Велика харта на свободите: Разлика между версии
Ред 22: | Ред 22: | ||
През септември 1984 г. [[Рос Перо]] купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във [[Вашингтон]], заедно с [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]] и [[Конституцията на САЩ]]. |
През септември 1984 г. [[Рос Перо]] купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във [[Вашингтон]], заедно с [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]] и [[Конституцията на САЩ]]. |
||
Очаква се до 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата да бъдат събрани за пръв път в историята на едно място - в Британската библиотека в Лондон. Към 2013 г. две от копията се съхраняват в същата библиотека, другите от тях са притежание на катедралите "Линкълн" и "Солсбъри". |
Очаква се до 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата да бъдат събрани за пръв път в историята на едно място - в Британската библиотека в Лондон. Това ще отбележи началото на тържествата по случай 8-вековната годишнина от подписването на важния документ. |
||
Към 2013 г. две от копията се съхраняват в същата библиотека, другите от тях са притежание на катедралите "Линкълн" и "Солсбъри". |
|||
== Външни връзки == |
== Външни връзки == |
Версия от 08:12, 16 юли 2013
Великата харта на свободите наричана също Магна Харта (от латински: Magna Carta Libertatum) е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 г. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С Магна Харта започва процес, довел до Закон за правата от 1689 (Bill of Rights) и началото на Конституционната монархия в Англия.
Първоначално Великата харта била написана на латински език без подразделения на статии. Тя била нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225).
Подписването на Магна харта станало в резултат на поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, които били недоволни от нарастването на кралската власт. Във въстанието участвали и други слоеве на обществото: рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.
По своята същност хартата представлява договор на краля с опозицията (основно църковно-баронската) и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците. Тя е част от традицията на феодални договори, с които кралят дарува (октроира) с права и привилегии феодалите си.
Великата харта била анулирана от Джон Безземни още в годината, в която била подписана, а впоследствие е потвърдена от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II.
Великата харта била почти забравена през 15 и 16 в., но изиграла значителна роля в Английската буржоазна революция, където е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото да се контролират действията на краля.
Копия
Подписаната през 1215 г. първа Магна харта не се е съхранила. До наши дни са стигнали 4 копия на хартата и всички те са във Великобритания: две в Британската библиотека, едно в катедралата в град Линкълн и още едно в катедралата в град Солсбъри, което е най-добре запазеното.
Има запазени и 13 други копия, в т.ч. и четири, датирани от 1297 г.
През 1952 г. правителството на Австралия купува за 12500 фунта стерлинги едно от копията от 1297 г., което оттогава се излага в сградата на Парламента на Австралия в Канбера.
През септември 1984 г. Рос Перо купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във Вашингтон, заедно с Декларацията за независимостта и Конституцията на САЩ.
Очаква се до 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата да бъдат събрани за пръв път в историята на едно място - в Британската библиотека в Лондон. Това ще отбележи началото на тържествата по случай 8-вековната годишнина от подписването на важния документ. Към 2013 г. две от копията се съхраняват в същата библиотека, другите от тях са притежание на катедралите "Линкълн" и "Солсбъри".