Драгойчинци

Драгойчинци е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, Област Кюстендил. Състои се от махали.

География

Село Драгойчинци се намира в север-североизточните окрайнини на Милевска планина, по водоразделното било на която минава българо-сръбската граница според Ньойския договор от 27 ноември 1919 г.

По-важните върхове по билото на планината са: Милевец (Козяк) 1732,6 m, Бандера 1654,4 m, Чаше 1656,9 m и Острика 1670,9 m.

В района на селото са разположени изворните части на главните притоци съставящи Треклянска река, която се влива в река Струма при г. Земен.

История

В землището на селото, както и в съседните му села, е кипял живот от древни времена, свидетелство за което са многото останки от стражеви кули, цръкви и една развалина от древна крепост на 1 km север-северозападно от центъра на селото, намираща се на възвишение наричано „Кула“. По всяка вероятност тя не е проучвана от археолози. По сведения на местни жители около 1936 г. са правени някакви разкопки и се говори че са намерили останки от желязната врата на входната крепостна кула.

Според наблюденията на автора (неспециалист) крепостта е имала тръгълна форма. Връх на триъгълника е ориентиран на запад, където се намира и входната кула. Основата на триъгълника (източната стена) е с дължина около 180 m, а двете му стани приблизително по 250 m. От вътрешната страна на крепостната стена ясно се раличават останките (руините) на почти квадратни или правоъгълни долепени едно до друго помещения помещения, външните стени на които оформят втора (вътрешна) крепостна стена. Стените са зидани с гнайсови и гранитогнайсови блокове с различна големинапо-голяма част от които са частично оформени.

Входната кула е с приблизителни размери 10/5 m. В днешно време са запазени само южната и част от западната й стени. Тяхната дебелина е около 1,5 m. Южната стена с тази дебелина има височина около 8 m, а след това с дебелина около 0,5 m се издига до 10-12 m.

В района на входната кула до края на деветнадесети век са били запазени и четирите стени на кулата, останките от мраморна чешма, руините на християнска цръква и още няколко сгради с неизвестно предназначение. Всички те са били разрушени от местните жители и иманяри. Повечето от скалните блокове от зидовете са използвани за строеж на къщи и плевници. Има сведения за намирани медни монети, железни домакински уреди (маши, триножници за огнища, лъжици и др).

Извън стената добре личи крепостен ров с дълбочина в днешно време около 2-3 m и ширина 5-6 m. На запад и северозапад от този ров личат следите от колиби и землянки на бедното население(може би роби или крепостни). Тази част сега се нарича „Градището“. Цялата местност (ливади и ниви) на запад и северозапад с площ около 2,5 km² се нарича „Градско ливаде“.

На 1,5 km на запад от „Градско ливаде“ в посока към връх Чаше се намират местностите „Хайдушко кладенче“, „Хайдушко пладнище“ и „Марков камък“. По тези места освен хайдути закрилници са върлували и обикновени хайдуци обирджии, особено през годините преди и малко след Освобождението.

След освобождението селото става общински център с най-многобройно население и площ в областта „Краище“, принадлежаща в тогавашната Босилеградска околия. По брой на жители държи първенство в района и при преброяването през 1938 г. През 1950 г. селото се състои от над 250 домакинства с около 850 жители. По това време в училището (начално и прогимназиално) се обучават 168 ученици. Масовото обезлюдяването на селото става през есента на 1957 г. след тогавашната масова колективизация. През 1963 г. се закрива и училището, което по това време има над 100-годишна история.

Религия

Жителите на селото са изповядвали източноправославното християнство. От времето преди Освобождението са известни останките на много църкви историческите данни за които в почето случаи вече са забравени. Само в махала „Средно осое“ има останки на три „цръквища“. На едно от тях (Цръквище) до към 1973 г. ежегодно се е правил оброк („служба“ по место именуване) на празниците на св. Георги Победоносец, св.св.Кирил и Методи и Петдесетница с участието на селският свещеник (цръква св. пророк Илия).

Редовни събития

Ежегодно се провежда събор (земляческа среща) в съботата преди 12 юли (Петровден по стар стил).

Личности

В селото в продължение на една (може би и две) години е учил поетът Емануил Попдимитров. Към 1908-1910 учителка в училището е била народната певица Гюрга Пинджурова, непосредствено след като завършва образованието си във Франция.