Румънска кирилица: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 87: | Ред 87: | ||
| [[Ю|Ю ю]] || || iu || Iѹ iѹ, Ĭѹ ĭѹ || {{IPA|/ju/}} || Io / Iu |
| [[Ю|Ю ю]] || || iu || Iѹ iѹ, Ĭѹ ĭѹ || {{IPA|/ju/}} || Io / Iu |
||
|- |
|- |
||
| [[Я| |
| [[Я|, IA]]<ref name="Initial"/> [[Image:A-iotified.svg|35px]] || || ia || Ia ia || {{IPA|/ja/}} || ia |
||
|- |
|- |
||
| [[Йотирано е|{{Unicode|Ѥ}} {{Unicode|ѥ}}, IE]]<ref name="Initial"/> [[Image:Cyrillic_letter_Iotified_E.png|60px]] || || ie || Ie ie || {{IPA|/je/}} || |
| [[Йотирано е|{{Unicode|Ѥ}} {{Unicode|ѥ}}, IE]]<ref name="Initial"/> [[Image:Cyrillic_letter_Iotified_E.png|60px]] || || ie || Ie ie || {{IPA|/je/}} || |
||
Версия от 04:01, 13 юни 2013
Румънската кирилска азбука или румънската кирилица се е използвала за записване на румънския език до 1865 г. Тя не съвпада с молдовската кирилица, използвана в Молдавската ССР през 1940-1989 г.
До обединението на Влашко и Молдова в средата на 19 век в земите на днешна Румъния се пише на кирилица, а богослужението се извършва на църковнославянски език. И досега из по-старите църкви в Румъния иконите са надписани на кирилица (такъв надпис има и на каменна колона на хълма на Патриаршията в Букурещ), а църковната лексика е изпълнена с църковнославянски думи като „spovedanie“ - изповед, „pocăinţa“ - покаяние и др.
Едва след 18 век започва бавната замяна на църковнославянския език с румънски. През 1780 г. Йохан Клаин Мику издава във Виена граматика — първата румънска книга с латински букви: „Elementa linguä dacoromanä sive valachicä“, в която за пръв път се доказва, че румънският език е романски. Изхождайки от западните земи с немско население, латинската азбука се налага постепенно, особено след оттеглянето на фанариотите през 1815 година. Това става и в Дунавските княжества, но бавно, защото Църквата се бои от влиянието на католицизма.
Таблица на съответствията
| Буква | Числова стойност |
Румънско латинско съответствие |
Преходен вариант на азбуката |
Фонема | Румънско название[1] |
|---|---|---|---|---|---|
| А а | 1 | a | A a | /a/ | Az |
| Б Б | b | Б Б | /b/ | Buche | |
| В в | 2 | v | В в | /v/ | Vede |
| Г г | 3 | g, gh | G g | /g/ | Glagol |
| Д д | 4 | d | D d | /d/ | Dobru |
| Є є, Е e[2] | 5 | e | E e | /e/ | Est |
| Ж ж | j | Ж ж | /ʒ/ | Juvete | |
| Ѕ ѕ | 6 | dz | Ḑ ḑ | /dz/ | Zalu |
| З з | 7 | z | Z z | /z/ | Zemle |
| И и | 8 | i | I i | /i/ | Ije |
| Й й[3] | i | Ĭ ĭ | /j/, /ʲ/ | ||
| І і[4] | 10 | i | I i | /i/ | I |
| К к | 20 | c, ch | K k | /k/ | Kaku |
| Л л | 30 | l | L l | /l/ | Liude |
| М м | 40 | m | M m | /m/ | Mislete |
| N N | 50 | n | N n | /n/ | Naş |
Ѻ ѻ[2]  |
70 | o | O o | /o̯/ | On |
| П п | 80 | p | П п | /p/ | Pocoi |
| Р р | 100 | r | Р р | /r/ | Râţă |
| С с | 200 | s | S s | /s/ | Slovă |
| Т т | 300 | t | T t | /t/ | Tferdu |
| Ѹ ѹ, ОУ оу[2] | 400 | u | У, Ȣ | /u/ | Upsilon |
Ѹ Ȣ, У Ȣ[2]  |
u | У, Ȣ | /u/ | Ucu | |
| Ф ф | 500 | f | F f | /f/ | Fârta |
| Х х | 600 | h | Х х | /h/ | Heru |
Ѡ ѡ[5]  |
800 | o | O o | /o/ | Omega |
| Щ щ | şt | Щ щ | /ʃt/ | Ştea | |
| Ц ц | 900 | ţ | Ц ц | /ʦ/ | Ţi |
| Ч ч | 90 | c (пред e, i) | Ч ч | /ʧ/ | Cervu |
| Ш ш | ş | Ш ш | /ʃ/ | Şa | |
| Ъ ъ | ă, ŭ[6] | Ъ ъ | /ə/ | Ier | |
| Ы ы | â, î, ĭ, ŭ[6] | Î î | /ɨ/ | Ieri | |
| Ь ь | ă, ŭ, ĭ[6] | — | — | ||
| Ѣ ѣ | ea | Ea ea | /æ/ | Eati(u) | |
| Ю ю | iu | Iѹ iѹ, Ĭѹ ĭѹ | /ju/ | Io / Iu | |
, IA[2]  |
ia | Ia ia | /ja/ | ia | |
Ѥ ѥ, IE[2]  |
ie | Ie ie | /je/ | ||
Ѧ ѧ  |
ĭa, ea[6] | Ia ia, Ea ea | /ja/, /æ/ | Ia | |
| Ѫ ѫ | î | Î î | /ɨ/ | ||
Ѯ ѯ[7]  |
60 | x | Ks ks | /ks/ | Csi |
Ѱ ѱ[7]  |
700 | ps | Пs пs | /ps/ | Psi |
| Ѳ ѳ[7] | 9 | th, ft | T t, Ft ft | /t/ и приблизително /θ/ | Thita |
| Ѵ ѵ[7] | 400 | i, u | I i, У ʏ | /i/, /y/, /v/ | |
| Ꙟ (↑ ↑) | în îm | În în, Îm îm | /ɨn/, /ɨm/ | În | |
| Џ џ | g (преди e, i) | Џ џ | /ʤ/ | Gea |
Източници
- ↑ Според Костаке Негрузи, „Cum am învăţat româneşte“, публикувано в Curier de Ambe Sexe, I, nr. 22, p.337–343
- ↑ а б в г д е Със или без инициална форма: Є/Е, Ѻ/О, Ѹ/У, IA/Ѧ.
- ↑ Й е току-що дефинирана като отделна буква в азбуката; буквите Ю, Ȣ and Ѡ също се изписват с диакритичен знак за краткост (брев).
- ↑ В заемките от гръцки произход или в думите,възприети чрез гръцки език, буквите И и І съответстват на Ета и Йота. В думите от румънски произход и в славянските заемки тяхната употреба следва правилата на руския правопис от преди 1917 година, а именно І се пише преди гласна, а в останалите случаи се пише И.
- ↑ Разграничаването между буквите Ѡ и О е не само в заемките, но и в думите от румънски произход.
- ↑ а б в г Буквите ĭ и ŭ означават едва доловимият звук i или u.
- ↑ а б в г Буквите Ѯ, Ѱ, Ѳ i Ѵ се използват за предаване на гръцки заемки (особено при имена и топоними).
