Кирилица

Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, типографски произлизащи от руския граждански шрифт и използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. В исторически план кирилицата, заедно с глаголицата, е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. В наши дни кирилицата е широко разпространена, както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до ХІХ век се е ползвала и в Румъния. С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.

История и развитие

Възникване

Глаголицата е създадена съгласно византийската външна политика през IX век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Ромейските дипломати, братята Кирил и Методий, са изпратени във Великоморавия през 863 г., където въвеждат глаголицата и създават книжовни центрове, но след смъртта на Методий (Кирил умира по-рано), просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници. Традиционно кирилицата е приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а името ѝ — в чест на Константин-Кирил Философ. Подобно на латиницата, за основа на новата азбука е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.

Наименование

В нито един български средновековен извор не е открито собствено название на базираната на гръцкото унциално писмо азбука. В „Кратко житие на Климент Охридски“ се среща следния откъс:

„Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“

В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Константин-Кирил Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски.

Наименованието "кирилица" е регистрирано през 1563 година в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген, в чието заглавие се казва: "с цирулическими словами наипрво сада штампани"

Класическа кирилица (IX-XI в.)

Кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ). Както при глаголическата азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав.

числени стойности на буквите

Буква	Произношение	Название	Числова стойност
	а	азъ	1
	б	боукы, бȢкы	-
	в	вѣдѣ	2
	г	глаголи	3
	д	добро	4
	є	єсть	5
	ж	живѣтє	-
	дз	sѣло	6
	(ζ) з	зємлѣ	7
	и	ижє	8
	i (ї)	iжєи	10
	(ҕ) [д​͡жь]	гѥрвъ	-
	к	како	20
	л	людиѥ	30
	м	мыслитє	40
	н	нашь	50
	о	онъ, ѻнъ(вариант на о)	70
	п	покои	80
	р	рьци	100
	с	слово	200
	т	тврьдо	300
	ѹ, у, Ȣ	​о​укъ, Ȣкъ	400
	ф	фрьтъ	500
	х	хѣръ	600
	ѡ [oː]	ѡтъ	800
	ц	ци	900
	ч	чрьвь	90
	ш	ша	-
	шт	ща	-
	ъ	ѥръ голѣмъ
	ы	ѥры
	ь	ѥрь малѫкъ
	ѣ [æː], [eː]	ѣть
	йу	ю (iотирано Ȣ)
	йа	я (iотирано а)
	ѥ [йе]	ѥ (iотирано є)
	ѧ [ен]	ѧсъ (малък юсъ, малка носовка)	900
	ѩ [йен]	ѩсъ (iотиранъ малъкъ юсъ)
	ѫ [он]/[ън]	ѫсъ (голѣмъ юсъ, голѣма носовка)
	ѭ [йон]/[йън]	ѭсъ (iотиранъ голѣмъ юсъ)
	ѯ (ξ) [кс]	ѯи (кси)	60
	ѱ (ψ) [пс]	ѱи (пси)	700
	ѳ [θ]	ѳита (тита; фита)	9
	ѵ [ɪ]	ѵжица (ижица)	400
	(Ϋ) [ʏ] ѷ	ѵжица съ кєндима, ѷжица	400
		копа	90
	[от]	отъ, ѿ	800
			400

Развитие през ХІІ-ХV в.

Българското писмо се развива предимно на Балканите под силно гръцко влияние. Начинът на писане следва гръцкия модел, с характеристики като:  Поставяне на ударения:

́Остро ударение-така се изобразява ударението, когато то се пада на сричка, различна от последната;

̀Тежко ударение: така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка.

Придихания:

҅ Леко придихание — слага се вместо ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на самостоятелни гласни.

҆ Тежко придихание — използва се вместо леко придихание, само при съгласната Ѵ

˜ Тилда — поставяна върху понятия от абстрактен и възвишен характер (богъ, свети и т.н.)

Някои букви имат повече от една форма, например има широко Е и О (в началото на думите) и тесни варианти в средата на думите Ї се пише преди гласна вместо И, а Ѡ се пише вместо О в началото на думите, ако е част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в средата на думата.

Развитие през ХV-ХVІІІ в.

