Съюз на запасните офицери: Разлика между версии
м Cyrlat: 1 repl; Grammar: 6; |
→Председатели: Добавени съгл. Янчев |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
== Председатели == |
== Председатели == |
||
Званията са към датата на заемане на длъжността. |
|||
{| class="wikitable" |
|||
| ⚫ | |||
! № !! звание !! име !! дати– |
|||
*ген.майор [[Андрей Андреев]] (1911- 1914) |
|||
|- |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
*ген.лейт. [[Владимир Вазов]] (1920-1921) |
|||
|- |
|||
*ген. [[Иван Луков]] (1921- 1923) |
|||
| 2. || генерал-майор || [[Никола Бочев]] || 12 май 1908 - 22 ноември 1910 |
|||
*ген. лейт. [[Владимир Вазов]] (1923 – 1930) |
|||
|- |
|||
*ген. [[Велизар Лазаров]] (1930 – 1932) |
|||
| 3. || генерал-майор || [[Христо Драндаревски]] || 22 ноември 1910 - март 1911 |
|||
*ген. [[Борис Сирманов]] (1932 – 1935) |
|||
|- |
|||
*полк. [[Славейко Василев]] (1935 – 1944 ) |
|||
| 4. || генерал-майор || [[Матей Андреев]] || март 1911 - юни 1912 |
|||
|- |
|||
| 5. || генерал-майор || [[Никола Генев]] || юни 1912 - 22 ноември 1913 |
|||
|- |
|||
| 6. || полковник || [[Стефан Георгиев]] || 29 януари 1914 - 22 юни 1914 |
|||
|- |
|||
| ⚫ | |||
|- |
|||
| 8. || полковник || [[Кънчо Кънчев]] || 2 април 1915 - 16 май 1920 |
|||
|- |
|||
| 9. || генерал-лейтенант || [[Владимир Вазов]] || 16 май 1920 - 1921 |
|||
|- |
|||
| 10. || генерал-лейтенант || [[Иван Луков]] || 1921 - 22 февруари 1923 (подава оставка на 19 декември 1922) |
|||
|- |
|||
| 11. || подполковник || [[Кимон Георгиев]] || 1923 (изпълняващ длъжността) |
|||
|- |
|||
| 12. || генерал-лейтенант || [[Стефан Тошев]] || 1923 - 27 октомври 1924 |
|||
|- |
|||
| 13. || генерал-лейтенант || [[Владимир Вазов]] || 27 октомври 1924 - 23 ноември 1930 |
|||
|- |
|||
| 14. || генерал-лейтенант || [[Велизар Лазаров]] || 23 ноември 1930 - 1932 |
|||
|- |
|||
| 15. || генерал-майор || [[Борис Сирманов]] || 1932 - 18 ноември 1936 |
|||
|- |
|||
| 16. || полковник || [[Славейко Василев]] || 18 ноември 1936 - 2 септември 1944 |
|||
|- |
|||
| 17. || генерал-майор || [[Илия Каблешков]] || 2 септември 1944 - 9 март 1945 |
|||
|} |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
| ⚫ | |||
== Източници == |
|||
| ⚫ | |||
* Янчев, В. „Офицери без пагони“ - съюзът на запасните офицери в Българиа (1907 - 1945), София, 2000, Военно издателство |
|||
[[Категория:Български организации]][[Категория:История на България (1918-1945)]] |
[[Категория:Български организации]][[Категория:История на България (1918-1945)]] |
||
Версия от 19:50, 23 юни 2013
Съюзът на запасните офицери (СЗО) е българска обществена организация създадена през 1908 г. като обединение на офицери от българската войска, които вече не са на действителна служба. През 1907 г. е основан софийският клуб на запасните офицери а на следващата година подобни клубове възникват в други градове и се създава националната структура. СЗО има за цел да поддържа висок престижа на българския офицер, да съдейства за съхранението на войнските традиции и националните идеали и да бъде живата връзка на бившите офицери с българската армия. Съюза на запасните офицери става особено мощен и влиятелен в годините след Ньойския договор от 1919 г., когато по решение на страните победителки в Първата световна война българската армия е драстично намалена и хиляди офицери преминават в запаса. В годините между двете световни войни влиянието на СЗО върху обществените и политически процеси е голямо. Най-дългогодишен председател на организацията е ген. Владимир Вазов. През 1940г.държавата оказва натиск над обществените сдружения и Съюзът е обединен с още няколко съюза на запасни военни в казионната организация Общ съюз на запасното войнство
Съюзът има свой печатен орган - в-к "Отечество"
След 9 септември 1944 г. комунистическата влас забранява СЗО като "фашистка" ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. Последният председател на организацията - полк. Славейко Василев се самоубива при нахлуването на Съветската армия в България.
През 1953 г. група български офицери - емигранти създават в Париж Съюз на бившето българско войнство в изгнаниеПо-късно централата на организацията е преместена във Франкфурт.
След демократичните промени в България оцелелите членове на офицерския корпус на Царство България се събират и през 1992 решават да възстановят СЗО под името Съюз на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. По своя устав и членски състав Съюза е приемник на СЗО, както и на Обществото на кавалерите на ордена за храброст. Официален знак на новия съюз е знакът на СЗО от 1908 г.
Председатели
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати– |
|---|---|---|---|
| 1. | генерал-майор | Рачо Петров | 30 май 1908 - 12 май 1909 |
| 2. | генерал-майор | Никола Бочев | 12 май 1908 - 22 ноември 1910 |
| 3. | генерал-майор | Христо Драндаревски | 22 ноември 1910 - март 1911 |
| 4. | генерал-майор | Матей Андреев | март 1911 - юни 1912 |
| 5. | генерал-майор | Никола Генев | юни 1912 - 22 ноември 1913 |
| 6. | полковник | Стефан Георгиев | 29 януари 1914 - 22 юни 1914 |
| 7. | генерал-майор | Петър Салабашев | 22 юни 1914 - 2 април 1915 |
| 8. | полковник | Кънчо Кънчев | 2 април 1915 - 16 май 1920 |
| 9. | генерал-лейтенант | Владимир Вазов | 16 май 1920 - 1921 |
| 10. | генерал-лейтенант | Иван Луков | 1921 - 22 февруари 1923 (подава оставка на 19 декември 1922) |
| 11. | подполковник | Кимон Георгиев | 1923 (изпълняващ длъжността) |
| 12. | генерал-лейтенант | Стефан Тошев | 1923 - 27 октомври 1924 |
| 13. | генерал-лейтенант | Владимир Вазов | 27 октомври 1924 - 23 ноември 1930 |
| 14. | генерал-лейтенант | Велизар Лазаров | 23 ноември 1930 - 1932 |
| 15. | генерал-майор | Борис Сирманов | 1932 - 18 ноември 1936 |
| 16. | полковник | Славейко Василев | 18 ноември 1936 - 2 септември 1944 |
| 17. | генерал-майор | Илия Каблешков | 2 септември 1944 - 9 март 1945 |
Външни препратки
Източници
- Янчев, В. „Офицери без пагони“ - съюзът на запасните офицери в Българиа (1907 - 1945), София, 2000, Военно издателство