Мускулна треска: Разлика между версии
Премахване на цялото съдържание на страницата |
м Премахнати редакции на 213.240.224.64 (б.), към версия на EmausBot |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Мускулната треска''' е специфична [[болка]] или дискомфорт, появяващ се след интензивно натоварване на определен [[мускул]] или [[мускулна група]], което надхвърля силата или продължителността, на която мускула е свикнал да бъде натоварван. Обикновено болезнеността започва да се усеща около 24 часа след натоварването, най-силна е 48-72 часа след това, и може да продължи цяла седмица (8-10 дни).<ref name="Nosaka">{{cite book| last=Nosaka |first=Ken| title=Skeletal muscle damage and repair |editor=Tiidus, Peter M| publisher=[[:en:Human Kinetics|Human Kinetics]]| year=2008| chapter=Muscle Soreness and Damage and the Repeated-Bout Effect|isbn=978-0-7360-5867-4 | page=59–76 |url=http://books.google.com/books?id=ueMh1x7kFjsC&pg=PA59| lang=en}}</ref><ref>{{cite web | url=http://studentaffairs.stonybrook.edu/rec/doms.shtml | title= DELAYED ONSET MUSCLE SORENESS: "Why those muscles hurt" | publisher= [[:en:Stony Brook University|Stony Brook University]] | accessdate=23 февруари 2013 | lang=en}}</ref> |
|||
== Механизъм на мускулната треска == |
|||
Някога се е считало, че мускулната треска се дължи на синтеза на [[млечна киселина]], но по-съвременни теории предполагат, че се дължи на миниатюрни разкъсвания в мускулната тъкан, причинени от неравномерно или необичайно натоварване. Причината за отпадане на теорията за млечната киселина е, че след като млечната киселина се разсейва сравнително бързо в тялото, това не може да обясни болката, оставаща и през следващия ден. |
|||
Въпреки че точната причина не е установена, изглежда че видът мускулно натоварване е основен фактор за развитие на мускулна треска. Упражнения, изискващи много неравномерни натоварвания (като тичане надолу по склон), биха довели до най-тежките форми на мускулна треска, тъй като подобно натоварване би причинило по-големи поражения за мускулната тъкан, отколкото стандартни равномерни натоварвания (например изкачване).<ref>Roth, S. (2006, January 23). [http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=why-does-lactic-acid-buil Why does lactic acid build up in muscles? And why does it cause soreness?] ScientificAmerica.com. Достъпен на 2009-11-03.</ref> |
|||
Едно изследване<ref>Ji-Guo, Y. (2003). [http://www.diva-portal.org/umu/reports/abstract.xsql?dbid=105 Re-evaluation of exercise-induced muscle soreness: an immunohistochemical and ultrastructural study]. Абстракт на докторска дисертация, Umeyå Universittet, Sweden. ISBN 91-7305-503-4. Достъпен на 2009-11-03.</ref> твърди, че мускулната треска не е предизвикана от болката в повредената мускулна [[тъкан (биология)|тъкан]], а се дължи на подсилващ процес. Мускулът реагира на тренировката, като се подсилва до степен, по-висока от предишната, чрез изграждане на нови сегменти в мускулната тъкан. Този процес на подсилване кара [[клетка (биология)|клетките]] да нарастват и да упражняват натиск върху околните [[нерв]]и и [[артерия|артерии]], причинявайки мускулна треска. |
|||
== Предотвратяване == |
|||
Мускулната треска може да бъде избегната или смекчена, чрез постепенно увеличаване на интензивността на натоварването.<ref name="Kokkinos">{{cite book| last=Kokkinos |first=Peter |title=Physical Activity and Cardiovascular Disease Prevention |publisher=Jones & Bartlett Learning| year=2009| pages=111–112| isbn=978-0-7637-5612-3| url=http://books.google.com/books?id=y7RhhbUN3x4C&pg=PA111| lang=en}}</ref> |
|||
Предварителното разтягане или загряване на мускулите не предотвратява мускулната треска.<ref name="High 1989">{{cite journal| last=High |first=DM |coauthors=Howley ET; Franks BD |journal=Res Q Exerc Sport.| year=1989| month=December| title=The effects of static stretching and warm-up on prevention of delayed-onset muscle soreness.| volume=60 |issue=4| pages=357–61 |pmid=2489863}}</ref><ref>Herbert, R. D.; De Noronha, M. (2007). "Stretching to prevent or reduce muscle soreness after exercise". In Herbert, Robert D. Cochrane Database of Systematic Reviews</ref> |
|||
== Лечение == |
|||