Файл:Pejchinovich.jpg

Кирилица от 1816 г.: "Огледало" на Кирил Пейчинович

На базата на старославянската литература, внесена в Русия предимно от България, се развива църковнославянският език. След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през ХІІ в.), отпада буквата Ѫ,(която в руски звучи и се записва като „у“). Изчезват йотираните Ѥ и iA, а буквата Ѧ обозначава звукосъчетанието „я“ (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ).

През 18-19 в. влиянието на руския църковнославянския език в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.

Развитие през 1700–1945 г.

През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и титли, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите.

1741 г. - "Стематография", Христофор Жефарович

Главните букви са уеднаквени с подобните им (поне по външен вид) латински букви. Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. Буквите Д и Л също получават нова форма.

Въведени са и малки букви на същия принцип — чрез подбиране на сходни на външен вид букви от латиницата. Новоизобретени са малките букви г, д (от латинското g), и (лат.u), п (лат. n), т (лат. m ), ц, ч (лат. ръкописно r) ш и щ (обърнато лат. m). От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѳ, ѵ. Изхвърлена е и буквата „з“ и е заменена с „s“, но след няколко години „s“ бива отново заменена със „з“.

Първата книга на гражданска азбука - 1708 г.

Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името „гражданский шрифт“. Гражданският шрифт е известен днес като „кирилица“ и е в основата на всички кирилски азбуки.

Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука. Развитието на кирилицата прескача ренесансовия период от развитието на типографията в Западна Европа и от средновековния етап, на който се намира дотогава, е изравнено с къснобароковата латинска типография.

Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през ХІV-ХV в. Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия (в комбинация с реформите на Вук Караджич), а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.

В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука.

Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след комунистическата революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї , което е повторено в България през 1945 г. (в добавка отново е изхвърлена и буквата Ѫ).

Разпространение и разновидности

Румънски текст на кирилица от средата на 19 век

Варианти на гражданската азбука днес ползват книжовният български език, руският, беларуският, украинският, русинският, македонският, сръбският и неговите варианти в страните от бивша Югославия, а също така монголският и езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа.

От 1-ви януари 2007 г. с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с латинската и гръцката, кирилицата е една от трите официални азбуки на общността.

В съвременната българска азбука липсват около 20 стари букви, например: ѣ (ят, двойно е), ѫ (голям юс, голяма носовка), ѭ, ѩ.

Национални варианти на кирилицата: Босанчица, Румънска кирилица, Белоруска кирилица, Българска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Казахстанска кирилица, Киргизстанска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица

