Русе

Русе
Ruse-Collage-2.jpg Отгоре-надолу: Поглед към Русе през нощта; Операта; Площадът при "Часовникът"; Доходното здание; Русенския карнавал; ул. Борисова
Русе 43.844532, 25.953907 Русе
Общи данни
Население	140 910 души (15 март 2024 г.) 1108 души/km²
Землище	127,124 km²
Надм. височина	45 m
Пощ. код	7000
Тел. код	082
МПС код	Р
ЕКАТТЕ	63427
Демоним	Ruseneci
Администрация
Държава	България
Област	Русе
Община    – кмет	Русе Пенчо Милков (БСП за България, Левицата!, ПДСД, Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2019)
Адрес на общината
пл. Свобода 6 п.к. 7000 тел.: (082) 826100 info@rousse.bg
Уебсайт	www.ruse-bg.eu
Русе в Общомедия

Ру̀се е голям пристанищен град по поречието на река Дунав в Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименните община Русе и област Русе. Градът е важен транспортен, икономически и културен център в Северна България и с население от 149 642 жители (преброяване 2011) е петият по големина град в страната и вторият по големина в Северна България след Варна. В районa му се намират рафинерията Приста Ойл и Дунав мост, доскоро единственият мост на българо-румънската граница над река Дунав.

Русе често е наричан „Малката Виена“ заради архитектурните паметници, в които са застъпени стиловете барок, модерн, неокласицизъм и сецесион. Тук се намират Пантеона на възрожденците и Националния музей на транспорта.

География

Местоположение

Русе се намира в най-западната част на най-голямата крайдунавска низина — Побрежие, и североизточно от устието на река Русенски Лом. Докато левият бряг на Дунав (от румънска страна) е нисък и мочурлив, то десният бряг край Русе е висок и сух. Има две заливни тераси и три надзаливни тераси — 15-22 м, 30-66 м и 54-65 м. Средната надморска височина на градската част е 45,5 м.

Застроената част на Русе има формата на елипса по продължение на реката с обща дължина около 11 км. Градът обхваща територията между слетия със сушата остров Матей и устието на Русенски Лом от запад и до височината Сръбчето на изток. През 20 век западният край на града е променен значително — устието на Русенски Лом е коригирано и преместено на запад, а самият дунавски бряг и фарватер са преместени значително на север.

Релеф

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Южно от града е разположен хълмът Саръбаир с връх Левента, висок 159 м. Върху него се намира най-високата телевизионна кула в България – 204 м с антената.

Административно деление

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Климат

Ruse
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	21,5	24,6	33,0	33,9	36,5	42,4	44,7	44,2	40,2	39,2	28,1	22,1	44,7
Средни максимални температури (°C)	1	4,5	10,8	18,8	24,1	27,5	30	29,8	25,7	19,1	10,9	4,3	17,2
Средни температури (°C)	−2	0,7	5,6	13	18,1	21,8	24,1	23,6	19,2	13	7,1	1,2	12,1
Средни минимални температури (°C)	−5,5	−3	1	7,5	12,6	16,1	18,0	17,2	13,3	8,2	3,5	−1,7	7,3
Абсолютни минимални температури (°C)	−27,7	−26,4	−18	−2,8	2,4	6,6	9,1	9	0,8	−3,5	−11,7	−19,5	−27,7
Средни месечни валежи (mm)	44	36	39	52	64	80	60	45	37	36	46	46	585
Източник: Stringmeteo.com(1931-1970)

Води

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Русе е свързан с река Дунав – най-голямата река в Европа.

Екология

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

История

Имена

Името Русе идва след редицата от имена: Руси (Рюси), Русико, Руши, Русчук, Русиг и други.

Античност и средновековие

Плоча, на която се чете част от името „Сексагинта Приста“

Русе е град с 20-вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста (от lat. Sexagita Prista, „пристанище на 60 кораба“). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан, 69-70 г., като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция Мизия, създадена 15 години след Хр. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум (днешен Белград) до делтата на Дунава. Тук през различно време станували кохорти от по 600 души и други военни единици.

Значението на Сексагинта Приста като твърдина и станция на дунавската флотилия било важно, защото превозът на продоволствия и оръжие се осъществявал по реката. Крепостта по-късно бива унищожена от нападенията на авари и славяни през VI век. През периода на Първото българско царство (IX-XI век) и Второто българско царство (XII-XIV век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Русе, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г.

Под османска власт и Българско възраждане

По време на похода от 1596-1598 г. влашкият войвода Михай Витязул Храбри съсипва крепостта Червен (30 км южно от Русе), което дава начало на развитието на Русе. През османското владичество градът е преименуван на Русчук. През XVIII век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русе – Шумен – Варна – Силистра. През 1811 г. в околностите на града се провеждат сражения от Руско-турската война 1806-1812 г.. На 22 юли 1810 г., след 10-дневно бомбардиране, е предприет щурм на града, който бил отбит и струвал на руската армия огромни загуби. Опитът на турците да деблокират Русчук (Русе) завършил на 26 август с поражение за тях в сражението при с. Батин, след което руските отряди заели Свищов, Бяла, Търново и Оршова. На 15 септември се предали Русчук (Русе) и Гюргево.

