Германия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
доста кор.
Alexchris (беседа | приноси)
Ред 423: Ред 423:
{{Link GA|lt}}
{{Link GA|lt}}
{{Link FA|mk}}
{{Link FA|mk}}
{{Link GA|zh}}

Версия от 10:48, 3 юли 2013

Тази статия е за съвременната държава. За други значения вижте Германия (пояснение).

Германия
      
Девиз: Einigkeit und Recht und Freiheit
(Единство и справедливост и свобода)
География и население
Площ357 021 km²
(на 61-во място)
СтолицаБерлин
Най-голям градБерлин
Официален език
Население (2010)81 799 600
(на 14-то място)
Гъстота на нас.236 души/km²
Управление
Форма
БундеспрезидентФранк-Валтер Щайнмайер
История
Независимост

-година
Обединение на Германия
3 октомври 1990
Икономика
БВП (ППС, 2004)2 521, 699 млрд $
(на 4-то място)
БВП на човек (ППС)30 579 $
Валутаевро (1) (EUR)
Други данни
Часова зонаCET (UTC+1)
Автомобилно движениедясно
Интернет домейн.de
Телефонен код49
ITU префиксD
Официален сайтwww.deutschland.de
(1): Преди 1999 г.: германска марка
Германия в Общомедия

Федера̀лна репу̀блика Герма̀ния (Шаблон:Lang-de), накратко Герма̀ния, е държава в Централна Европа. Тя граничи със Северно море, Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцария на юг и с Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена в умерения климатичен пояс. С население над 82 милиона жители, тя е държавата с най-голямо население в Европейския съюз, втората в Европа след Русия и третата страна в света по брой на чуждите имигранти.[1]

Територия, наричана Германия и населена от германски племена, е известна на римските източници от 1 век. От 10 век тази област съставлява ядрото на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 година. През 16 век северната част на Германия става център на Реформацията. Страната е обединена в единна национална държава след Френско-пруската война през 1871 година. През 1949 година, след тежкото си поражение във Втората световна война, Германия е разделена на две самостоятелни държави, Западна Германия и Източна Германия, които се обединяват отново през 1990 година. През 1951 година Западна Германия става съосновател на първата Европейска общност — Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), а през 1957 година и на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и Европейската икономическа общност (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност, като през 2009 г., с влизането в сила на Лисабонския договор, последната е преобразувана в Европейски съюз, който става неин правоприемник.

През 1999 година страната приема новата валута евро.

Германия е федерална парламентарна република, съставена от шестнадесет провинции (Шаблон:Lang-de). Федерална столица и най-голям град в страната е Берлин. Член е на множество международни организации, сред които ООН, НАТО, Г-8, Г-20, ОИСР, СТО.

Германия е най-голямата икономика в Европа [2] и е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по брутен вътрешен продукт в номинално изражение и пето по паритет на покупателната способност. Страната е най-големият износител и вторият по големина вносител на стоки в света, жизненият стандарт е висок. В редица области на науката и техниката Германия заема водещата позиция в света.[3]

История

Доказателства за съществуването на хора по земите на днешна Германия има отпреди 70 000 години.

До 6 век земите са населявани от келтски и германски племена.

Традиционно за дата на основаване на Германия се приема (въпреки че е в известна степен произволно) 2 февруари 962 г., когато Ото I, източнофранкски крал, е коронясан за император в Рим, и това е началото на Свещената римска империя (известна още като Първи немски райх), която, въпреки че никога не е напълно обединена, под различни форми съществува до 1806 г., когато вследствие на Наполеоновите войни се разпада.

Между 1815 и 1871 г. Германия се състои от многобройни независими държави, 39 от които формират Немския съюз (Deutscher Bund).

Ото фон Бисмарк, създател на първата обединена германска държава

Вторият райх, известен още като Германска империя, е създаден на 18 януари 1871 г. във Версай след загубата на Франция във Френско-пруската война. Основна заслуга за това има Ото фон Бисмарк, най-изтъкнатият немски държавник през 19 век. В края на 19 век и в началото на 20 век немската държава колонизира редица територии в Африка, Азия и Океания.

