Петър Хаджииванов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м препратка
Ред 31: Ред 31:
През 1915 г. постъпва във [[Военното училище]] в гр. София. Завършва го успешно и на [[4 октомври]] [[1920]] г. е произведен в чин [[подпоручик]] с първо назначение в [[Седми пехотен преславски полк]] в Шумен.
През 1915 г. постъпва във [[Военното училище]] в гр. София. Завършва го успешно и на [[4 октомври]] [[1920]] г. е произведен в чин [[подпоручик]] с първо назначение в [[Седми пехотен преславски полк]] в Шумен.


До началото на Втората световна война Петър Хаджииванов служи последователно във Втора жандармерийска дружина, [[Двадесет и седми пехотен чепински полк]], [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк]], [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]], [[Първи артилерийски полк]], [[Осемнадесети пехотен етърски полк]], в щаба на [[Седма пехотна рилска дивизия]] като началник на разузнаваческа секция и началник на оперативна секция, издигайки се от подпоручик ([[27 ноември]] [[1923]] г.) през [[капитан]] ([[3 септември]] [[1928]] г.), до [[майор]] ([[6 май]] [[1936]] г.).
До началото на Втората световна война Петър Хаджииванов служи последователно във Втора жандармерийска дружина, [[Двадесет и седми пехотен чепински полк]], [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк]], [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]], [[Първи артилерийски полк (1889-1945)|Първи артилерийски полк]], [[Осемнадесети пехотен етърски полк]], в щаба на [[Седма пехотна рилска дивизия]] като началник на разузнаваческа секция и началник на оперативна секция, издигайки се от подпоручик ([[27 ноември]] [[1923]] г.) през [[капитан]] ([[3 септември]] [[1928]] г.), до [[майор]] ([[6 май]] [[1936]] г.).


След завършване на Генерал-щабния отдел на Висшата военна академия през [[1928]] г. си проправя пътя към висшите офицерски звания. Фактор се оказва и членството във [[Военен съюз|Военния съюз]] от 1928 г., участието във [[Деветнадесетомайски преврат|военния преврат]] на [[19 май]] [[1934]] г. и подкрепата за [[Деветосептемврийски преврат|преврата на 9 септември 1944]] г.
След завършване на Генерал-щабния отдел на Висшата военна академия през [[1928]] г. си проправя пътя към висшите офицерски звания. Фактор се оказва и членството във [[Военен съюз|Военния съюз]] от 1928 г., участието във [[Деветнадесетомайски преврат|военния преврат]] на [[19 май]] [[1934]] г. и подкрепата за [[Деветосептемврийски преврат|преврата на 9 септември 1944]] г.

Версия от 15:47, 11 юни 2013

Шаблон:Инфокутия военно лице

Петър Димитров Хаджииванов е български офицер (полковник), участник във Втората световна война (1941-45) като началник-щаб на Четвърта българска армия (1944) и Първа българска армия (1944-45).

Биография

Мемориална плоча на Петър Хаджииванов в Шумен

Роден е на 11 януари 1900 г. в шуменския квартал Араста. Завършва шуменската мъжка гимназия през 1914 г. През 1915 г. постъпва във Военното училище в гр. София. Завършва го успешно и на 4 октомври 1920 г. е произведен в чин подпоручик с първо назначение в Седми пехотен преславски полк в Шумен.

До началото на Втората световна война Петър Хаджииванов служи последователно във Втора жандармерийска дружина, Двадесет и седми пехотен чепински полк, Двадесет и първи пехотен средногорски полк, Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк, Първи артилерийски полк, Осемнадесети пехотен етърски полк, в щаба на Седма пехотна рилска дивизия като началник на разузнаваческа секция и началник на оперативна секция, издигайки се от подпоручик (27 ноември 1923 г.) през капитан (3 септември 1928 г.), до майор (6 май 1936 г.).

След завършване на Генерал-щабния отдел на Висшата военна академия през 1928 г. си проправя пътя към висшите офицерски звания. Фактор се оказва и членството във Военния съюз от 1928 г., участието във военния преврат на 19 май 1934 г. и подкрепата за преврата на 9 септември 1944 г.

