Парси (Индия): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kiwi~bgwiki (беседа | приноси)
Kiwi~bgwiki (беседа | приноси)
Ред 44: Ред 44:
Разпространени в качеството на амулети са обредни рисунки с вар по пода на дома ("чоук").
Разпространени в качеството на амулети са обредни рисунки с вар по пода на дома ("чоук").


Обрядът за [[инициация]] (посвещение) на младежите включва завързване на свещения шнур "кущи" и обличане на риза "судре".
"Навджот" - обрядът за [[инициация]] (посвещение) на младежите включва завързване на свещения шнур "кущи" и обличане на риза "судре".


Всяка година на 31 март парсите отбелязват парсийската Нова година (Джамшеди навроз), като изпълняват ритуала Джашан ("благодарност").
Всяка година на 31 март парсите отбелязват парсийската Нова година (Джамшеди навроз), като изпълняват ритуала Джашан ("благодарност").


Почитането на всички природни стихии поражда специфичния погребален обряд: за да не осквернят свещените стихии огън, вода, въздух и земя чрез докосване до мъртво тяло, телата на мъртвите се оставят в така наречените "кули на мълчанието" (дахма), където биват разкъсвани от лешояди. Дахма представляват кръгли масивни кухи кули без покрив - огромни надземни кладенци. Отвън каменна стълба, ориентирана от запад на изток, води към желязна врата, през която се стига до платформа, опасваща вътрешната стена на кулата. Тази платформа е разделена на три "ложета": за труповете на мъже, за труповете на жени и за труповете на деца. След като лешоядите изкълват плътта, скелетите остават в ложето; два пъти в годината служителите в "Кулите на мълчанието" ги хвърлят надолу - в кладенеца. При всяка "кула на мълчанието" има един вид параклис ("сагри" или "сагади"), където опечалените се молят, докато гробарите изкачват мъртвото тяло до "ложето". Параклисът се състои от две помещения - едното е за молитвите, а в другото гори свещеният огън. Названието "кула на мълчанието" (Towers of Silence) е измислено през 1832 г. от Робърт Мърф, преводач при британското колониално правителство в Индия. (http://www.ng.ru/style/2012-07-18/8_parsy.html)
Почитането на всички природни стихии поражда специфичния погребален обряд: за да не осквернят свещените стихии огън, вода, въздух и земя чрез докосване до мъртво тяло, телата на мъртвите се оставят в така наречените "кули на мълчанието" (дахма), където биват разкъсвани от лешояди. Дахма представляват кръгли масивни кухи кули без покрив - огромни надземни кладенци. Отвън каменна стълба, ориентирана от запад на изток, води към желязна врата, през която се стига до платформа, опасваща вътрешната стена на кулата. Тази платформа е разделена на три "ложета": за труповете на мъже, за труповете на жени и за труповете на деца. След като лешоядите изкълват плътта, скелетите остават в ложето; два пъти в годината служителите в "Кулите на мълчанието" ги хвърлят надолу - в кладенеца. При всяка "кула на мълчанието" има един вид параклис ("сагри" или "сагади"), където опечалените се молят, докато гробарите изкачват мъртвото тяло до "ложето". Параклисът се състои от две помещения - едното е за молитвите, а в другото гори свещеният огън. Названието "кула на мълчанието" (Towers of Silence) е измислено през 1832 г. от Робърт Мърф, преводач при британското колониално правителство в Индия. (http://www.ng.ru/style/2012-07-18/8_parsy.html)

Парсите имат свое летоброене - през 2006 г. сл.Хр. е 1348 г.


== Социални практики ==
== Социални практики ==

Версия от 09:39, 17 юли 2013

Парси
Мира Фърлан
Общ бройоколо 100 000
По места Индия: 70 000

 Шри Ланка: 25 000

 Пакистан: 5 000
Езикгуджарати, английски
Религиязороастризъм
Парси в Общомедия

Парсите са етнорелигиозна общност в Индия, Пакистан и други страни. Говорим език – гуджарати; каноничната им литература е на авестийски и пехлеви. Религиозна принадлежност: зороастрийци.

