Поход към Цариград: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Selanik Army Enters Istanbu 1909l.jpg|дясно|мини|350п|Влизането на Солунската армия в Цариград през 1909 г.]] |
[[Файл:Selanik Army Enters Istanbu 1909l.jpg|дясно|мини|350п|Влизането на Солунската армия в Цариград през 1909 г.]] |
||
'''Походът към Цариград''' е потушаване на контрапреврата на Абдул Хамид II от страна на младотурците с участие на редовни войскови части и паравоенни |
'''Походът към Цариград''' е потушаване на контрапреврата на Абдул Хамид II от страна на младотурците с участие на редовни войскови части и паравоенни формирoвания на някои от етническите общности в Македония и Одринско на [[24 април]], [[1909]] г.<ref>[http://www.promacedonia.org/ag/ag_2_8.html Гиза, Антони. Балканските държави и Македонския въпрос, София, 2001.]</ref>. |
||
След революцията през 1908 година голямата част от жителите на Македония и Одринско остава под влияние на младотурския лозунг "Свобода, равенство, братство" и когато през април 1909 г. [[Абдул Хамид II]] със силите на ислямистката реакция [[Контрапреврат на Абдул Хамид II|предприема контрамерки срещу революцията]], християнското население стихийно се противопоставя. Под предводителството на [[Яне Сандански]], [[Христо Чернопеев]] и [[Тодор Паница]] 1,200 четници от ВМОРО вземат участие в младотурския поход към Цариград. В похода участват около 100,000 души, предимно турски редовни войскови части от Солун, сред които е и младият офицер [[Кемал Ататюрк]], както и албански, арменски и гръцки чети. Те участвуват в овладяването на града и арестуване на превратаджиите, което е последвано от свалянето на султан Абдул Хамид II на 24 април 1909 г., като на негово място младотурците поставят [[Мехмед V]]. Левичарите от ВМОРО обаче съвсем скоро ще разберат за грешката, която правят, доверявайки се на [[младотурци]]те. След като извършват смяна на трона в Истанбул и отстраняват Великите сили от каквато и да било форма на намеса във вътрешните работи на империята, те показват истинските си намерения, като съществуващите феодални порядки практически се запазват без промяна в службите на администрацията, полицията, войската и жандармерията. Оказва се, че същността на младотурската идея за "османизация" (или "отоманизация") се свежда до подчиняване на нетурските народности в империята. Стремежът е те да изгубят националната си идентичност и превърнат в "османци" или "отоманци" . Така през 1909 г. в Македония и Одринско са създадени две организации: Лига на мира и съгласието и Смесена споразумителна комисия, които активно се заемат с популяризиране на идеята за създаване на "[[османизъм|османска нация]]". |
След революцията през 1908 година голямата част от жителите на Македония и Одринско остава под влияние на младотурския лозунг "Свобода, равенство, братство" и когато през април 1909 г. [[Абдул Хамид II]] със силите на ислямистката реакция [[Контрапреврат на Абдул Хамид II|предприема контрамерки срещу революцията]], християнското население стихийно се противопоставя. Под предводителството на [[Яне Сандански]], [[Христо Чернопеев]] и [[Тодор Паница]] 1,200 четници от ВМОРО вземат участие в младотурския поход към Цариград. В похода участват около 100,000 души, предимно турски редовни войскови части от Солун, сред които е и младият офицер [[Кемал Ататюрк]], както и албански, арменски и гръцки чети. Те участвуват в овладяването на града и арестуване на превратаджиите, което е последвано от свалянето на султан Абдул Хамид II на 24 април 1909 г., като на негово място младотурците поставят [[Мехмед V]]. Левичарите от ВМОРО обаче съвсем скоро ще разберат за грешката, която правят, доверявайки се на [[младотурци]]те. След като извършват смяна на трона в Истанбул и отстраняват Великите сили от каквато и да било форма на намеса във вътрешните работи на империята, те показват истинските си намерения, като съществуващите феодални порядки практически се запазват без промяна в службите на администрацията, полицията, войската и жандармерията. Оказва се, че същността на младотурската идея за "османизация" (или "отоманизация") се свежда до подчиняване на нетурските народности в империята. Стремежът е те да изгубят националната си идентичност и превърнат в "османци" или "отоманци" . Така през 1909 г. в Македония и Одринско са създадени две организации: Лига на мира и съгласието и Смесена споразумителна комисия, които активно се заемат с популяризиране на идеята за създаване на "[[османизъм|османска нация]]". |
||
Версия от 19:27, 25 юни 2013
Походът към Цариград е потушаване на контрапреврата на Абдул Хамид II от страна на младотурците с участие на редовни войскови части и паравоенни формирoвания на някои от етническите общности в Македония и Одринско на 24 април, 1909 г.[1].
След революцията през 1908 година голямата част от жителите на Македония и Одринско остава под влияние на младотурския лозунг "Свобода, равенство, братство" и когато през април 1909 г. Абдул Хамид II със силите на ислямистката реакция предприема контрамерки срещу революцията, християнското население стихийно се противопоставя. Под предводителството на Яне Сандански, Христо Чернопеев и Тодор Паница 1,200 четници от ВМОРО вземат участие в младотурския поход към Цариград. В похода участват около 100,000 души, предимно турски редовни войскови части от Солун, сред които е и младият офицер Кемал Ататюрк, както и албански, арменски и гръцки чети. Те участвуват в овладяването на града и арестуване на превратаджиите, което е последвано от свалянето на султан Абдул Хамид II на 24 април 1909 г., като на негово място младотурците поставят Мехмед V. Левичарите от ВМОРО обаче съвсем скоро ще разберат за грешката, която правят, доверявайки се на младотурците. След като извършват смяна на трона в Истанбул и отстраняват Великите сили от каквато и да било форма на намеса във вътрешните работи на империята, те показват истинските си намерения, като съществуващите феодални порядки практически се запазват без промяна в службите на администрацията, полицията, войската и жандармерията. Оказва се, че същността на младотурската идея за "османизация" (или "отоманизация") се свежда до подчиняване на нетурските народности в империята. Стремежът е те да изгубят националната си идентичност и превърнат в "османци" или "отоманци" . Така през 1909 г. в Македония и Одринско са създадени две организации: Лига на мира и съгласието и Смесена споразумителна комисия, които активно се заемат с популяризиране на идеята за създаване на "османска нация".
