Натурализъм (литература): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:38, 23 юли 2013

Виж натурализъм за натурализма във философията, театъра и др.

Натурализмът (латински: naturalis - по природа, natura - природа) е литературно течение в европейската литература за периода 1880 - 1940, което използва детайлен реализъм, за да зададе идеята, че социалните условия, наследствеността и средата са сили, от които не може да се избяга при формирането на човешкия характер. Възниква като литературно направление във Франция през 1860-те год. Обикновено се описва като литературно течение, което търси да преповтори, репликира ежедневната реалност, която е лесно верифицируема, за разлика от романтизма или сюрреализма, при които обектите на описание могат да получат символна, идеалистична или свръхестествена трактовка. Натурализмът произтича от литературния реализъм. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността. Неговите философски основания се състоят в обясняването на обществените явления като "пряка последица от природните и биологичните фактори". вКакто при повечето нови (за тогавашната епоха) течения, водеща мисъл у писателите натуралисти е, че творческите методи на предишните литературни течения се смятат за остарели; те търсят близост с науката, научност в изображението; приемат, че физиологическите явления определят живота и развитието на човека. Най-употребяваната форма е романът.

В литературата

Тук огромно влияние оказва появилата се тогава и широко разпространена теория за наследствеността. Посредством това в произведенията на писателите-натуралисти човекът е представен и в крайни окраски - като биологичен вид, роб на зверските си инстинкти, жертва на болезнена наследственост. Може да бъде описан накратко като изследване на природата, хората и средата.

Представители са Емил Зола, Ги дьо Мопасан, Алфонс Доде, Хенрик Ибсен, Герхарт Хауптман, Арно Холц, Аугуст Стриндберг, Лудвиг Анценгрубер, Томас Харди.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 : ''Виж [[натурализъм]] за натурализма във философията, театъра и др.''
+'''Натурализмът''' ([[латински]]:  ''naturalis'' - по природа, ''natura'' - природа) е литературно течение в европейската [[литература]] за периода 1880 - 1940, което използва детайлен реализъм, за да зададе идеята, че социалните условия, наследствеността и средата са сили, от които не може да се избяга при формирането на човешкия характер.
-'''Натурализмът''' е направление в европейската [[литература]]. Думата '''натурализъм''' идва от лат. ''natura'' - природа.
+Възниква като литературно направление във [[Франция]] през 1860-те год. Обикновено се описва като литературно течение, което търси да преповтори, репликира ежедневната реалност, която е лесно верифицируема, за разлика от романтизма или сюрреализма, при които обектите на описание могат да получат символна, идеалистична или свръхестествена трактовка. Натурализмът произтича от [[литературен реализъм|литературния реализъм]]. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността. Неговите философски основания се състоят в обясняването на обществените явления като "пряка последица от природните и биологичните фактори". вКакто при повечето нови (за тогавашната епоха) течения, водеща мисъл у писателите натуралисти е, че творческите методи на предишните литературни течения се смятат за остарели; те търсят близост с науката, научност в изображението; приемат, че физиологическите явления определят живота и развитието на човека. Най-употребяваната форма е [[Роман (литература)|роман]]ът.
-Възниква като литературно направление във [[Франция]] през 1860-те год. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността. Проявява се и като философско учение, което обяснява обществените явления като "пряка последица от природните и биологичните фактори". Водеща мисъл у писателите натуралисти е, че творческите методи на предишните литературни течения се смятат за остарели; близост с науката; научност в изображението; физиологическите явления определят живота и развитието на човека.
 == В литературата ==
-Огромно влияние оказва широко разпространената тогава теория за [[наследственост]]та. Посредством това в произведенията на писателите-натуралисти човекът е представен като биологичен вид, роб на зверските си инстинкти, жертва на болезнена наследственост. Най-употребяваната форма е [[Роман (литература)|роман]]ът. Той е ''"изследване на природата, хората и средата"''.
+Тук огромно влияние оказва появилата се тогава и широко разпространена теория за [[наследственост]]та. Посредством това в произведенията на писателите-натуралисти човекът е представен и в крайни окраски - като биологичен вид, роб на зверските си инстинкти, жертва на болезнена наследственост. Може да бъде описан накратко като ''изследване на природата, хората и средата''.
-Представители - [[Емил Зола]], [[Ги дьо Мопасан]], [[Алфонс Доде]], [[Хенрик Ибсен]], [[Герхарт Хауптман]], [[Арно Холц]], [[Аугуст Стриндберг]], [[Лудвиг Анценгрубер]], [[Томас Харди]].
+Представители са [[Емил Зола]], [[Ги дьо Мопасан]], [[Алфонс Доде]], [[Хенрик Ибсен]], [[Герхарт Хауптман]], [[Арно Холц]], [[Аугуст Стриндберг]], [[Лудвиг Анценгрубер]], [[Томас Харди]].
 [[Категория:Литература]]