Ботевградска котловина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 11:11, 28 юни 2013

Ботевгеадска котловина е котловинно понижение между планините Било и Мургаш на юг, Голема планина на югозапад и Ржана на северозапад, които са части от Западна Стара планина. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове Гола глава и Лакавица, а на изток чрез седловината Лопатна се свързва с малката Етрополска котловина. При село Разлив чрез нисък праг котоловината се поделя на две части — на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина.

Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28-30 км, а максималната ѝ ширина е около 12 км. Площта ѝ е 150 км². Котловинното дъно лежи на 320-420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната покрайнина на котловината, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси.

Климатът е умереноконтинентален, като през зимния сезон често се наблюдават температурни инверсии. Средната годишна тнемпература е 10-11°С, а годишното количество на валежите — около 680 мм. Ботевградската котловина се отводнява от река Бебреш и нейните притоци Лакавица, Боговина, Рударка, Стара река и др. В източната част, в района на село Разлив е изграден язовир "Правец". В ниските части на котловината и по поречията на реките почвите са наносни, делувиални, блатни и лесивирани, а по периферните по-високи части — сиви горски. Южните оградни склонове са обрасли с дъбови и букови гори, а северните са обезлесени и подложени на ерозия.

Голяма част от земите в котловината са обработваеми. Отглеждат се зърнени култури, зеленчуции овощия, а южните склонове на рида Лакавица са заети от лозови насаждения. Заблатените и влажни участъци се използват за пасища.

В Ботевградската котловина са разположени 12 населени места, в т.ч. 2 града Ботевград и Правец и 10 села Врачеш, Гурково, Краево, Литаково, Новачене, Радотина, Разлив Рашково, Скравена и Трудовец.

В най-югоизточната част на котловината преминава малък участък от автомагистрала „Хемус“. Освен това през нея преминават и участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:

15,2 км от Новачене до Врачеш от първокласен път № 1 Видин — София — ГКПП "Кулата".
13,6 км от Ботевград до Правец от първокласен път № 3 Ботевград — Велико Търново — Варна.
6,0 км (околовръстен път на Ботевград) — второкласен път № 17.
18,7 км от Рашково до Ботевград от третокласен път № 161 Ребърково — Рашково — Ботевград.

Топографска карта

Шаблон:Карта

Източници

Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 345-346.
Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 60. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+'''Ботевгеадска котловина''' е котловинно понижение между планините [[Било планина|Било]] и [[Мургаш]] на юг, [[Голема планина]] на югозапад и [[Ржана]] на северозапад, които са части от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове [[Гола глава]] и [[Лакавица (рид)|Лакавица]], а на изток чрез седловината Лопатна се свързва с малката Етрополска котловина. При село [[Разлив (село)|Разлив]] чрез нисък праг котоловината се поделя на две части — на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина.
-'''Ботевгеадска котловина''' е [[котловина]] между планините [[Било планина|Било]], [[Мургаш]] и [[Ржана]] в Западна [[Стара планина]]. Площта и&#768; е 150 км<sup>2</sup>. Средната надморска височина е 300-420 м. Ботевградската котловина се разделя на две части от ниския праг при село [[Разлив]]. На запад е Ботевградска, а на изток — Правешка котловина. Котловинното дъно е леко наклонено на север. Климатът е умереноконтинентален. Наблюдават се и температурни инверсии. Котловината се отводнява от реките [[Бебреш]], Боговина, Рударка, Стара река. Почвите са наносни, делувиални, блатни и лесивирани.
+Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28-30 км, а максималната и&#768; ширина е около 12 км. Площта и&#768; е 150 км<sup>2</sup>. Котловинното дъно лежи на 320-420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната покрайнина на котловината, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси.
-Земите в котловината се използват за земеделие. Отглеждат се зърнени култури, [[зеленчуци]], [[лозя]], овощия. През Ботевградската котловина преминава [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]]. По-големите селища разположени в нея са [[Ботевград]], [[Правец]], [[Скравена]], [[Трудовец]], [[Новачене]] и Разлив.
+Климатът е умереноконтинентален, като през зимния сезон често се наблюдават температурни инверсии. Средната годишна тнемпература е 10-11°С, а годишното количество на валежите — около 680 мм. Ботевградската котловина се отводнява от река [[Бебреш]] и нейните притоци Лакавица, Боговина, Рударка, Стара река и др. В източната част, в района на село [[Разлив (село)|Разлив]] е изграден язовир "Правец". В ниските части на котловината и по поречията на реките почвите са наносни, делувиални, блатни и лесивирани, а по периферните по-високи части — сиви горски. Южните оградни склонове са обрасли с дъбови и букови гори, а северните са обезлесени и подложени на ерозия.
+Голяма част от земите в котловината са обработваеми. Отглеждат се зърнени култури, [[зеленчуци]]и овощия, а южните склонове на рида [[Лакавица (рид)|Лакавица]] са заети от лозови насаждения. Заблатените и влажни участъци се използват за пасища.
+В Ботевградската котловина са разположени 12 населени места, в т.ч. 2 града [[Ботевград]] и [[Правец]] и 10 села [[Врачеш]], [[Гурково (Софийска област)|Гурково]], [[Краево]], [[Литаково]], [[Новачене]], [[Радотина]], [[Разлив (село)|Разлив]] [[Рашково]], [[Скравена]] и [[Трудовец]].
+В най-югоизточната част на котловината преминава малък участък от [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]]. Освен това през нея преминават и участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:
+* 15,2 км от [[Новачене]] до [[Врачеш]] от първокласен път № 1 [[Видин]] — [[София]] — ГКПП "Кулата".
+* 13,6 км от [[Ботевград]] до [[Правец]] от първокласен път № 3 [[Ботевград]] — [[Велико Търново]] — [[Варна]].
+* 6,0 км (околовръстен път на [[Ботевград]]) — второкласен път № 17.
+* 18,7 км от [[Рашково]] до [[Ботевград]] от третокласен път № 161 [[Ребърково]] — [[Рашково]] — [[Ботевград]].
+== Топографска карта ==
+* {{Карта|K-34-48|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-048.jpg|scale=1:100000}}
 == Източници ==
 * Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 345-346.
+* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 60. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
 [[Категория:Котловини в България]]
-[[Категория:Ботевград]]
+[[Категория:Предбалкан]]
+[[Категория:Софийска област]]
-{{България-мъниче}}
-{{гео-мъниче}}