков в Общомедия

Димитър Николов Петков е български политик, лидер на Народнолибералната партия. Той оглавява 27-ото правителство на България (1906 — 1907). Димитър Петков е баща на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков.

Биография

Ранни години

Димитър Петков е роден в село Башкьой, Тулчанско, но произхожда от род на изселници от село Войнягово, Карловско. През 1875 заминава за Румъния, а година по-късно участва в Сръбско-турската война в четата на Филип Тотю и Панайот Хитов. По време на Руско-турската война (1877-1878) е доброволец в Първа дружина на българското опълчение, участва в боевете при Свищов, Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка.[1] За храбростта си е награден с Георгиевски кръст за храброст, връчен му лично от император Александър II.

Начало на политическа дейност

След войната Димитър Петков е чиновник в министерството на вътрешните работи. Като привърженик на Либералната партия той се противопоставя на Режима на пълномощията, за което е осъден и остава в затвора от 1882 до 1884. След освобождаването му става близък сътрудник на Стефан Стамболов и се присъединява към създадената от него през 1886 Народнолиберална партия.

Кмет на София

При Стамболовото управление Петков е кмет на София (1888-1893), председател на парламента (1892-1893) и член на правителството (1893-1894).[1] От 3 май до 17 май 1893 е председател на IV Велико народно събрание.

Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство. С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им. Константин Иречек описва това така: "прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов... почти модерен град"[2] През 1892 г. се провежда международен конкурс за проект на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отвеждане на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 са канализирани над 80% от улиците.[2]

Начело на Народнолибералната партия

Паметник на лобното място на Д. Петков на бул. “Цар Освободител”.

Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз Фердинанд I. През следващите години той издава сатиричния вестник „Свирка“, за което получава прозвището Свирчо.[3] След смъртта на Димитър Греков през 1901 оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903-1906)

Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета установява, че докато е управлявал в качеството си на вътрешен министър Фонда за подпомагане на бежанците от Македония и Одринска Тракия, Димитър Петков е внасял парите от фонда в лична лихвена сметка в Българската народна банка. След смъртта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Подобни злоупотреби са обичайни за министрите през този период.[4]

В края на 1906 Петков застава начело на правителството.[1] През декември е обявена обща стачка в железниците, но правителството отхвърля правото на стачка и използва армията, за да не се прекъсне работата на железопътния транспрот.[3]

Друго значително събитие през няколкото месеца на това правителство е т.нар. Университетска криза. През януари 1907 г. студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния театър. Провеждат се дебати в парламента и се вземат строги мерки: правителството затваря висшето училище за шест месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор.[5]

Към 17 часа на 11 март (26 февруари стар стил) 1907 година Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира близо до къщата на Сърмаджиев на булевард „Цар Освободител“ в София, като при атентата е ранен и придружаващият го министър на търговията и земеделието Никола Генадиев. Нападението е извършено от Александър Петров, наскоро уволнен чиновник от Българска земеделска банка, с подбудителството на хора от редакцията на свързания с Народната партия вестник „Балканска трибуна“. През юни Петров е осъден на смърт и обесен.[3]

Димитър Петков е погребан между гробовете на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, и Димитър Греков.[5][3]

Семейство

Димитър Петков се жени на 20 юли 1886 за битолчанката Екатерина Ризова (1869-1937), сестра на приятеля му Димитър Ризов. Двамата имат четири деца — Радка (1887-?), София (1890-1952), Петко (1891-1924) и Никола (1893-1947). Бракът е неуспешен и те се развеждат на 10 декември 1895 г.

Награди

Бележки

  1. ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 358-359.
  2. ↑ а б колектив. София 120 години столица. София, Столична община и НКИА ООД, 1999. ISBN 954-903-792-4. с. 91-106.
  3. ↑ а б в г Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 104-116.
  4. ↑ Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2. с. 208.
  5. ↑ а б Благов, Крум. Убийството на Димитър Петков // 50-те най-големи атентата в българската история. Посетен на 13 март 2010.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Димитър Петков
Никола Даскалов → кмет на София (1 септември 1888 – 7 октомври 1893) → Христо Благоев
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Петков&oldid=5749890“.