Произход и история

Потомци са на зороастрийци от иранската провинция Фарс, дошли в Индия през 8 – 10 век сл.Хр. след завоюването на Иран от арабите. Спасявайки се от преследванията на мюсюлманските владетели, след известно скитане достигат до крайбрежието на съвременния щат Гуджарат. Впоследствие се разселват в съседната област Махаращра, предимно в района на съвременния град Мумбай. И днес най-големите общности са в Мумбай и Гуджарат.

Съществува легенда, свързана с преселването им в Индия, изложена в поемата "История на Санджан" (Qeṣṣa-ye Sanjān), съчинена от жреца Бахман около 1600 г. Според легендата бежанците с няколко кораба, водени от съветите на астролозите, акостирали на о-в Див (край бреговете на Гуджарат). Там те бързо научили езика гуджарати. След това, пак по съвета на астролозите, отново тръгнали на път с корабите, попаднали в морска буря и дали обет, ако се спасят, да построят храм на огъня. Впоследствие се добрали до континенталния бряг - до Гуджарат, където получили разрешение от местния владетел Джади Рана да се заселят. Построили град Санджан (наречен така на името на родния им град в иранската област Хорасан). Сключили договор с Джади Рана, включващ 16 точки, определящи правилата на техния живот и дейността на тяхната община: задължавали се да говорят гуджарати, да носят дрехи като на местните хора, да не носят оръжие и други. На новото място - в село Удвада - те построили храм на огъня.

Достоверни исторически сведения за парсите преди ХVІІІ в. почти няма. През 1297 г. Гуджарат е нападнат от мюсюлмански завоеватели. Тогава голяма част от парсите се преселват на юг, на територията на сегашния щат Махаращра, в района на днешния град Мумбай.

Голяма роля за развитието на парсийската общност изиграва установяването на британското колониално владение в Индия. Парсите са основната общност, заселила се в основания от британците търговски и промишлен град Бомбай (сега Мумбай). През ХVІІІ в. част от тях се преселват в Калкута. До края на ХІХ в. парсите играят уникална роля в икономическия живот на Индия; едва в началото на ХХ в. и други общности преуспяват в традиционните сфери на дейност на парсите.

Впоследствие от Индия големи групи се преселват в китайската област Кантон, Хонконг, Пакистан (около Карачи), в по-ново време - във Великобритания и Канада.

С течение на времето престават да говорят фарси. Днес индийските парси говорят основно гуджарати, в по-малка степен - мартхи и английски.

Религия

Парсите изповядват зороастризма.

Най-почитаното място за парсите е храмът Ираншо ("Аташ бехрам") в град Удвада (щат Гуджарат), построен през 1742 г. Според преданието огънят в този храм е същият, който през VІІІ в. е донесен от Иран. Този храм е обявен от индийското правителство за един от деветте обекта за общонационално поклонничество.

В храмовете на огъня (агиари) служат преминали през специално обучение жреци (дастури), които носят бели тюрбани и платнени бели маски върху носа и устата (наподобяващи медицинските).

Обичаи и традиции

Облеклото и кухнята на парсите не се отличават от тези на другите общности в Гуджарат.

Религиозните обреди те провеждат в домовете си - пред лампа със свещения огън.

Разпространени в качеството на амулети са обредни рисунки с вар по пода на дома ("чоук").

"Навджот" - обрядът за инициация (посвещение) на младежите включва завързване на свещения шнур "кущи" и обличане на риза "судре".

Всяка година на 31 март парсите отбелязват парсийската Нова година (Джамшеди навроз), като изпълняват ритуала Джашан ("благодарност").