Според различни твърдения, повторното натоварване на засегнатите мускули със същите упражнения с които са били натоварени преди мускулната треска, е най-добрият начин за намаляване или премахване на възпалението.<ref name="Nosaka"/> Всяка мярка, която увеличава притока на кръв към мускулите, като работа с ниска интензивност, масажиране на засегнатите мускули, горещи вани, или посещение на сауна могат също да помогнат.<ref name="Kokkinos"/> |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
{{Превод от|en|Delayed onset muscle soreness|66679716}} |
|||
[[Категория:Здраве]] |
|||
{{здраве-мъниче}} |
|||
Версия от 19:16, 11 юни 2013
Мускулната треска е специфична болка или дискомфорт, появяващ се след интензивно натоварване на определен мускул или мускулна група, което надхвърля силата или продължителността, на която мускула е свикнал да бъде натоварван. Обикновено болезнеността започва да се усеща около 24 часа след натоварването, най-силна е 48-72 часа след това, и може да продължи цяла седмица (8-10 дни).[1][2]
Механизъм на мускулната треска
Някога се е считало, че мускулната треска се дължи на синтеза на млечна киселина, но по-съвременни теории предполагат, че се дължи на миниатюрни разкъсвания в мускулната тъкан, причинени от неравномерно или необичайно натоварване. Причината за отпадане на теорията за млечната киселина е, че след като млечната киселина се разсейва сравнително бързо в тялото, това не може да обясни болката, оставаща и през следващия ден.
Въпреки че точната причина не е установена, изглежда че видът мускулно натоварване е основен фактор за развитие на мускулна треска. Упражнения, изискващи много неравномерни натоварвания (като тичане надолу по склон), биха довели до най-тежките форми на мускулна треска, тъй като подобно натоварване би причинило по-големи поражения за мускулната тъкан, отколкото стандартни равномерни натоварвания (например изкачване).[3]
Едно изследване[4] твърди, че мускулната треска не е предизвикана от болката в повредената мускулна тъкан, а се дължи на подсилващ процес. Мускулът реагира на тренировката, като се подсилва до степен, по-висока от предишната, чрез изграждане на нови сегменти в мускулната тъкан. Този процес на подсилване кара клетките да нарастват и да упражняват натиск върху околните нерви и артерии, причинявайки мускулна треска.
Предотвратяване
Мускулната треска може да бъде избегната или смекчена, чрез постепенно увеличаване на интензивността на натоварването.[5]
Предварителното разтягане или загряване на мускулите не предотвратява мускулната треска.[6][7]
Лечение
Според различни твърдения, повторното натоварване на засегнатите мускули със същите упражнения с които са били натоварени преди мускулната треска, е най-добрият начин за намаляване или премахване на възпалението.[1] Всяка мярка, която увеличава притока на кръв към мускулите, като работа с ниска интензивност, масажиране на засегнатите мускули, горещи вани, или посещение на сауна могат също да помогнат.[5]
Източници
- ↑ а б Nosaka, Ken. Muscle Soreness and Damage and the Repeated-Bout Effect // Skeletal muscle damage and repair. Human Kinetics, 2008. ISBN 978-0-7360-5867-4. p. 59–76. (на английски)
- ↑ DELAYED ONSET MUSCLE SORENESS: "Why those muscles hurt" // Stony Brook University. Посетен на 23 февруари 2013. (на английски)
- ↑ Roth, S. (2006, January 23). Why does lactic acid build up in muscles? And why does it cause soreness? ScientificAmerica.com. Достъпен на 2009-11-03.
- ↑ Ji-Guo, Y. (2003). Re-evaluation of exercise-induced muscle soreness: an immunohistochemical and ultrastructural study. Абстракт на докторска дисертация, Umeyå Universittet, Sweden. ISBN 91-7305-503-4. Достъпен на 2009-11-03.
- ↑ а б Kokkinos, Peter. Physical Activity and Cardiovascular Disease Prevention. Jones & Bartlett Learning, 2009. ISBN 978-0-7637-5612-3. p. 111–112. (на английски)
- ↑ High, DM и др. The effects of static stretching and warm-up on prevention of delayed-onset muscle soreness. // Res Q Exerc Sport. 60 (4). December 1989. с. 357–61.
- ↑ Herbert, R. D.; De Noronha, M. (2007). "Stretching to prevent or reduce muscle soreness after exercise". In Herbert, Robert D. Cochrane Database of Systematic Reviews
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Delayed onset muscle soreness в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |