Попово: Разлика между версии
Ред 100: | Ред 100: | ||
В Градската градина се намира също и един малък действащ православен [[параклис]] „Рождество на Пресвета Богородица“, построен през 1908 г. и реставриран с дарения на поповските граждани през 1990-те. Изографисан е от Митко Игнатов, а [[олтар]]ът му е изработен от Валери Стефанов.<ref>Стоянова, Василева, Събев. 2004: 170-171.</ref> |
В Градската градина се намира също и един малък действащ православен [[параклис]] „Рождество на Пресвета Богородица“, построен през 1908 г. и реставриран с дарения на поповските граждани през 1990-те. Изографисан е от Митко Игнатов, а [[олтар]]ът му е изработен от Валери Стефанов.<ref>Стоянова, Василева, Събев. 2004: 170-171.</ref> |
||
[[Картинка:neofit_patriarh.jpg|мини|дясно| |
[[Картинка:neofit_patriarh.jpg|мини|дясно|220px|Патриарх Неофит в Попово]] |
||
За пръв път в историята на града на 29.06.2013 г. бе отслужена Тържествена света литиургия лично от патриарха на България в храма "Свето Успение Богородично" - [[патриарх Неофит]]. |
За пръв път в историята на града на 29.06.2013 г. бе отслужена Тържествена света литиургия лично от патриарха на България в храма "Свето Успение Богородично" - [[патриарх Неофит]]. |
||
Версия от 15:28, 29 юни 2013
- Вижте пояснителната страница за други значения на Попово.
Попово | |
Централната част на Попово през 2012 г. | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 14 940 души[1] (15 март 2024 г.) 354 души/km² |
Землище | 42,214 km² |
Надм. височина | 210 m |
Пощ. код | 7800 |
Тел. код | 0608 |
МПС код | Т |
ЕКАТТЕ | 57649 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Търговище |
Община – кмет | Попово Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991) |
Адрес на общината | |
гр. Попово, ул. „Александър Стамболийски“ № 1 офиц. сайт: www.popovo.bg | |
Уебсайт | www.popovo.bg |
Попово в Общомедия |
По̀пово е град в Североизточна България. Намира се в Област Търговище и е втори по големина в областта след Търговище. Градът е административен център на община Попово.
География
Географско разположение
Градът е разположен амфитеатрално по дължината на Поповска река (наричана още Поповски Лом и Калакоч дере) върху двата срещуположни хълма и в самата долина. В близкото минало, преди извършването на корекциите на трасето на железопътната линия София—Варна, тя преминава непосредствено в покрайнините на града. Попово граничи със землищата на селата Гагово, Зараево, Кардам, Медовина и Паламарца.[2]
Северната част от града е построена върху дебели пластове от чакъл и пясък, а надълбоко в почвата се намират животински останки от терциера.[3]
В по-далечното минало градът се е делял на няколко махали, границите на които днес са напълно размити: Бакал Николовите, Балканджийската махала, Горната махала, Гьочоолу малеси, Долната махала, Каракачан малеси, Портакал малеси, Събкоолу малеси, Чаршията и Черкезката махала.[4]
В близост до града, край селата Ковачевец и Паламарца, се намира най-високото място в Поповско, връх Калакоч (485 метра[5]), който е и третата по височина точка в Дунавската равнина.
Транспортни връзки
Попово има благоприятно географско разположение спрямо главните транспортни коридори на страната. Намира в средата на един триъгълник, затворен от първокласните пътища 5 (Европейски път E85, Велико Търново – Русе), 2 (Европейски път E70, Варна - Шумен – Русе) и 4 (Европейски път E772, Велико Търново - Търговище – Шумен – Варна). Най-близката държавна граница до града е северната, на 77 километра, при град Русе.
Южно от града, между Попово и квартал Сеячи, преминава железопътната линия София - Варна. Железопътна гара Попово се обслужва от всички влакове.
Попово е център на автобусни линии, които го свързват, както с повечето села в общината, така и с близките градове. Превозването на пътниците до близките населени места се извършва основно от бившата общинска транспортна фирма и от по-малки частни превозвачи.[6] Местната автогара се намира в централната част на града и осигурява транспорт, както до малките населени места на общината, така и до градовете Търговище (36 km), Велико Търново (75 km), Русе (75 km), Разград (35 km), Опака (15 km), Габрово (115 km), Варна (175 km), София (300 km) и други.
Природни условия
Климатът на територията на Община Попово е умереноконтинентален. Зимата е студена. Силните снежни бури през зимата предизвикват навявания от сняг. Пролетта настъпва около средата на месец март, когато се установява устойчиво задържане на температурата на въздуха над 5 градуса. През пролетта от югозапад и запад нахлуват влажни въздушни маси. Въпреки сравнително голямата надморска височина и близостта на Стара планина, лятото е горещо и обикновено сухо. Тогава до града достигат въздушни маси от тропически произход. Средната максимална температура през месеците юли и август е съответно 28,8 и 28,6 градуса. При интензивни затопления абсолютните температури достигат до 41-42 градуса. Валежите като цяло са недостатъчни. Максимумът им е в началото на лятото. През месеците юли, август, а понякога и септември се наблюдава и засушаване. Преобладаващи в района са западните ветрове, като в около 50 % от дните на годината времето е тихо.[7]
Население
Преди Освобождението преобладаващото население в селцето е било турското,[8] като за кратко време в селото са живели татари (заселени през 1859 година) и черкези (заселени през 1864 г.).[9] След руско-турската война от 1828-1829 г. започва трайното заселване на балканджиите[10] и през 1898 г. българското население вече силно преобладава над турското[11], голяма част от което се изселва още през 1882 г. Според условията и критериите на последното преброяване на населението и жилищния фонд към 1-ви февруари 2011 г. в Попово живеят 15648 жители, от които 7551 са мъже, а 8097 жени[12].
