Граница на Мохоровичич: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Границата на Мохоровичич''' е линията, която разграничава слоя на [[земна кора|земната кора]] от най-горната част на [[мантия]]та - [[астеносфера]]та.
'''Границата на Мохоровичич''' е зона, която дели [[земна кора|земната кора]] от слоя, разположен непосредствено под нея - [[астеносфера|астеносферата]].


==Характеристики==
==Характеристики==
Границата на Мохоровичич е на различна дълбочина спрямо земната повърхност като варира от 20-30 км до 90-100 км на различни места. Под континенталния тип земна кора в районите на високопланинските райони достига най-високи стойности. Това се обяснява с принципа за [[изостазия]] на [[земна кора|земната кора]]. Под океанския тип земна кора има най-малки стойности като в районите на [[дълбоководен жлеб|дълбоководните жлебове]] достига 20-30 км.
Границата на Мохоровичич отстои на различна дълбочина спрямо повърхността на планетата - от 5-10 км под океанското дъно, до 20-90 км под континентите, в зависимост от [[Геоморфология|геоморфологичните]] дадености на съответната област. Под континенталния тип земна кора, в районите с високи планински масиви тя има най-голяма стойност. Това се обяснява с принципа за [[изостазия]] на земната кора.


==Установяване==
==Установяване==

Версия от 23:06, 9 юли 2013

Границата на Мохоровичич е зона, която дели земната кора от слоя, разположен непосредствено под нея - астеносферата.

Характеристики

Границата на Мохоровичич отстои на различна дълбочина спрямо повърхността на планетата - от 5-10 км под океанското дъно, до 20-90 км под континентите, в зависимост от геоморфологичните дадености на съответната област. Под континенталния тип земна кора, в районите с високи планински масиви тя има най-голяма стойност. Това се обяснява с принципа за изостазия на земната кора.

Установяване

На 9 октомври 1909 на далматинското крайбрежие на Хърватия се усеща голямо земетресение. Сеизмичните вълни от земетресението са записани от сеизмограф и са анализирани от преподавателя по география в университета в Загреб, Андрия Мохоровичич. Той установява, че скоростта на разпространение на напречните сеизмични вълни на около 60 км в дълбочина рязко се увеличава. Това предполага навлизането им в качествено нова физична среда, която е течна и се различава от строежа и свойствата на земната кора. Това се счита за убедително доказателство за приемането на границата като разделителна линия между двете основни части на земното тяло. Границата е кръстена в чест на своя откривател.

Вижте също