Астеносфера: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 14:41, 14 юли 2013

Астеносферата (от гръцки език, астенéс - "слаб" + "сфера") е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на земната мантия. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 700 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от земната мантия.

Разположение и физична същност

От физико-механична гледна точка тя е слой, неиздържащ на тангенциалните напрежения. Това е слой, който отбелязва повърхностната част на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява континенталният дрейф. Крайната ѝ якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието на водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост (на около 410 и 660 km дълбочина), около които има повишена скорост на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве.

Астеносферата се отделя от земната кора от Границата на Мохоровичич.

Виж още

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Без източници|14 юли 2013}}
-'''Астеносферата''' (от гръцки език, ''астенéс'' - "слаб" + "сфера") е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на  [[земна мантия|земната мантия]]. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 700 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от [[земна мантия|земната мантия]].
+'''Астеносферата''' (от [[гръцки език]], ''астенéс'' - "слаб" + "сфера") е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на  [[земна мантия|земната мантия]]. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 700 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от [[земна мантия|земната мантия]].
 ==Разположение и физична същност==
-От физико-механична гледна точка тя е слой, неиздържащ на тангенциалните напрежения. Това е слой, който отбелязва повърхностния слой на горната мантия и се явява  втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Крайната и&#768; якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата и&#768; съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост ( на около 410 и 660 км дълбочина), около които има повишаване скоростта на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве.
+От физико-механична гледна точка тя е слой, неиздържащ на тангенциалните [[Напрежение (механика)|напрежения]]. Това е слой, който отбелязва повърхностната част на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Крайната и&#768; [[якост]] е толкова малка, че може да се пренебрегне. [[Температура]]та и&#768; съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието на водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост (на около 410 и 660 km дълбочина), около които има повишена скорост на [[Сеизмична вълна|сеизмичните вълни]], което е индикация за наличието на по-твърди слоеве.
 Астеносферата се отделя от земната кора от [[Граница на Мохо|Границата на Мохоровичич]].