И до днес силно преобладаващо в града е българското население, като в Попово живеят също турци, дошли главно от близките села и роми, по-голямата част от които живеят в свой обособен квартал (т. нар. „Ромска махала“).
Година: | 1880 | 1887 | 1892 | 1900 | 1905 | 1910 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 * | 1975 | 1982 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 [13] | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Брой жители: | 1148 | 1241 | 1461 | 2103 | 2513 | 2974 | 4866 | 5225 | 6525 | 10597 | 16497 | 19420 | 23000 | 21248 | 19995 | 18067 | 15688 | |
* Забележка: След 1965 г. към жителите на Попово се броят и тези от новите квартали Невски и Сеячи. |
Религии
Градът е доминиращо християнски, а повечето от околните села — с компактно мюсюлманско население (турци, българи мюсюлмани) и ромски общности, изповядващи както исляма, така и християнството.
В Попово функционират два православни християнски храма: завършената през 1863 г. възрожденска църква „Свети Архангел Михаил“, известна още и като „старата църква“[14], и църквата „[Свето Успение Богородично|Успение на Пресвета Богородица]]“ със стенописи от проф. Никола Маринов, проф. Никола Ганушев и Цанко Василев, започната през 1908 г. и завършена след прекъсвания на строителната работа през 1931 г..[15] Малко преди Коледа на 2007 г. приключи реставрирането и опресняването на стенописите в църковния храм от екипа на реставратора Лука Делийски, а на 9 март 2008 г. храмът наново бе осветен от русенския митрополит Неофит.
В двора на старата църква, освен паметниците на местни свещеници, са запазени и надгробни паметници на загинали руски войници и офицери в сраженията при село Светлен по време на Руско-турската война през 1877 г.
В Градската градина се намира също и един малък действащ православен параклис „Рождество на Пресвета Богородица“, построен през 1908 г. и реставриран с дарения на поповските граждани през 1990-те. Изографисан е от Митко Игнатов, а олтарът му е изработен от Валери Стефанов.[16]
За пръв път в историята на града на 29.06.2013 г. бе отслужена Тържествена света литиургия лично от патриарха на България в храма "Свето Успение Богородично" - патриарх Неофит.
В Ромската махала функционира преустроена в джамия къща, а за нуждите на мюсюлманите в Попово се използва и сградата на бившия „Дом на учителя“ (някогашното турско училище), намираща се до Летния театър.
История
Праистория, античност и средновековие
В Поповското землище се намират три праисторически селищни могили от енеолита и халколита- една северозападно от града и по една в кварталите Невски и Сеячи - както и девет тракийски надгробни могили от римската епоха. Надгробните могили са разпределени в два могилни некропола, но повечето от тях са вече унищожени от иманярски разкопки. Върху селищните могили в миналото са откривани и следи от антични и средновековни градежи. Югоизточно от бившия свинекомплекс на града се намира и най-голямото антично селище от римската епоха в поповското землище. Западно от Попово под вилната зона в миналото са били откривани и останки от малко средновековно селище от Първото българско царство.[17]
До Освобождението
Данъчен османо-турски документ от 1524 г., касаещ днешното селище Попово гласи: "...Село Евренос, с друго име Кулфал факъх, а също Поп Алагьоз..."[18] За втори път името на селището се споменава и в тимарски османски регистър от 1555 г. отново като село Поп Алагьоз (пъстроокият поп), Кулфал Факъх или Евренос, по името на най-големия земевладелец с вакъфи в района — Евренос бей. [19] Тогава селцето е било част от Никополски санджак, като селище от Разградската кааза. В турски данъчен регистър от 1573 г. като име на селището се сочи само Поп Алагьоз и това име се налага за продължителен период от време.[20] По-късно е известно и под името Попкьой („Попово село“), като за основаването му от един свещеник и до днес е запазена интересна легенда, разказвана основно през 19 и 20 век. Селището е известно и като Кара Лом (Черен Лом).
Непосредствено до Освобождението село Попкьой е част от нахия Кара Лом, Разградска кааза, Русчушки санджак, Дунавски вилает, а след това попада първоначално в Русенска губерния, Разградски окръг.[21]
След Освобождението
По време на Освободителната война, 1877-1878 г. за пръв път руски войски влизат в Попово на 16 юли 1877 г., а окончателното освобождение на селището, заедно с околните села се извършва на 15 януари 1878 г. от Русчушкия (Източния) отряд на руската армия.[22]
След Освобождението селището изпреварва икономически останалите околни населени места, главно благодарение на предприемчивия дух на новите заселници — балканджии, дошли основно от Габровско, Великотърновско, Еленско, Дряновско, Тревненско и Горнооряховско, които заменят изселващото се турско население. Макар и по-малко на брой, преселници идват и от Разградско, Шуменско, Сливенско и Ловешко. Поради географските си дадености и наличието на предприемчиви и напредничави за времето си жители, през 1880 г. село Попово е обявено за околийски център на Поповска околия, включваща първоначално 48 прилежащи селища, а на 10 юни 1883 г. Попово е обявено за градец (градче) с княжески указ.[23]
Най-голям икономически подем в градчето настъпва след прокарването на железопътната линия София-Варна, минала в непосредствена близост до Попово благодарение на силния натиск на местната общественост върху правителството и откриването на поповската ж.п. гара през 1899 година, което превръща градчето в първостепенен земеделски, търговски, а по-късно и икономически център за района. През 1920-те и 1930-те години градът започва да се превръща и в много добре развит икономически център с маслобойна — собственост на братя Доневи, действаща и сега като търговско дружество под името и марката „Роса“, крупен доставчик на олио в страната; две тухларни, прераснали в керамичната фабрика на братя Иванови. Предприятието продължава да функционира и до днес след неговата успешна приватизация под името „Родна индустрия — Попово“ ООД; много модерна за времето си мелница, изградена от Иван Колчев, която работи и до днес; плетачна фабрика на братя Славови; бояджийска фабрика; печатница с издателство и книговезница „Просвета“ на Иван Ст. Калчев с машини специално доставени от Германия, закрита през 1980-те години. Имало е и малка фабрика за производство на безалкохолни напитки основана в началото на 20 век; тютюнева фабрика „Фар“ станала собственост на картел Градеви — Дякови и много други по-малки предприятия от леката промишленост. През 1904 г. е основана Българска земеделска кредитна банка,[24] а функциониращата и до днес Популярна банка — Попово е основана на 9 юни 1919 г.[25] Електрификацията на града започва през 1926 г., като на 19 декември с. г. светва и първата улична електрическа лампа.[26]
Попово е бил и център на най-големия пазар на живи животни в Североизточна България. След 1947 г. почти всички по-големи и важни промишлени мощности са пренесени в град Търговище, за да дадат начало на промишлеността и там.
Между 1944 и 1989 година
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. и окрупняването и национализацията на частните промишлени мощности, постепенно се създават множество заводи, работещи до 1990-те: заводите „Спорт“, „Ален мак“, ремонтен завод, завод „Възход“, керамична фабрика, винзавод, хлебозавод и др. През 1960-те започват да функционират ПК „Петър Лазаров“ (в сферата на услугите), „Сортови семена“, „Пътно управление“, млекоцентрала „Сердика“, а през 1970-те — завод „Родина“, завод „Хлебна промишленост“, фабрика „Искра“, завод „Чавдар“ и други. През 1980-те са създадени ПЖК „Родопа“, сепараторен цех (прераснал в завод), електроапаратурен завод и други[27].
Най-силен стимул в развитието си местната промишленост получава по линия на интегрирането на промишлеността на социалистическите държави в СИВ и по линия на оръжейната промишленост на тези държави. Повечето от поповските предприятия строят дъщерни цехове и в близките села, с което осигуряват постоянни доходи и на селското население в района. За нуждите на работещите в тази огромна за размерите на град Попово промишлена зона през 1971 г. започва изграждането на нов квартал (ЖК „Запад“ или „Русаля“), застроен изцяло с многоетажни блокове, където живеят новите работници, придошли главно от близките села. През същата 1971 г. към град Попово са присъединени две от най-близките села — Невски и Сеячи, и са превърнати в негови квартали, с което се оформя днешният териториален облик на селището[28].
До 1990 г. предприятията на Попово страдат от постоянен недостиг на работна ръка и това води до неколкократното увеличаване на неговото население, главно за сметка на миграцията от селата към града. През зимата на 1986 г. след серия силни земни трусове, започнали на 7-ми декември, с епицентър при с. Асеново, Стражишко по-голямата част от обществените сгради и заводската инфраструктура се налага да бъде отремонтирана или укрепена.[29] Немалка част от жилищата на Попово, особено разположените в северната и южната част на града са умишлено разрушени, поради опасност от събаряне и построени отново.
