Никола Джеров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
}} |
}} |
||
'''Никола Джеров''' е [[България|български]] [[писател]], поет, преводач и публицист. |
'''Никола Георгиев Джеров''' е [[България|български]] [[писател]], поет, преводач и публицист. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Джеров е роден през [[1892]] година в [[София]]. Учи [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], където става член на [[Македонски младежки съюз|Македонския младежки съюз]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.257.</ref> |
Джеров е роден през [[1892]] година в [[София]] в семейство на преселници от [[Охрид]]. Учи [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], където става член на [[Македонски младежки съюз|Македонския младежки съюз]].<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.257.</ref> |
||
Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания - „[[Развигор]]”, „[[Литературен глас]]”, „[[Вестник на жената]]” и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал [[Александър Протогеров]] в 1928 година заедно с директора [[Георги Кулишев]] и главния редактор [[Васил Пундев]] напуска редакцията на вестника. |
|||
Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика. |
|||
==Творчество== |
==Творчество== |
||
| Ред 26: | Ред 30: | ||
* „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени |
* „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени |
||
* „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове<ref>Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 299.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 85.</ref> |
* „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове<ref>Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 299.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 85.</ref> |
||
;Преводи |
|||
* „Сини часове” (1922) - японска лирика; |
|||
* „Миражи на сърцето” (1936), |
|||
* „Цветът на прасковата” (1936) - китайска лирика; |
|||
* „Далечна флейта свири” (1937) - китайска антология; |
|||
* „Песните на Ямато” (1937) - японска антология; |
|||
* „Цъфнала вейка” (1938) - японска лирика; |
|||
* „Любов и мъдрост” (1939) - индийска лирика; |
|||
* „Цветя” (1939) - песни от Анам. |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 12:27, 6 юли 2013
| Никола Джеров | |
| български писател и публицист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
Никола Георгиев Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.
Биография
Джеров е роден през 1892 година в София в семейство на преселници от Охрид. Учи славянска филология в Софийския университет, където става член на Македонския младежки съюз.[1]
Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания - „Развигор”, „Литературен глас”, „Вестник на жената” и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „Македония“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година заедно с директора Георги Кулишев и главния редактор Васил Пундев напуска редакцията на вестника.
Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика.
Творчество
- „Благословията над света“ (1922), стихове
- „Охридска пролет“ (1923), спомени
- „На юг“ (1928), разкази и спомени
- „Пролет край езерото“ (1930), стихове
- „Братоубийството...“ (1933), разкази и спомени
- „Живата легенда на Охрид“ (1934), стихове
- „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
- „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове[2][3]
- Преводи
- „Сини часове” (1922) - японска лирика;
- „Миражи на сърцето” (1936),
- „Цветът на прасковата” (1936) - китайска лирика;
- „Далечна флейта свири” (1937) - китайска антология;
- „Песните на Ямато” (1937) - японска антология;
- „Цъфнала вейка” (1938) - японска лирика;
- „Любов и мъдрост” (1939) - индийска лирика;
- „Цветя” (1939) - песни от Анам.
