Астеносфера: Разлика между версии
Utar Sigmal (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Utar Sigmal (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Астеносферата''' (от гръцки език, ''астенéс'' - "слаб" + "сфера") е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на [[земна мантия|земната мантия]]. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до |
'''Астеносферата''' (от гръцки език, ''астенéс'' - "слаб" + "сфера") е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на [[земна мантия|земната мантия]]. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 700 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от [[земна мантия|земната мантия]]. |
||
==Разположение и физична същност== |
==Разположение и физична същност== |
||
Версия от 14:18, 14 юли 2013
Астеносферата (от гръцки език, астенéс - "слаб" + "сфера") е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на земната мантия. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 700 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от земната мантия.
Разположение и физична същност
От физико-механична гледна точка тя е слой, неиздържащ на тангенциалните напрежения. Това е слой, който отбелязва повърхностния слой на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява континенталният дрейф. Крайната ѝ якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост ( на около 410 и 660 км дълбочина), около които има повишаване скоростта на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве. Астеносферата се отделя от земната кора от Границата на Мохоровичич.