Порфирий Стаматов: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
<references/> |
<references/> |
||
{{пост списък|Председател на ВКС на България|4}} |
|||
{{пост начало}} |
|||
{{пост|[[Председатели на ВКС|председател на Върховния съд]]|[[7 април]] [[1880]]|[[7 декември]] [[1886]]|[[Христо Стоянов (юрист)|Христо Стоянов]]|[[Христо Стоянов (юрист)|Христо Стоянов]]}} |
|||
{{пост край}} |
|||
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|4}} |
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|4}} |
||
Версия от 14:12, 19 юни 2013
| Порфирий Стаматов | |
| български и руски юрист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Георги Стаматов |
Порфирий Христофоров Стаматов е български и руски юрист. Той е министър на правосъдието на България през 1881 г. Баща на писателя Георги Стаматов.
Биография
Порфирий Стаматов е роден на 9 март (26 февруари стар стил) 1840 г. в Белгород Днестровски, Бесарабия, в българско семейство. Завършва гимназия в Кишинев през 1864 г. и право в Новоруския университет в Одеса през 1868 г. Работи като съдия в Одеса.
След Освобождението на България е член и председател на Върховния касационен съд в София (1880-1886). През 1881 г. за кратко е министър на правосъдието в правителството на Казимир Ернрот. От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.
През 1887 г. се връща в Русия и до 1920 г. е съдия в Тифлис, Саратов и Одеса.[1]
Порфирий Стаматов умира на 11 юни 1925 г.
Източници
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| |||||||||||||
| |||||||||||||||