Константин Иванов Робев: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
|||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
{{цитат|''С почит се отнасяха към героите на революционните борби, но смятаха, че политиката на [[Българска екзархия|Екзархията]] е правилната... За тях истинската българска институция, обединяваща целия български народ, бе Екзархията...''}} |
{{цитат|''С почит се отнасяха към героите на революционните борби, но смятаха, че политиката на [[Българска екзархия|Екзархията]] е правилната... За тях истинската българска институция, обединяваща целия български народ, бе Екзархията...''}} |
||
Активно се включва в българското управление на Вардарска Македония през [[1941]]- [[1944]] г. като заместник-кмет на Битоля, а по-късно и като заместник-директор на [[Битолска област]]. |
Активно се включва в българското управление на Вардарска Македония през [[1941]]- [[1944]] г. като заместник-кмет на Битоля, а по-късно и като заместник-директор на [[Битолска област]]. Бил е председател на дружеството на резервните офицери с подпредседател [[Христо Светиев]]<ref>Кочанковски, Jован,Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165</ref>. |
||
{{цитат|''Мотивите да приеме този пост бяха патриотични - българо-македонски. От една страна да подкрепи българската власт, а от друга да защитава интересите на местното население...''}} |
{{цитат|''Мотивите да приеме този пост бяха патриотични - българо-македонски. От една страна да подкрепи българската власт, а от друга да защитава интересите на местното население...''}} |
||
Версия от 19:23, 16 юни 2013
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Робев.
| Константин Иванов Робев | |
| български лекар и общественик | |
| Роден |
Битоля, днес Република Македония |
|---|---|
| Починал |
Скопие, днес Република Македония |
| Учил във | Виенски университет |
Константин (Кочо) Иванов Робев (понякога фамилията е назовавана и като Робе) е български лекар и общественик от ХХ век.
Биография
Роден в известната възрожденска фамилия Робеви, той завършва българско основно и средно образовение. Заминава да следва в Австрия и заедно със своя близък състудент Константин Чилов завършва медицина във Виенския университет през 1925 година.
Завръща се в родната Битоля и дълги години е общопрактикуващ частен лекар в града. В края на 1930-те години като срезки (околийски) лекар отговаря за здравеопазването в Мариово.
Д-р Константин Робев е част от малобройния български интелектуален елит, запазен и през сръбското управление на Вардарска Македония. Според спомените на Михаил Огнянов интелектуалците от неговия кръг
| „ | С почит се отнасяха към героите на революционните борби, но смятаха, че политиката на Екзархията е правилната... За тях истинската българска институция, обединяваща целия български народ, бе Екзархията... | “ |
Активно се включва в българското управление на Вардарска Македония през 1941- 1944 г. като заместник-кмет на Битоля, а по-късно и като заместник-директор на Битолска област. Бил е председател на дружеството на резервните офицери с подпредседател Христо Светиев[1].
| „ | Мотивите да приеме този пост бяха патриотични - българо-македонски. От една страна да подкрепи българската власт, а от друга да защитава интересите на местното население... | “ |
При налагането на властта на Титова Югославия д-р Константин Робев е арестуван на 19 ноември 1944 г. Осъден е през май 1945 г. на смърт, но присъдата не е изпълнена. Заменена е с доживотен затвор, от който излежава осем години, предимно в лечебницата на затвора в Идризово. След освобождаването му на 18 ноември 1952 година работи като лекар в Скопие, включително известно време е управител на поликлиниката в квартала „Гьорче Петров“.
Фамилия
Д-р Константин (Кочо) Робев е син на Иван (1853-1908) и внук на д-р Константин Ангелов Робев (1818-1900). Има трима братя - Димитър (1890-1907, загинал като секретар на прилепската чета на ВМОРО), Наум (1892-1917, загинал като български офицер) и Евтим (1883-1966) и две сестри - Олимпия (по мъж Баласчева, 1880-1936) и Мария (по мъж Търпенова). Оженва се около 1930 година за Вера Стоянова-Робева, от която има две дъщери - Виктория (р. на 26.09.1932 г., по мъж Рамаданович) и Мимоза (р.1937 г.) и един син - Иван (р. 1942 г.).
Източници
- [1] Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, 2003, с. 101-212.
- Бојаџиевски, Петар и Рената Бојаџиевска - Цветковска. Здравството во Битола.1944-2004. Битола, 2006, с. 197.
- ↑ Кочанковски, Jован,Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165