През 19 век и първата половина на 20 век Франция се възприема от германците за най-големия противник на страната. Главната причина за това е, че през 1871 г. Франция е разбита от Германия и губи своите провинции Елзас и Лотарингия, което е тежък удар за френската държава и народ. По време на Първата световна война Германия напада Франция през 1914 година. След първоначалните успехи битките се превръщат в окопна война, отнемаща многобройни жертви от двете страни. Войната приключва през 1918 г., когато немският император е принуден да абдикира и Германската империя е наследена от Ваймарската република.

Според Версайския мирен договор Германия е лишена от много територии (Елзас и Лотарингия, всички колонии и др.) и трябва да плаща непосилни репарации. Тези фактори, както и Световната икономическа криза, водят до развитието на крайнолеви и крайнодесни политически сили в страната. През 1932 г. националсоциалистите (известни още като нацисти) печелят мнозинство в парламента, а на 30 януари 1933 г. Адолф Хитлер е назначен за канцлер. През 1934 г. Хитлер наследява президента на Германия и поема целия контрол върху управлението на страната и дава началото на Третия райх.

Нацистите бързо превръщат Германия в еднопартийна тоталитарна държава (Нацистка Германия), чийто репресивен апарат преследва и избива видни политици, учени и хора на изкуството и достига връхна точка с избиването на милиони евреи (Холокост).

Опитите на Хитлер да разшири границите на Германия по военен път довеждат до избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. В началото на войната Германия и нейните съюзници постигат много военни успехи и завладяват обширни територии в Европа, включително част от Съветския съюз. След като Съветският съюз и САЩ обявяват война на Германия, настъпва обрат и на 8 май 1945 г., след самоубийството на Хитлер, Германия обявява капитулация.

Разрушения вследствие на съюзническите бомбардировки над Берлин, Втора световна война

През 1949 г. са основани две немски държави – Федерална република Германия (ФРГ) и Германска демократична република (ГДР). Установената на 23 май 1949 г. Федерална република Германия включва английската, френската и американската окупационна зона, със столица Бон. Тя е обявена за „напълно независима“ на 5 май 1955 г. ФРГ първоначално е съставена от 12 провинции (Bundesländer), а ГДР — от 5 провинции. През 1952 г. провинциите в ГДР са преобразувани в области (Bezirke). През същата година 3 малки провинции във ФРГ – Вюртемберг-Баден, Вюртемберг-Хоенцолерн и Баден, се сливат и образуват Баден-Вюртемберг. През 1957 г. Саарланд се присъединява отново към ФРГ и става единадесетата провинция на страната.

След разпадането на Източния блок ФРГ и ГДР се обединяват през 1990 г. Германия е водещата сила в Европейския съюз. Германия е една от най-активните поддръжнички на въвеждането на единната европейска валута евро, както и на разширяването на Европейския съюз.

Германия е първа икономическа [2] и политическа сила в Европа и четвърта в света след САЩ, Япония и Китай, а по оборот на външната търговия е на първо място (2009).

География

Езерото Кьонигзее в южна Германия

Географско разположение

Германия е разположена в Средна Европа между 47°16'15 и 55°03'33 северна ширина и 5°52'01 и 15°02'37 източна дължина. На север граничи с Дания (дължина на границата 67 km), на североизток с Полша (442 km), на изток с Чехия (811 km), на югоизток с Австрия (815 km, без границата в Боденското езеро), на юг с Швейцария (316 km, без границите на ексклавa Бюзинген (Büsingen) и по Боденското езеро), на югозапад с Франция (448 km), на запад с Люксембург (135 km) и Белгия (156 km) и на северозапад с Холандия (567 km). Дължината на границите възлиза общо на 3 757 km. Докато на северозапад бреговете на Северно море, а на североизток — на Балтийско море образуват естествени държавни граници, на юг Германия има гранична част на Алпите[4]

Географският център на държавата се намира, според Немския статистически годишник от 2000 г., в малката област Нийдердорла (Niederdorla), в западната погранична част на провинция Тюрингия (Thüringen), на средата на отсечката между столицата на провинцията Ерфурт (Erfurt) и град Гьотинген (Göttingen), в провинция Долна Саксония и по-точно — на 51°09'54 северна ширина и 10°27'19 източна дължина.