Букви

Буква	Произношение	Произход	Езици
А, а	/a/	9 век, от гръцката буква Α	Всички
Б, б	/b/	9 век, от гръцката буква Β	Всички
В, в	/v/	9 век, от гръцката буква Β	Всички
Г, г	/g/	9 век, от гръцката буква Γ	Всички
Ґ, ґ	/g/	1619 г., от кирилската буква Г	Украински, русински
Д, д	/d/	9 век, от гръцката буква Δ	Всички
Ђ, ђ	/dʑ/	Началото на 19 век, от кирилската буква Д - ръкописната малка буква, завъртяна на 180 градуса и пресечена с хоризонтална линия	Сръбски, черногорски
Ѓ, ѓ	/ɟ/	1945, от кирилската буква Г с добавено остро ударение	Македонска литературна норма
Е, е	/e/, /ɛ/	9 век, от гръцката буква Ε	Всички
Ё, ё	/jo/	1795, от кирилската буква Е с добавен диерезис	Руски, беларуски, русински и много алтайски езици
Є, є	/jo/	Краят на 18 век, от кирилската буква Е	Украински, русински, хантийски; в сръбския до средата на 19 век
Ж, ж	/ʒ/	9 век, от глаголическата буква живете (Ⰶ)	Всички
З, з	/z/	9 век, от гръцката буква Ζ	Всички
З́, з́	/ʒʲ/	Краят на 20 век, от кирилската буква З с добавено остро ударение	Черногорски
Ѕ, ѕ	/dz/	9 век, от гръцката буква Ϛ	Македонска литературна норма
И, и	/i/	9 век, от гръцката буква Η	Всички
І, і	/i/	9 век, от гръцката буква Ι	Украински, беларуски, русински, казахски, хакаски, коми
Ї, ї	/ji/	1885, от кирилската буква І с добавен диерезис	Украински, русински
Й, й	/j/	17 век, от кирилската буква И	Руски, украински, беларуски, български
Ј, ј	/j/	19 век, от латинската буква J	Сръбски, азербайджански, алтайски, македонска литературна норма
К, к	/k/	9 век, от гръцката буква Κ	Всички
Л, л	/l/	9 век, от гръцката буква Λ	Всички
Љ, љ	/ʎ/	19 век, лигатура на кирилските букви Л и Ь	Сръбски, македонска литературна норма
М, м	/m/	9 век, от гръцката буква Μ	Всички
Н, н	/n/	9 век, от гръцката буква Ν	Всички
Њ, њ	/ɲ/	19 век, лигатура на кирилските букви Н и Ь	Сръбски, македонска литературна норма
О, о	/o/	9 век, от гръцката буква Ο	Всички
П, п	/p/	9 век, от гръцката буква Π	Всички
Р, р	/r/	9 век, от гръцката буква Ρ	Всички
С, с	/s/	9 век, от един от графичните варианти на гръцката буква Ϲ	Всички
С́, с́	/sʲ/	Краят на 20 век, от кирилската буква С с добавено остро ударение	Черногорски
Т, т	/t/	9 век, от гръцката буква Τ	Всички
Ћ, ћ	/tɕ/		Сръбски, черногорски, босненски
Ќ, ќ	/c/, /tɕ/	1945, от кирилската буква К с добавено остро ударение	Македонска литературна норма
У, у	/u/	18 век, от кирилския диграф оу	Всички
Ў, ў	/ʊ/	1870 година, от кирилската буква У	Беларуски, дунгански
Ф, ф	/f/	9 век, от гръцката буква Φ	Всички
Х, х	/x/	9 век, от гръцката буква Χ	Всички
Ц, ц	/ts/	9 век, от глаголическата буква ци (Ⱌ)	Всички
Ч, ч	/tʃ/	9 век, от глаголическата буква черв (Ⱍ)	Всички
Ш, ш	/ʃ/	9 век, от глаголическата буква ша (Ⱎ)	Всички
Щ, щ	/ʃt/	9 век, от глаголическата буква ща (Ⱋ)	Български, руски, украински, русински
Ъ, ъ	/ɤ̞/	9 век, от гръцката буква Ο	Български, руски, осетински
Ь, ь	—	9 век, от гръцката буква Ο	Всички
Э, э	/e/, /ɛ/	13 век, от кирилската буква Е	Руски, беларуски
Ю, ю	/ju/	9 век, от гръцката лигатура IǑ
Я, я	/ja/	18 век, от кирилската буква Ѧ

Системи за транскрипция

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

• Транслитерация на български имена с латиница (1956)
• Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица

Компютърна поддръжка

По-слабото разпространение на кирилицата спрямо латиницата и фактът, че съвременните технологии се развиват в държави, използващи латиницата, намаляват количеството компютърни шрифтове за кирилица, спрямо тези за латиница. При по-старите компютърни системи има проблеми с кодирането кирилицата, като някои системи използват собствена кодировка, различаваща се съществено от другите. Част от българите използват писменост, базирана на латиницата (вижте шльокавица), за да комуникират през Интернет, в чат и по електронната поща. Подобен проблем съществува и в Русия, където правителството се опитва да противодейства с мерки като въвеждането на руски Интернет домейн на кирилица .рф. Първоначално заявеният .ру е отказан поради сходството с официалния домейн на Парагвай (.py).

Стандартът Уникод предвижда два далеч не пълни кодови сегмента за старата кирилица, както и новата кирилица и свързаните с нея символи — Кирилица (от U+0400 до U+04FF) и Кирилица — допълнение (от U+0500 до U+052F).

Вижте още: .бг

Културно значение

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

• Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Външни препратки

• Уикипедия:Уникод/2000, таблици с номерата на знаците в Уникод
• Универсален дешифратор за кирилица — безплатна онлайн програма за възстановяване на неразбираеми кодирани текстове
• Romanization of Bulgarian and English