Почитането на всички природни стихии поражда специфичния погребален обряд: за да не осквернят свещените стихии огън, вода, въздух и земя чрез докосване до мъртво тяло, телата на мъртвите се оставят в така наречените "кули на мълчанието" (дахма), където биват разкъсвани от лешояди. Дахма представляват кръгли масивни кухи кули без покрив - огромни надземни кладенци. Отвън каменна стълба, ориентирана от запад на изток, води към желязна врата, през която се стига до платформа, опасваща вътрешната стена на кулата. Тази платформа е разделена на три "ложета": за труповете на мъже, за труповете на жени и за труповете на деца. След като лешоядите изкълват плътта, скелетите остават в ложето; два пъти в годината служителите в "Кулите на мълчанието" ги хвърлят надолу - в кладенеца. При всяка "кула на мълчанието" има един вид параклис ("сагри" или "сагади"), където опечалените се молят, докато гробарите изкачват мъртвото тяло до "ложето". Параклисът се състои от две помещения - едното е за молитвите, а в другото гори свещеният огън. Названието "кула на мълчанието" (Towers of Silence) е измислено през 1832 г. от Робърт Мърф, преводач при британското колониално правителство в Индия. (http://www.ng.ru/style/2012-07-18/8_parsy.html)

Парсите имат свое летоброене - през 2006 г. сл.Хр. е 1348 г.

Социални практики

Членовете на парсийската общност се делят на атхорнан (свещенослужители) и бехдин (миряни).

Традиционно навсякъде, където живеят по-големи групи, парсите се обединяват в анджумани – общини, занимаващи се с благотворителност и взаимопомощ; анджуманите са и място за социални и културни контакти между членовете на общността. Анджуманите издържат множество учебни заведения и болници. Те поддържат също така агиарите (храмовете на огъня) и «кулите на мълчанието».

В Мумбай се намира главната организация на парсите - Панчаят, която свиква Световен конгрес на парсите на всеки 5 години.

Парсите смятат богатството за резултат от набожността и за религиозна заслуга. Като цяло парсите са с добри доходи - средният доход на парсите е много по-висок от средния за страната. Традиционнен поминък е търговията и банковото дело, освен това се занимават с винарство, корабостроене, работят в авиацията и образованието, сред тях има много лекари, адвокати, бизнесмени, учени, преподаватели, военни, политици. Също така характерна сфера на реализация е спортът крикет. Парсите се отличават и с високо средно ниво на образование, както и с високата си степен на урбанизация. Политически активни са, предимно в партията "Индийски национален конгрес".

Парси са: видният деец на индийското освободително движение Дадабхаи Наороджи, известният ядрен физик Хоми Джехангир Бхабха, диригентът Зубин Мета, солистът на рок-групата "Куин" Фреди Меркюри, собствениците на световно известните концерни - фамилиите Тата, Моди, Дастури.

Сред парсите няма просяци, скитници, проститутки; няма и парии. Съвсем малобройна е кастата на кхандиярите - това са служителите, които извършват погребалните ритуали и пренасят телата на мъртвите до "кулите на мълчанието". Тази каста постепенно измира, тъй като се смята за оскверняващо дори да те погледне кхандияр; вследствие на това те се женят само помежду си. През 2002 г. в Мумбай е имало 13 семейства кхандияри (Клюев, Б.И. Религия и конфликт в Индии. - М.: Институт востоковедения РАН, 2002. - С.232.).

Парсите са дружелюбна и напредничава общност, ползваща се с голямо уважение в Индия. Единственият им проблем е консерватизмът при избора на брачен партньор. Ортодоксалните парси смятат, че бракът извън общността е грях и децата от него вече не са парси, тъй като не се допускат да преминат ритуала за инициация. Освен това сред парсите са традиционни късните бракове. Около 30% от тях изобщо не сключват брак. Браковете често се сключват между роднини, макар и далечни. През последните 2 десетилетия около 35% от сключилите брак парси го правят извън общността. В резултат на тези практики общността бързо остарява и намалява числено. Ако се запази тази тенденция, след няколко поколения парсите ще изчезнат.

Вижте също