Сибила Йерусалимска: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 24: Ред 24:
[[Категория:Крале на Йерусалим]]
[[Категория:Крале на Йерусалим]]
[[Категория:Алерамичи]]
[[Категория:Алерамичи]]
[[Категория:Дом Лузинян]]
[[Категория:Лузиняни]]
[[Категория:Жени]]
[[Категория:Жени]]

Версия от 09:38, 20 юли 2013

Сибила, изображение от 13 век

Сибила Йерусалимска (Шаблон:Lang-fr, * ок. 1160, † 25 юли 1190 пред Акон) е кралица на Йерусалимското кралство от 1186 до 1190 г.

Тя произлиза от Дом дьо Шато-Ландон и е дъщеря на Амалрих I (1136–1174), крал на Йерусалим и на Агнес от Едеса (1149–1184). Тя е сестра на крал Балдуин IV († март 1185) и е вероятната последничка на трона на Йерусалимското кралство. Тя е възпитавана в манастир Витания под надзора на леля си Ивет.

Сибила се омъжва през октомври 1177 г. за Вилхелм Дългия меч (1150, † 1177), граф на Яфа и Аскалон от род Алерамичи. Вилхелм умира малко след сватбата през 1177 г. от малария. Сибила по това време е бремена с по-късния крал Балдуин V.

През 1180 г. Сибила се омъжва за западнофренския благородник Ги дьо Лузинян (1159, † 1194), който също получава графството Яфа и Аскалон. С нeгo тя имa 4 дeцa: Алиc дьо Лузинян († 1190) Maри дьо Лузинян († 1190) и двe други.

Нейният син Балдуин V е коронован от чичо му за крал на 20 ноември 1183 г. под регентството на граф Раймонд III Триполитански и умира още не станал на десет години през септември 1186 г. в Акон.

Сибила и Ги дьо Лузинян се съюзяват с Рейналд дьо Шатийон против Раймонд III Триполитански.

През 1186 г. Сибила става кралица, Ги неин съ-крал, но има всъщност властта в своите ръце. Той претърпява разгром в битката при Хатин на 4 юли 1187 г. и попада в плен. Така Сибила трябва през септември 1187 г. сама да ръководи защитата на Йерусалим при обсадата от Саладин. Градът капитулира на 2 октомври, Сибила получава право да замине за Триполи. Сибила и нейната дъщеря умират на 25 юли 1190 г. от епидемия във войсковия лагер на нейния съпруг при обсадата на Акон (1189–1191). Понеже Ги е само принц-съпруг, короната отива номинално на нейната сестра Изабела и 1192 г. също на нейния втори съпруг Конрад Монфератски. Със съдействието на крал Ричард от Англия Ги оставя короната на двамата на 16 април 1192 г.

Източници

Външни препратки