Втора световна война

На 6 май 1940 г. майор Хаджииванов е повишен в чин подполковник и е преместен на служба в София като началник на секция в Министерството на войната. След присъединяване на България към Тристранния пакт е изпратен на специализация в Берлин. На 14 септември 1943 г. е произведен в чин полковник, а през август 1944 г. поема ръководството на Шестнадесета пехотна дивизия в присъединената към България през 1941 г. Беломорска област, с център град Драма.

През септември 1944 г. България преориентира участието си във войната. Новият враг е бившият съюзник Германия. Този период (септември 1944 — май 1945 г.) е известен в българската историография като Отечествена война. През първата фаза за главнокомандващ на Четвърта българска армия е назначен генерал Боян Урумов, а за началник-щаб — полковник Хаджииванов. Частите на армията провеждат Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция в днешна Република Македония, в направление Царево село-Щип-Велес за блокиране на германските части в този район.

През Втората фаза на войната България продължава участието си с Първа българска армия. Начело на нея е генерал Владимир Стойчев, а началник-щаб отново е полковник Хаджииванов.

В края на ноември 1944 г. частите са съсредоточени в района между реките Сава и Дунав. От 18 декември 1944 г. започва форсирането на Дунав. След това настъплението продължава към брега на р. Драва, южно от езерото Балатон (в днешна Унгария). На 6 март 1945 г. започва последната германска настъпателна операция през войната — Дравската. В жестоките десетдневни боеве българските войници устояват на масирания германски натиск в района на селата Драва Соболч, Драва Чехи, Драва Полконя, Сабаш, Чифлик Седен. Съюзническото командване и лично главнокомандващият Трети Украински полк маршал Фьодор Толбухин дават високи оценки на българските войски и лично на полковник Хаджииванов. На 16 март Дравската операция прераства в Мурска операция и след тежки боеве българските войници влизат в Австрия и достигат до района на Грац и Клагенфурт. Тук се срещат с английските войски, освободили Западна Австрия.

След 9 септември 1944 г.

След 9 септември 1944 г. полковник Хаджииванов е назначен за началник на ШЗО (школа за запасни офицери), където служи до отстраняването му от армията през 1954 г. След 1954 г., като офицер от запаса и военен пенсионер, Хаджииванов се отдава на обществена дейност. Става член на Националния съвет на Отечествения фронт, на Съюза на българските журналисти, председател е на секция „Военна история“ от основаването ѝ. През 1962 г. е удостоен със званието „Активен борец против фашизма и капитализма“. Редактор е на списание „Съвременна пехота“ и е автор на много статии в периодичния печат, както и на няколко монографии на военна тема. Мемоарната му книга „До Алпите с Първа българска армия“ е издадена и на унгарски език.

Петър Хаджииванов умира на 2 май 1984 г. в София.

След демократичните промени комисия на военното министерство разглежда живота на този български офицер. Членовете на комисията излизат със становището, че офицерът е бил ощетен. Посмъртно на Петър Хаджииванов е присъдено генералско звание. В началото на месец май 2007 г. в Шумен, на мястото, където е била родната къща на генерала, е открита негова паметна плоча.

Награди

За заслугите си в победите над германските войски по време на Втората световна война Петър Хаджииванов е удостоен с два български ордена „За храброст“, съветския орден „Отечествена война“ І ст., два унгарски ордена „Народна свобода“, югославския орден „Народна съпротива 1941–1944 г.“.

Източници

  • Енциклопедия България. Том 7. Тл-Я. София, 1996, с. 235.
  • Йорданов, М. Шуменец назначен за началник-щаб на Първа българска армия. В: Шуменска заря, бр. 227, 21 юни 2003, с. 5.
  • Офицерският корпус в България 1878–1944 г. Том 7. С., 1996.
  • Спомени на Спасенка Костова — първа братовчедка на ген. Петър Хаджииванов, записани от Георги Минков на 7 ноември 2005 г. в Шумен.
  • Танев, Ч. Участието на България във Втората световна война 1941–1945 г. Шумен, 2005.
  • Хаджииванов, П. До Алпите с Първа българска армия. Спомени. С., 1975.
  • Хаджииванов, П. Как победихме Германия. В: Отечествен фронт, 19 март 1980, с. 2.
  • Хаджииванов, П. Кратка история на Отечествената война. С., 1958.
  • Хаджииванов, П., Вл. Стойчев. Приносът на българския народ за разгрома на фашистка Германия. С., 1964.
  • В. Шуменски Показател. Ш., бр. 33, 9 май 2007