Най-северната точка на Германия се намира на полуостров Еленбоген (Ellenbogen) на Зюлт (Sylt), а най-северната континентална точка е на западното крайбрежие на Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) на Рикелсбюлер Коог (Rickelsbüller Koog). Най-южната точка образува Халденвангер Ек (Haldenwanger Eck) южно от Оберстдорф (Бавария) (Oberstdorf, Bayern) в Алпите. От Еленбоген до Халденвангер Ек по въздушна линия разстоянието е 876 km. [5]

Най-западната точка в Германия се намира в Северен Рейн-Вестфалия (Nordrhein-Westfalen), недалеч от Изенбрух (най-западното селище на страната) (Isenbruch), най-източната точка е между Найсеауе-Дешка (най-източното селище) (Neißeaue-Deschka) и Найсеауе-Центендорф (Neißeaue-Zentendorf) в завоя на реката Лаузитцер Найсе (Lausitzer Neiße). От Изенбрух до завоя на Найсе при Центендорф по въздушна линия разстоянието е 640 km. [5]

Местните области се различават предимно в последователността от север към юг, така че областите на юг стават тенденциозно по-високи и по-стръмни. Северните части на Германия, Северонемската низина (Norddeutsche Tiefebene), към която на юг се присъединяват гористите Средни планини (Mittelgebirge) в центъра и южните части на страната, е формирана основно през ледниковия период. В Баден-Вюртемберг, а и особено в Байерн, тези области преминават в сравнително високо разположеното северноалпийско подножие (Nördliches Alpenvorland), а то от своя страна — в Алпите.

Ексклави и анклави

Единственият ексклав на Германия е разположеният на горен Рейн Бюзинген (Büsingen), който спада към област Констанц (Konstanz) в Баден-Вюртемберг (Baden-Württemberg). Той е с размер 7,62 km2 и гранично обграден от 3 швейцарски кантонаШафхаузен (Schaffhausen), Тургау (Thurgau) и Цюрих Така наречният функционален анклав Клайнвалзертал (Kleinwalsertal), който е част от Австрия, може да бъде достигнат по суша и вода само през немската държавна територия.

Климат

Времето в Германия е непостоянно. Характерни са ветрове от запад, които целогодишно носят въздушни маси от Атлантическия океан. Вследствие на това в страната има валежи през всички сезони. В Северногерманската низина (Norddeutsches Tiefland) годишните валежи са от 500–700 mm, в Средните планини (Mittelgebirge) – 700–1500 mm, а в Алпите – над 2000 mm. [6]

От северозапад на изток и югоизток климатът се променя от океански към континентален. В повечето години зимите са относително меки, а летата не са твърде топли, въпреки че зимите могат да бъдат много студени, а летата – горещи и сухи. [6]

Най-студеният месец е януари. Тогава температурите са между -0,6 и +1,5 °C в Северногерманската низина, а в планините падат до -6 °C. Средните юлски температури в Северногерманската низина са от +17 до +18 °C, а в долината на горен Рейн (Oberrheintalgraben) достигат 20 °C. Средногодишната температура за цялата страна е +9 °C. [6]

През лятото може да се наблюдава бърза смяна от слънчево към дъждовно време. Сравнително рядко се наблюдават екстремни условия като суша, торнадо, бури, много ниски или високи температури и т.н. Климатът е умерен, преходен от морски към континентален.

През 2011 г. най-много часове слънцегреене има в Хоенпайсенберг, Бавария (2180 часа), а най-малко – в Золтау, Долна Саксония (1578 часа). [6]

Средни температури за Берлин
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална -1 °C -1 °C 2 °C 5 °C 10 °C 13 °C 15 °C 14 °C 11 °C 7 °C 3 °C 0 °C
максимална 3 °C 4 °C 8 °C 14 °C 19 °C 22 °C 24 °C 24 °C 19 °C 14 °C 7 °C 3 °C

Води

Немския триъгълник при Кобленц.

През Германия минават някои от основните европейски реки като Рейн, Дунав, Елба, Везер, Майн.

Най-голямото езеро е Боденското езеро с площ 535,9 km², намиращо се на границата между провинциите Бавария и Баден-Вюртемберг с Австрия и Швейцария, следвано от езерото Мюриц в Мекленбург-Предна Померания (109,8 km²) и Кимзее в Бавария (79,9 km²). В страната има общо 29 езера с площ над 6 km². [7]

С провинциите Долна Саксония (Niedersachsen) и Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) Германия граничи на Северно море. То е гранично море с Атлантическия океан. Заедно с Ла Манша южните части на Северно море са най-гъсто изпълнената с движение морска област на земята.

Мекленбург-Предна Померания (Mecklenburg-Vorpommern) и Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) граничат с Балтийско море, вътрешноконтинентално море, което е свързано със Северно море посредством протока Скагеррак (Skagerrak). Височината на приливите и отливите на Балтийско море е съществено по-малка от тази на Северно море.

Немските реки принадлежат към 6 големи речни системи, чиито водосточни области заемат почти цялата площ. Това са Рейн (Rhein), Дунав (Donau), Елба (Elbe), Одер (Oder), Везер (Weser) и Емс (Ems). Най-дълга от тези реки е Дунав; тя е дълга 2 845 km от сливането си с реките Бригах, Брег и Донауквеле (Donauquelle) в града Донауешинген (Donaueschingen) или 2 888 km от планинския си извор в склоновете на Шварцвалд (Schwarzwald) и е втората по големина на потока след Волга река в Европа. През Германия протича само една малка част от цялата дължина на реката (647 km). Дунав се влива в Черно море.

Флора

Германия се простира от Алпите (най-висока точка: връх Цугшпитце на 2962 m) на юг до бреговете на Северно и Балтийско море на север в зоната на умерения климатичен пояс затова за нея са характерни широколисни и иглолистни гори. В Централна Германия преобладават гористи планински местности, в Северна Германия са разположени ниски земи, формирани през Ледниковия период (най-ниска точка: Нойендорфер/Вилстермарш на -3,54 m), сред които е световноизвестното Люнебургско поле (Lüneburger Heide). Широколистните гори се състоят предимно от червенолисти буки.

Фауна

Повечето представители на местни видове са характерни за умерения климатичен пояс и живеят в широколистните гори. В горите сред много други видове живеят и различни видове златки, елен рогач и благороден елен, сърни, глигани и лисици. Бобрите и видрите се срещат все по-рядко по поречията на реките.

Държавно устройство

Административно деление

Административно деление на Германия

Германия представлява федерация на шестнадесет федерални провинции (Bundesländer). Две от провинциите (Хамбург и Бремен) представляват свободни градове, а градът-провинция Берлин има статут на федерална столица.

Останалите провинции се разделят на 439 окръга (Kreise) и невключени в окръзи градове (kreisfreie Städte). Пет от провинциите се делят и на общо 22 административни области (Regierungsbezirk), обединяващи по няколко окръга.

Провинция Главен град На немски език
Бавария Мюнхен Bayern München
Баден-Вюртемберг Щутгарт Baden-Württemberg Stuttgart
Берлин Берлин Berlin Berlin
Бранденбург Потсдам Brandenburg Potsdam
Бремен Бремен Bremen Bremen
Долна Саксония Хановер Niedersachsen Hannover
Мекленбург-Предна Померания Шверин Mecklenburg-Vorpommern Schwerin
Рейнланд-Пфалц Майнц Rheinland-Pfalz Mainz
Саарланд Саарбрюкен Saarland Saarbrücken
Саксония Дрезден Sachsen Dresden
Саксония-Анхалт Магдебург Sachsen-Anhalt Magdeburg
Северен Рейн-Вестфалия Дюселдорф Nordrhein-Westfalen Düsseldorf
Тюрингия Ерфурт Thüringen Erfurt
Хамбург Хамбург Hamburg Hamburg
Хесен Висбаден Hessen Wiesbaden
Шлезвиг-Холщайн Кил Schleswig-Holstein Kiel

Партии

Население

Петте най-големи града в Германия са (по официални данни от декември 2005 г.):

  1. Берлин (Berlin), с 3 392 425 жители;
  2. Хамбург (Hamburg), с 1 738 483 жители;
  3. Мюнхен (München), с 1 288 307 жители;
  4. Кьолн (Köln), с 975 907 жители;
  5. Франкфурт на Майн (Frankfurt am Main), с 651 087 жители.

Виж също: Списък на градовете в Германия по население.

Петте най-големи метрополиса са (по официални данни от 1 януари 2005 г.):

  1. Рейн-Рур (Rhein-Ruhr), с 11 785 196 жители;
  2. Рейн-Майн (Rhein-Main), с 5 822 383 жители;
  3. Берлин (Berlin), с 4 262 480 жители;
  4. Хамбург (Hamburg), с 3 278 635 жители;
  5. Щутгарт (Stuttgart), с 2 344 989 жители.

Етнически групи

Етническият състав на населението на Германия е: немци - 93,4%, стари местни малцинства - 0,3%, имигранти след Втората световна война - 6,2%.

Българи в Германия

По официални данни от 2011 година българите в Германия са 63 581 души.

Език

Официалният език във ФРГ е немският. Той принадлежи към германската езикова група. Официален език е на ЕС и ЮНЕСКО и освен това е един от най-говорените езици в света.

Икономика

Икономическият център на Германия — град Франкфурт.

Икономиката на Германия е най-голямата в Европа. [2] Брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия възлиза на USD 1 936$ млрд. (щатски долара) (към 2000 г.). Селското стопанство заема 1,2% от икономиката, промишлеността — 30,4%, а секторът на услугите — 68,4%. Стопанството е високоразвито. Добиват се въглища, нефт, природен газ, готварска сол, калиеви соли. Развита е и черната и цветна металургия, машиностроителната, нефтохимическата, химическата (Рейн-Вестфалски район; синтетичен каучук), текстилната, кожено-обувната, хранително-вкусовата промишленост. Отглеждат се едър рогат добитък, птици, свине, овце. Добива се пшеница, ечемик, овес, ръж, картофи, захарно цвекло. В Германия са построени 40 826 km жп линии, 656 140 km шосета, 2500 km петролопроводи. Държавата разполага с 6,4 млн. бр.р.т. морски и речен флот и 613 летища (по данни за 2000 г.).

Главни морски пристанища са Хамбург, Кил, Любек, Росток, Бремен; главни речни пристанища са Дуисбург, Карлсруе, Кьолн, Манхайм, Берлин, Бон, Дрезден.

Износът за 2011 г. надминава 1 трлн. евро. [2]

Данък добавена стойност

Данъкът добавена стойност (ДДС) в Германия бе увеличен от 16% на 19% от 1.01.2007 г. За определени стоки има и намалена данъчна ставка. За хранителни продукти и учебници ДДС възлиза на 7%.

От 2005 година правителството обмисля увеличаването на ставката на данъчно облагане, включително и ДДС, както и премахване на преференциалните условия за учебници и определени видове хранителни продукти, които поради високата си цена не могат да бъдат причислени към групата на потребностите от първа необходимост.


Култура

Йохан Себастиян Бах

Германия има изключителен принос към световното културно наследство, страната е също така известна като das Land der Dichter und Denker (страната на поети и мислители). В Германия са родени композитори като Бетовен, Бах, Брамс, Шуман и Вагнер; поети като Гьоте, Шилер и Хайне; философи като Кант, Хегел, Маркс, Ницше; теолози като Лутер и Бонхофер; писатели като Хесе и Грас; учени като Айнщайн, Борн, Планк, Хайзенберг, Херц и Бунзен; инженери и изобретатели, сред които Ото, Даймлер, Бенц, Дизел и Линде. Също много художници, например ренесансовият Албрехт Дюрер, сюрреалистът Макс Ернст, експресионистът Франц Марк, концептуалистът Йозеф Бойс и неоекспресионистът Георг Базелиц.

В миналото немският език е бил сред най-говорените езици в Европа и все още е един от най-изучаваните след английския и френския. Много исторически личности, въпреки че не са немци, имат значително влияние върху немската култура. Такива са Волфганг Амадеус Моцарт, Франц Кафка и Коперник.

След 1970 г. немската култура отново се развива с бързи темпове, основно музиката и изобразителното изкуство, и център на това развитие е столицата Берлин. Германия също така е известна с многото си оперни театри.

Празници

В Германия има 9 общоприети празника. Повечето от тях имат християнска основа: Разпети петък, Велики понеделник, Възнесение Христово, Петдесетница и Коледа. Празници без религиозна връзка са: Нова година, Денят на труда и Денят на Обединението.

Има и празници, които са действащи само в отделни провинции или региони. В някои по-скоро протестански провинции се празнува Денят на Реформацията (31 октомври). В католическите провинции — Тяло Господне и Вси Светии (Хелоуин) (1 ноември).

Заедно с всички недели празниците се считат за „дни за почивка от работа и душевно възвишение“ („Tage der Arbeitsruhe und der seelischen Erhebung“).

Общество

Образование

Печата на Хайделбергският университет

Германия има богата история в образованието. През 1386 година в град Хайделберг е създаден Хайделбергският университет, който е най-старият в Германия и един от най-старите в Европа. Славата на Хайделберг като университетски център е в областта на медицинските и естествените науки. Той е дал на света 8 носители на Нобелова награда. Университетът има също дълга българска история, особено в областта на юридическите науки. Тук са следвали видни български възрожденци и политици като Петър Берон, Васил Радославов и Константин Стоилов.

Хайделбергският университет е основан от Рупрехт I, княз на областта Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, затова днес носи името на двамата: от латински Ruperto-Carola-Universität — университет „Руперто-Карола“.

Висше образование

През 2010 г. в Германия има 421 висши училища, от които 108 университети. В тях учат 2 377 034 студенти, от които 1 542 226 в университети. 47,3% от студентите са жени (52,7% мъже). 2 113 186 от студентите са германци (47% жени, 53% мъже), а 263 848 от тях са чужденци (49,8% жени, 51,2% мъже). Сред германските студенти, следващи в чужбина, най-много – 2,4% от учащите германски студенти следват в Австрия, следвани от 2,1% в Холандия, 1,4% във Великобритания, 1,2% в Швейцария и 1% в САЩ. Сред чуждестранните студенти, следващи в Германия, най-много са китайските студенти (2,3% от учащите в Германия), следвани от руските (1%), полските и българските (по 0,8%) и турските (0,7%). [8]

През 2010 г. 29% от населението има висше образование (31,5% от мъжете и 26,5% от жените). Сред населението с миграционно минало (в тази дефиниция са включени чужденци, родени в и извън Германия, и хора, заселили се на днешната територия на Германия след 1949 г. независимо от националността им) процентът на хора с висше образование е 34,3 (32,4% от мъжете и 36,2% от жените). [9]

През 2010 г. сред 25- до 35-годишните 45% от хората без миграционно минало и 38% от хората с миграционно минало имат висше образование. При 45- до 55-годишните и в двете групи по 28% от хората имат висше образование. [9]

През 2010 г. във висшите училища са заети 210 549 души (35,8% жени). Сред тях има 41 462 професори (19,2% жени). [10]

Спорт

Германия има големи традиции в почти всички спортни дисциплини, тук спорта като цяло има високо обществено значение. През 2006 година около 27 милиона германци са били организирани в над 89 000 спортни клуба. Германия е на трето място във вечния списък на спечелелите олимпийски медали. Повечето спортни клубове са обединени в Германския олимпийски спортен клуб (на немски Deutscher Olympischer Sportbund).

Националният отбор по футбол 2006 г.

Най-популярният спорт в Германия е футболът. Над 6 милиона членове са организирани в над 170 000 футболни клуба под патронажа на Германския футболен съюз. Страната е била домакин на две световни първенства; през 1974 и през 2006 година. Германия е досега единственият отбор, които има европеийски и световни отличия, както при мъжките, така и при женските състави.

Големите футболни имена като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер, или в по-ново време Лотар Матеус, Андреас Бреме и други, са носели не само успехи на немските клубове, но като треньори начело на чуждестранни клубни и национални отбори (напр. Ото Рехагел, станал с Гърция 2004 Европейски шампион по футбол).

Германската Хандбална лига се счита за най-добрата в света. Отбори като ФФЛ Гумерсбах, ТХВ Киел, ХСФ Хамбург, СК Магдебург Гладиаторес са доминиращи не само на национално ниво, но и през 2007 година печелят всички интернационални европейски отличия. Тези успехи се отразяват и на германския мъжки национален отбор по хандбал, който през 2007 година стана за трети път световен шампион.

В Германия се провеждат много и различни спортни състезания и турнири. Сред тенис-борбите се нареждат и турнирите за жени в Берлин, Щутгарт и Хамбург. Сред най-добрите тенесисти от близкото минало са Щефи Граф, Борис Бекер и Михаел Щих.

В спортната дисциплина Хокей на трева мъжкият отбор на Германия е двукратен (2002 и 2006 година) шампион, женският отбор е олимпийски шампион от 2004 година.

При моторни спортове, особено във Формула 1, германците играят водеща роля. Братята Ралф и Михаел Шумахер (последният е седемкратен шампион), Хайнц-Харалд Френцен, както и младоците Себастиан Фетел — най-проспериращият пилот във Формула 1, Ник Хайдфелд, Нико Росберг или Тимо Глок са сред по-новите имена, които трябва да бъдат споменати.

В бокса още днес се разказват легендерните битки на Макс Шмелинг или Хенри Маске.

Тимо Бол, играч по тенис на маса, е не само един от най-добрите в света, но и сред малкото европейци в този спорт, доминиран от китайци и корейци.

Големи успехи и титли са носели и спортисти от други видове спорт, като фехтовка, кану-каяк, конен спорт, академично гребане, лека атлетика или плуване.

При зимните спортове Германия е също една от ведещите нации. При дисциплините биатлон, бобслей, пързаляне с едноместна шейна, пързаляне с кънки, ски бягане и други, немските спортистите носят медали на Германия. Сред попурярните зимни спортове е ски скокът, като успешните спортисти като Свен Ханавалд или Йенс Вайсголд имат подобен статус като на попзвезда. При ски — алпииските дисциплини дамите са по-успешни от мъжете.

Бележки

  1. Germany: Inflow of foreign population by country of nationality, 1994 to 2003 // Migrationinformation.org. Посетен на 2010-01-04.
  2. а б в г Германският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро, статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.
  3. Confidently into the Future with Reliable Technology www.innovations-report.de. May 7, 2008. Retrieved 2008-04-04.
  4. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 13-14. Посетен на 15 януари 2013.
  5. а б Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 13. Посетен на 15 януари 2013.
  6. а б в г Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 18. Посетен на 17 януари 2013.
  7. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 16. Посетен на 18 януари 2013.
  8. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 90-91. Посетен на 10 февруари 2013.
  9. а б Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 78. Посетен на 10 февруари 2013.
  10. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 94. Посетен на 10 февруари 2013.

Виж още

Външни препратки

Институции

Повече информация

Снимки/фотографии

Други

  • Заедно.de — уебсайт-портал за българското общество в Германия.

Шаблон:Г-8

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA Шаблон:Link GA Шаблон:Link GA Шаблон:Link GA Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA