Астеносфера: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м дребни + липса на източници
Ред 1: Ред 1:
{{Без източници|14 юли 2013}}
'''Астеносферата''' (от гръцки език, ''астенéс'' - "слаб" + "сфера") е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на [[земна мантия|земната мантия]]. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 700 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от [[земна мантия|земната мантия]].
'''Астеносферата''' (от [[гръцки език]], ''астенéс'' - "слаб" + "сфера") е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на [[земна мантия|земната мантия]]. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 700 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от [[земна мантия|земната мантия]].


==Разположение и физична същност==
==Разположение и физична същност==
От физико-механична гледна точка тя е слой, неиздържащ на тангенциалните напрежения. Това е слой, който отбелязва повърхностния слой на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Крайната ѝ якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост ( на около 410 и 660 км дълбочина), около които има повишаване скоростта на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве.
От физико-механична гледна точка тя е слой, неиздържащ на тангенциалните [[Напрежение (механика)|напрежения]]. Това е слой, който отбелязва повърхностната част на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Крайната ѝ [[якост]] е толкова малка, че може да се пренебрегне. [[Температура]]та ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието на водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост (на около 410 и 660 km дълбочина), около които има повишена скорост на [[Сеизмична вълна|сеизмичните вълни]], което е индикация за наличието на по-твърди слоеве.
Астеносферата се отделя от земната кора от [[Граница на Мохо|Границата на Мохоровичич]].
Астеносферата се отделя от земната кора от [[Граница на Мохо|Границата на Мохоровичич]].



Версия от 14:41, 14 юли 2013

Астеносферата (от гръцки език, астенéс - "слаб" + "сфера") е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на земната мантия. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 700 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от земната мантия.

Разположение и физична същност

От физико-механична гледна точка тя е слой, неиздържащ на тангенциалните напрежения. Това е слой, който отбелязва повърхностната част на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява континенталният дрейф. Крайната ѝ якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието на водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост (на около 410 и 660 km дълбочина), около които има повишена скорост на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве.

Астеносферата се отделя от земната кора от Границата на Мохоровичич.

Виж още