След 1989 година
След разпадането на икономическия и военния съюз на социалистическите държави (СИВ и Варшавския договор), колапса в търговията с изпадналия в дълбока криза вече бивш СССР и бързата и не винаги успешна приватизация на държавните предприятия в града, започва постепенното закриване на по-голямата част от местните заводи. Малко по-късно са закрити или изпадат в тежка и продължителна криза и заводите, свързани с военната промишленост, които се намират се на територията на града и на общината. Липсата на възможност за препитание на работоспособното население първоначално довежда до много висока безработица, а вследствие на това и до бързото намаляване на самото население на града, поради миграцията му към големите градове и промишлени центрове на България, а също и извън страната. На свой ред, на мястото на мигриралите поповчани, постепенно започва да се заселват население, идващо основно от селата на общината.[30]
В момента населението на Попово се препитава главно със земеделие и преработка на земеделски продукти, в държавните и общински служби и фирми, както и в няколкото частни шивашки и индустриални предприятия. Финансово-икономическата криза, започнала през 1998 г. нанесе допълнителен удар върху икономиката на града. През последните няколко години се правят опити за развитие и на туризма, използвайки благоприятното разположение на града спрямо другите по-големи населени места, природните дадености на района и културното му богатство. [31][32]
По различни проекти, спечелени основно от Общината и от някои местни граждански организации се извършва ремонти на централната част на града, някои квартали, улици, водопроводи, канализация и благоустройството му като цяло.[33] През 2009-2010 година Попово се сдоби и със собствена пречиствателна станция за отпадните води, а общинските училища, детските градини и сградите на културните институции бяха реновирани или основно ремонтирани за да отговорят на съвременните изисквания. През пролетта на 2011 г. основно с европейски средства започна мащабен ремонт и подмяна на общинската инфраструктура на кварталите "Русаля" и т. нар. "Ливади" (улици, тротоари, паркове, водопроводи и канализация), целящи да ги превърнат в модерни и удобни места за живеене[34]. В центъра на града по булевард "България" през същата година започна изграждането на нов участък от предвидената по градоустройствен план пешеходна зона[35].
Постепенно, макар и бавно и много трудно започна съживяването на града в условията на един основен и все още нерешен проблем — липсата на достатъчно и добре заплатена работа.
Политика
По традиция в Попово още преди 9 септември 1944 г. комунистическата, респективно работническата партия е имала голяма сила, заради многото заети в промишлеността на града работници и нерешените им проблеми.
Първата жена в България с изпълнена смъртна присъда за забранена политическа (комунистическа) дейност е поповчанката Мара Тасева (секретар на Околийския комитет на БРП в Попово), обесена на 14 август 1942 г. в Шуменския затвор.[36] На свой ред новата власт чрез поповския състав на Народния съд произнася на 22 март 1945 г. 14 смъртни присъди над свои политически противници, изпълнени още същата нощ[37].
Първите демократични избори след 1989 г. — за Велико народно събрание през 1990 г. са спечелени от наскоро променилата името си на БСП българска комунистическа партия[38]. Местните избори след 1989 г. в община Попово до изборите през 2003 г. печелят основно кандидатите за кметове на БСП, както в града, така и в селата. [39]
Последните два вота (2003[40] и 2007[41] г.) за местни избори са основно спечелени от кандидатите на многопартийната коалиция "Заедно".
През есента на 2007 г. коалиция "Заедно" бе образувана от две политически партии: Федерация за активно гражданско общество (ФАГО) и Граждански съюз за нова България (ГСНБ).
По време на изборите за кмет на община, кметове на кметства и за общински съветници през есента на 2011 г., коалиция "Заедно" (Обединен блок на труда Български лейбъристи и Обединена социалдемокрация) спечели 9 мандата за общинския съвет и кмет на община. Втора сила в местния парламент стана политическа партия "ГЕРБ" с 8 съветници, следвана от "БСП" - 3, "ДПС" - 3, "РЗС" - 3, "Движение за социален хуманизъм" - 2 и коалиция "ГЕРП-Патриоти" - 1.
На изборите за Европейски парламент и на парламентарните избори на Република България през 2009 г. като водеща политическа сила в града се изяви политическа партия "ГЕРБ".
Обществени и културно-образователни институции и обекти
Болници
Днес в Попово функционира „Многопрофилна болница за активно лечение – Попово” ЕООД, която има почти 100-годишна история.
На 30 януари 1908 г. с царски указ на Фердинанд I е утвърден „Закон за одобрение на правата на здания по санитарните нужди на страната”. В този Указ е предвидено построяването на болница в град Попово. Тя започва да функционира в собствена сграда през 1912 г. в северозападната част на града[42] като Третостепенна държавна болница. Първоначално има капацитет от 20 легла. В момента „МБАЛ-Попово” ЕООД се намира в югозападния край на града и разполага със 110 легла, разпределени в шест стационарни отделения:
- Терапевтично;
- Неврологично;
- Хирургично (закрито);
- Детско;
- Акушеро-гинекологично (закрито);
- Отделение по анестезиология и интензивно лечение;
Диагностично-консултативният ѝ блок се състои от:
- Приемно-консултативно отделение;
- Статистика;
- Клинична лаборатория;
- Отделение по образна диагностика с кабинети по ултразвукова диагностика, по рентгенова диагностика и по компютърна томография;
През пролетта и лятото на 2011 г. се извърши основен ремонт на сградата на болницата, включващ подмяна на дограмата, външна термоизолация и подмяна на системата за отопление с по-икономична.
Училища
В града функционират шест детски градини, три основни училища, три гимназии и едно специализирано училище:
- ОУ „Никола Й. Вапцаров“ с директор Румен Рачев (ул. „Панайот Волов“ № 8);
- ОУ „Св. Климент Охридски“ с директор Кармелина Колева (ул. „Райна Княгиня“ № 4)
- ОУ „Любен Каравелов“ с директор Марина Димитрова (ул. „Цар Освободител“ № 17);
- Гимназия "Христо Ботев" с директор Венелин Лазаров (ул. „6-ти септември“ № 8а);
- Професионална гимназия по селско-стопанство "Никола Пушкаров" с директор Теменуга Тодорова (ул. „Раковска“ № 1);
- Професионална гимназия по техника и лека промишленост с директор в.и.д. Красимир Масълски (ул. „Аспарух“ № 1);
Народни читалища
На територията на община Попово извършват дейност 33 народни читалища, които съхраняват, развиват, популяризират и осъществяват културна дейност и насърчават художественото творчество. [43] Към всички читалища има библиотеки с читални, като най-голямата от тях е в Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий - 1881“ — Попово, която изпълнява и методически функции.
Поповското народно читалище „Св. св. Кирил и Методий - 1881“ датира от 1891 г. Към него функционират: музикална школа (с преподаване на акордеон, синтезатор, пиано, народни инструменти и китара); детска вокална група; състав за мажоретни и съвременни танци; кръжок по изобразително изкуство; вокална група; етноработилница; киноклуб „Иван Братанов“ и театрален кръжок.[44]
От началото на лятото на 2009 г. по спечелен от община Попово проект, сградата на Читалището бе в основен ремонт и преустройство, който завърши през есента на 2010 г.
Културно-образователни центрове
Общинският дом на културата в Попово осъществява богата и разнообразна културна дейност на територията на цялата община. Многобройни са изявите на художествените колективи към Дома (фолклорен танцов състав „Веселяче“, танцов състав „Северняци“, танцова Формация „Чар“, Студио за класически и съвременни танци, певческо вокално трио „Агра“, вокална певческа група „Антола“, кръжок по художествено слово и детска певческа група).[44] Художествени колективи за автентични песни и обичаи има към селата Садина, Светлен, Славяново, Кардам и др.
До есента на 2008 г. в Попово съществуваше и Общинският детски комплекс (ОДК) като извънучилищно педагогическо учреждение. В него се обучаваха деца от 6- до 18-годишна възраст в различни кръжоци и спортове: художествено-творчески, научно-познавателни и спортно-туристически. Към него бяха включени и децата от представителния танцов ансамбъл „Северняче“.[44] Комплексът се помещаваше в старата сграда на бившето начално училище "Св. св. Кирил и Методий".
В Попово функционира и частната картинна галерия „Арт-ТТ“, която самостоятелно или съвместно с Общината организира изложби на местни и чужди творци.
Театри
Първата пиеса, изиграна след Освобождението в Попово е „Стоян Войвода“, подготвена от читалищната театрална трупа през 1882 г.[45] Дълги години поповското читалище се грижи за театралното дело в града. В края на 1945 г. се създава Читалищен народен театър с артисти-самодейци, претърпял много промени във времето.[46] В неговите постановки са играли популярните български актьори Иван Братанов, Илия Пенев, Яким Михов и Милко Никодимов. В края на 1980-те местното театрално дело запада. [47]Днес най-често в града гостуват театри от Габрово, Велико Търново, Шумен, Търговище, Русе и София, които изнасят своите представления в изцяло обновените през 2010 г. зали на Читалището и Дом на културата.
Летният театър на Попово е едно уникално за региона амфитеатрално съоръжение, изградено върху мочурливо място, което е било превърнато в миналото в сметище за централната част на града. Съоръжението е открито официално на 7 май 1966 г.,[48] съчетаващо в себе си киносалон под открито небе, театрална сцена за публични изяви и концерти с гримьорни и съблекални и миниигрище за футбол на малки вратички. Неизползван и почти изоставен без поддръжка, Летният театър се връща към нов живот след отдаването му през 1991 г. на концесия на частен предприемач от града и след основния ремонт, извършен през 2006 и 2007 г. Възстановени са сцената, местата за зрителите, отводняването на прилежащия терен, заведението към комплекса и други.
Исторически музей
Създаден като музейна сбирка към читалището в града през 1957 г., през 1991 г. получава статут на исторически музей. Днешната му експозиция е открита на 2 март 1995 г. Към музея днес функционират отдели: „Археология“, „Етнология“ (етнография), „Нова и най-нова история“ и „Художествен“. Съхранява паметници на културата от района, сред които праисторическа култова пластика, римска бронзова пластика, мраморни оброчни релефи, впечатляваща колекция от възрожденски икони, предмети на стария градски бит, както и предмети, свързани със стопанския, политическия, просветен и културен живот в града и творби на изявени български художници. Фондът на музея съхранява общо около 30 000 музейни единици, а в експозицията му днес са включени близо 2 500 най-разнообразни предмета.[49]
В отделна сграда (къщата на Мара Тасева) е уредена етнографска експозиция „Бит и култура на градското население от края на 19-то и началото на 20-то столетие“, а малки музейни и етнографски сбирки съществуват към читалищата и частни домове на територията на общината в селата Садина, Светлен, Паламарца и др.
През есента на 2009 г. на втория етаж на обновеното бивше общинско "Доходно здание" (или старата община), в централната част на града отвори врати и художествена галерия „Кирил Майски“. С решение на ОбС-Попово, галерията днес носи името на известния художник-поповчанин, почетен гражданин на Попово и голям дарител на картини, живеещ в град София. Стопанисва се от ИМ-Попово.
Музеят организира периодично научни конференции, повечето доклади от които са събрани в сборници, посветени на миналото на Поповския край. Първоначално поредицата сборници носи името "Попово в миналото", а от есента на 2009 г. е преименувана на "Попово – минало и бъдеще".
Градската градина на Попово
Идеята за създаването на градска градина в Попово се ражда в началото на 20 век: на 10 октомври 1902 г. от членовете на новосъздаденото поповско туристическо дружество „Сакар тепе“, които обаче не успяват да я реализират. Инициативата е подета от колоездачното дружество, което на 28 юли 1907 г. получава от Общинския съвет 4 декара общинска мера в местността Дьоллюк, в югоизточната част на града, до жп линията за изграждане на колодрум,[50] с който се поставя и началото на самата градина.
В по-ново време градината е разширена на изток и север почти до язовир „Каваците”. Около нейните алеи днес се срещат редица видове широколистни и иглолистни дървета (ясен, явор, чинар, топола, черен бор, бял бор, веймутов бор, хималайски бор, смърч, ела и др.). В градината има детска площадка с люлки и пързалки, две чешми, шадраванче, малко лятно кафе, а от лятото на 2007 г. и модерен комплекс с обновен открит плувен басейн, бар-ресторант и лятна дискотека.
Руският паметник
Руският паметник е разположен северно в покрайнините на града. Над него са погребани в братска могила руските войници, загинали в тежките и кръвопролитни сражения при село Светлен през лятото на 1877 г. Първоначално в същата местност е имало два или три паметника, изработени от камък. С течение на времето неподдържаните паметници започват да се рушат и почти се обезличават.
През 1930-те години ученици от Поповската гимназия с помощта на градската община подновяват единия от двата паметника. Засаждат хвойни и липи и го ограждат. Вторият постепенно се разрушава и мястото му, където точно се е намирал потъва в забвение.
Запазеният и ремонтиран през 1993 г. паметник с каменен постамент и чугунен пилон има надпис: „Тук са погребани руски войни, убити в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.“ Старият текст преди ремонта е гласял: „В памет на падналите руски братя в боевете край Попово през Освободителната война 1877-1878 г.“[51]
За честването на 100-годишнината от Руско-турската война около Руския паметник е изграден мемориален комплекс с подходи, стълбища, площадки, места за отдих и много дървета и храсти. Комплексът сега не е в добро състояние, но по стара традиция от това място с тържествена литургия и поднасяне на венци започват мероприятията посветени на Освобождението в града.
През 1956 г. монументът е обявен за паметник на културата.
Редовни събития
- Официален празник на Попово е 10 юни. Обявен е за Празник на Попово на 29 декември 1998 г. На тази дата през 1883 г. с княжески Указ № 426 по предложение на управляващия Министерството на вътрешните дела селото Попово се преименува в „градец Попово“. На този ден се провежда и тържествената сесия на общинския съвет, на която се определят и награждават заслужилите и почетните граждани на Попово.
- Пазарен ден (или „малкия околийски празник“, както го наричат местните) за поповска община и за град Попово е петък. Символичен ден за града, в който по стара традиция голяма част от селското население посещава Попово за пазар и развлечение.
- Кинофестивал за операторско майсторство „Златното око“ провежда се в памет на родения в Попово кинооператор Димо Коларов на всеки две години през месец май.
- Национален фестивал на алтернативното кино „Мини филм — Попово“ се провежда през месец май, през една година, обикновено нечетна, като е предназначен за всички любители на камерата, като цели да представи най-интересната продукция, създадена от непрофесионални киноклубове и кинолюбители на определена тематика.
- Фестивал за стари градски и шлагерни песни „Спомени в песни“ — провежда се всяка година през месец май с участие на певци и групи от Североизточна България.
- „Попово в миналото“ — научни конференции, посветени на миналото на Поповския край, организирани от градския исторически музей, обикновено веднъж на четири или пет години с участници от цялата страна. През есента на 2009 г. започна нов цикъл от научни конференции под наслов „Попово – минало и бъдеще”.
- Поповски русалски панаир — един от най-известните панаири в Североизточна България, добил отново тази своя популярност след 1989 г. Продължава една седмица, съпътстван с множество изяви и културни прояви и огромен брой най-различни сергии и панаирни атракции. Провежда се през „Русалийската неделя“ (седмица), започваща с празника на Свети Дух — първият понеделник след Петдесетница (50 дни след Великден). Началото на панаира е поставено в първото десетилетие на 20 век с освещаването на един извор, смятан за лековит, намиращ се на територията на днешната Градска градина. Това е едно от трите събития, заедно с Коледа и Великден, събиращо разпръсналите се в България и по света поповчани отново в техния роден град.
- „По стъпките на четата на Таньо Войвода“ — тържества, провеждани всяка година на 1 и 2 юни, посветени на геройския път на четата на Таньо Стоянов, съвпадащи с финала на този поход на Керчан баир до село Априлово.
- Срещи на ветераните от войните — организират се периодично, през няколко месеца и се ръководят от служител на общинската администрация на Попово.
- Йордановден - на 06.01.2009 г. бе възстановена традицията на ритуала „хвърляне на кръста“ в езерото, намиращо се в двора на пожарната.
Личности
Многобройни са деятелите на науката, изкуството и културата, родени в Попово. Повечето от тези хора са напуснали града в стремежа си да се изучат или реализират в различни сфери или професии, за които малките градове не предлагат практикуване или развитие.
За пръв път званието почетен гражданин за приноси в развитието на Попово като град е присъдено през 1926 г. Негов носител става българският политик и държавник Михаил Маджаров, бивш министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Наградата на признателните поповчани той получава за съдействието си, което им оказва при уреждането железопътната линия София-Варна да премине в непосредствена близост до Попово и за създаването на гара Попово.
Други
Градове с подписано споразумение за международно сътрудничество и установени тесни контакти
Попово е в тесни отношения със следните градове от други държави:[52][53]
- Зарайск, Руска Федерация — от 1994 г., виж: (ru: Зарайск)
- Къмпулунг, Република Румъния, виж: (ro: Câmpulung)
- Воложин, Република Беларус — от 2002 г., виж: (ru: Воложин)
- Неготино, Република Македония — от 2003 г., виж: (en: Negotino)
- Макаров, Република Украйна — от 2006 г., виж: (uk: Макарів)
- Арзамас, Руска Федерация , виж: (ru: Арзамас)
- Джан дзън, Китайска Народна Република
- Скала, Република Гърция — от 2009 г., виж: (el: Δήμος Σκάλας)
- Тшебница, Република Полша — от 2011 г., виж: (pl: Trzebnica)
Градове с установен културен обмен
- Люлебургаз, Република Турция
- Тръстеник, Република Сърбия
- Ниш, Република Сърбия
- Поляница Здруй, Република Полша
- Сеути, Кралство Испания (es:Ceutí)
Медии
През 1900 г. в града излиза от печат първият вестник, „Народно събуждане“[54]. Днес покритие на Попово и региона имат следните медии:
- „Местен вестник“. Отпечатва се един път седмично като се разпространява всеки петък. Наследник на вече несъществуващия „Поповски вестник“, с новини за събитията от региона, забавна страница и исторически четива за Попово и прилежащите му населени места. Може да се прочете или изтегли през официалната страница на Община Попово, където се намират почти всички негови излезли броеве в PDF формат;
- Радио „Антола“ — ефирно FM радио, излъчващо на 89,5 MHz;
- Кабелна телевизия „Попово Кабел“, излъчваща един път седмично и телевизионно предаване с местни новини и събития, подготвяни от служители на Община Попово;
- „Радиовъзел Попово“ — кабелно радио („радиоточка“), излъчващо всекидневно половинчасово предаване за града и общината;
Спорт
- Футболният отбор на града се нарича „ФК Черноломец“. Звездният миг на отбора е 6 май 1946 г., когато играе на финала на първия национален турнир за купата на Съветската армия в София срещу „Левски“, но губи срещата с резултат 4:1.
- Волейболният отбор за мъже на града се нарича ВК „Попово 09“ (наследник на ВК "Попово") и успешно се състезава в северната „А“ елитна волейболна група. През 1998 г. е създаден ВК „Черноломец – Попово 98”, в който тренират деца — момчета и момичета.
- Отборът по тенис на маса за мъже на града се нарича „Роса 1“ (СКТМ "Роса - 1") и е един от най-добрите професионални отбори в страната. Финансира се основно от едноименното предприятие в Попово и отчасти от общинския бюджет.
Кухня
В традиционната кухня на старите поповски семейства има много интересно съчетание на класическата в миналото западноевропейска и българска кулинарна традиция, но тя е почти забравена поради масовото изселване на тези „стари граждани“ от града към градовете Шумен, Варна и София.
Литература
- Атанасов, И. Летопис на град Попово. Попово, 1983.
- Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.
- Атанасов, И. Попово в административно-териториалната уредба на България. В: Попово в миналото. Варна, 1994, 39-48.
- Атанасов, И., Ч. Пенев. Етнодемографска характеристика на Попово и района. - В: Попово в миналото - 3. Етнокултурни и демографски процеси (XV-XX век). Разград, 1999, 5-20.
- Атанасов, И. Културно-историческото наследство на Поповския край. Разград, 2007.
- Вестник "Културата в малкия град". Попово, 2007.
- Димитрова-Тодорова, Л. Местните имена в Поповско. С., 2006. — (една много интересна монография, излязла от печат с финансовата подкрепа на община Попово, включваща и материали за историята на град Попово и селата от Поповска и Опаченска общини)
- Дремсизова-Нелчинова, Цв., Г. Гинев, Ил. Ангелова, А. Конаклиев. Археологически паметници в Търговищкия район. С., 1991.
- Ковачев, Р. Селища и население в Поповския регион според новопостъпили османотурски регистри от първата половина на XV век. - В: Попово в миналото - 3. Етнокултурни и демографски процеси (XV-XX век). Разград, 1999, 21-34.
- Милетич, Л. Старото българско население в Североизточна България. С., 1902.
- Попов, А., Н. Кънев. Попово — градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929. — (най-пълното краеведско изследване за града с автори двама поповски учители; книгата е библиографска рядкост и е издадена от несъществуващата вече поповска печатница и издателство „Просвета“ на Ив. Калчев)
- Стоянова, Ж. Щрихи от социално-икономическото развитие на град Попово през периода 1878-1912 г. В: Попово в миналото. Разград, 1994, 65-76.
- Стоянова, Ж., Г. Василева. П. Събев. Храмове и свещеници в Поповска духовна околия през XIX и първата половина на XX век. В: Попово в миналото-4. Разград, 2004, 137-208.
- Събев, П. Заселването на Попово с балканджии. В: Попово в миналото. Разград, 1994, 49-55.
- Събев, П. Културният живот в Попово през XX век. Варна, 2003.
- Цонев, С. Садине - с друго име Раклум... В: "Местен вестник", бр. 29, 11.11.2011, 6.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Димитрова-Тодорова, Л. 2006: 141.
- ↑ Попов, Кънев. 1929: 104.
- ↑ Димитрова-Тодорова, Л. 2006: 141-142.
- ↑ Попов, Кънев, 1929: 7.
- ↑ виж официален сайт на община Попово
- ↑ виж официален сайт на община Попово
- ↑ Атанасов, Пенев. 1999: 8-9.
- ↑ Атанасов, И. 1983: 7.
- ↑ Събев, П. 1994: 49-50
- ↑ Милетич, Л. 1902: 127
- ↑ виж официален сайт на община Попово
- ↑ виж Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес към 15.03.2011 г. от сайта на ГРАО
- ↑ Стоянова, Василева, Събев. 2004: 167-168.
- ↑ Стоянова, Василева, Събев. 2004: 169-170.
- ↑ Стоянова, Василева, Събев. 2004: 170-171.
- ↑ Дремсизова-Нелчинова. 1991: 59-60.
- ↑ Цонев, С. 2011: 6.
- ↑ Ковачев, Р. 1999: 31-32.
- ↑ Атанасов, Събев. 1992: 6.
- ↑ Атанасов, И. 1994: 40
- ↑ Атанасов, Събев. 1992: 8.
- ↑ Атанасов, И. 1994: 42-43
- ↑ Атанасов, Събев: 1992: 15
- ↑ Атанасов, Събев: 1992: 20
- ↑ Атанасов, Събев: 1992: 23-24
- ↑ Атанасов, Събев. 1992: 36-40
- ↑ Атанасов, Събев. 1992: 40.
- ↑ Атанасов, Събев. 1992: 42
- ↑ виж официален сайт на община Попово
- ↑ виж [1] официален сайт на община Попово
- ↑ виж Крепостта "Ковачевско кале" до Попово
- ↑ виж официален сайт на община Попово
- ↑ виж официален сайт на община Попово
- ↑ виж официален сайт на община Попово
- ↑ Атанасов, И. 1983: 24
- ↑ Атанасов, Събев. 1992: 35
- ↑ Атанасов, Събев. 1992: 43
- ↑ виж информация за изборните резултати от ЦИКМИ
- ↑ виж информация за изборните резултати от ЦИКМИ
- ↑ виж информация за изборните резултати от ЦИКМИ
- ↑ Атанасов, Събев. 1992: 18
- ↑ виж официален сайт на община Попово
- ↑ а б в Вестник "Културата в малкия град". Попово, 2007 Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг
<ref>
; името „vestnik“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание - ↑ Събев, П. 2003: 31
- ↑ Събев, П. 2003: 37
- ↑ Събев, П. 2003: 41
- ↑ Атанасов, Събев. 1992: 39
- ↑ виж електронна страница на Исторически музей Попово
- ↑ Атанасов, Събев. 1992: 16
- ↑ Атанасов, И. 2007: 21
- ↑ Информация от "Местен вестник"
- ↑ Списък на побратимени градове
- ↑ Атанасов, Събев. 1992: 13
Вижте също
- Община Попово;
- Квартали Невски и Сеячи и Градската градина;
- ОУ "Св. Кл. Охридски" - Попово;
- Фолклорен танцов ансамбъл „Северняче“, вокално трио „Агра“, Студио за класически и съвременни танци - Попово;
- Личности, родени в Попово и почетни граждани;
- Футболен отбор на Попово
- За "Местните имена в Поповско" и техният автор;
Външни препратки
- Нов официален сайт на общинска администрация - Попово от 23.12.2010 г.;
- Археологически проучвания на късноримската крепост „Ковачевско кале“;
- Слайдшоу от Попово и района от 2006 година;
- Професионална гимназия по селско стопанство — Попово;
- Професионална гимназия по техника и лека промишленост — Попово;
- Гимназия "Христо Ботев" — Попово;
- ЦДГ „Здравец“ - Попово;
- Скаутски клуб - "Антола";
- Местни избори — 2003 — резултати за община Попово;
- Местни избори — 2007 — резултати за община Попово;
- Местни избори — 2011 — резултати за община Попово;
|
Тази статия е включена в списъка на избраните на 18 юни 2008. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия. |