През Кримската война на 25 юни (7 юли) войските на Омер паша съсредоточени при Русчук (над 30 хил.) форсирали Дунава и след бой с малочисления руски отряд, упорито отбраняващ остров Рамадан на Дунав, овладели Гюргево, със загуби до 5 хил. човека.

Русе израства като един от най-големите дунавски османски градове и след Кримската война от XIX век е избран за административно средище на Дунавския вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя. Водоснабдяването на Русе е едно от тях.

• През 1864 г. е открита първата съвременна печатница в българските земи.
• През 1865 г. за първи път в България улиците получават имена.
• През 1866 г. е завършена първата телеграфна линия у нас между Варна и Русе, минаваща през Шумен.
• През 1867 г. е завършена първата жп линия (Русе-Варна).
• През 1870 г. в Русе се провежда първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производство и започва да функционира първата Фабрика за алкохолни напитки на Г. Петру.
• През 1876 г. е построена първата пивоварна фабрика у нас, „Света Петка“.
• През 1876 г. започва работа първата парна бояджийска фабрика „Пенков-Павлов“.

Поради удобните връзки с Истанбул, през 1836 г. Русе е избран от турците за вилаетски център, което стимулира развитието му. Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русе се свързват с имената на Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.

След Освобождението

Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. Като единствено официално име е установено паралелното на Русчук българско име Русе.

След Освобождението Русе е водещият български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството. Седалище е на българското дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. В периода 1878-1944 г. в Русе са създадени 416 промишлени предприятия – 164 са предприятията от областта на шивашката, текстилната, кожарската промишленост, 108 са фирмите от хранително-вкусовата промишленост, алкохолно производство, 41 фирми произвеждат химически изделия, 57 – металообработване, машиностроене, електропроизводство, 36 – дървообработване, 10 – керамика и огнеупорни материали. . За няколко десетилетия градът е входната врата на Европа към България. Неслучайно в този период Русе е пионер в редица нововъведения:

• През 1878 г. Русе става първият град в България с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и Николай Копиткин;
• През 1879 г. в Русе е създадена Дунавската флотилия и първото земеделско училище “Образцов чифлик”, днес — Институт по земеделие и семезнание "Образцов чифлик";
• През 1880 г. в Русе Иван Ведър полага началото на първата масонска ложа в княжество България – “Балканска звезда”;
• През 1881 г. е построен първият метален кораб;
• През 1881 г. е създадена първата частна банка „Гирдап“;

Първата частна банка в България – „Гирдап“

• През 1881 г. е учредено морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна;
• През 1881 г. е създадена първата фабрика за обработване на кожи на Валентин Месетич и Тасо Елич;
• През 1882 г. гордост на Русе става построената от чешкия индустриалец Йозеф Хаберман „Първа българска парна пивоварна“, проектирана от неговия сънародник Густав Новак;
• През 1883 г. е построена първата метеорологична станция;
• През 1883 г. бележи още една новост — първата българска фабрика за сапун на Кръстю Йорданов;
• През 1884 г. е основано Първото аптекарско дружество в България.
• През 1885 г. в Русе се създава първото Българско техническо дружество;

Съединението и неговата защита

• През 1887 г. започва работа първата българска плетачна фабрика на Д. Люцканов;
• През 1890 г. е учредена Първа българска търговска камара в България;
• През 1890 г. в Русе е създадена първата българска фабрика за мебели на Соломон Алкалян;
• През 1891 г. е създадено първото застрахователно дружество „България“;
• През 1896 г. е построен първият ръчно задвижван асансьор в България. Намирал се е в сградата „При Чикаго” (сега на ул. "Пирот" 5). В нея са се помещавали хотел, ресторант и модна къща за шапки. Задвижването е ставало ръчно от няколко здрави мъже. Асансьорът е стигал до покрива, където е била лятната градина на ресторанта.
• През 1897 г. се е състояла първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектирал филм, който показвал посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак. Месец по-късно, на 22 март, била организирана и първата прожекция в София.

В Русе са произвеждали първата фабрика за сода и лимонада "Лоза", първата българска фабрика за вратовръзки на С. И. Халасъ и първото столярно дружество "Първий Май". . Тук е роден и първият дипломиран български пилот — Симеон Петров.

Според "Mеждународния алманах за България – 1898 г. – стр. 443" през 1898 г. в Русе е имало 4 печатници, 4 тютюневи фабрики, 2 фабрики за сода и лимонада. Най-големите предприятия са били „Братя Бъклови“ – търговия на едро; Акционерно спестително дружество „Гирдап“; Българска търговска банка; Застрахователно дружество България; Химическата фабрика за мастила, восъци и лепила на Филип Симидов; Фабриката за кюнци и пещи – "Труд"; Фабриката за патрони на Йосиф Цанков, Паяков, Израелов и Сие; Парната дъскорезница на Хараламби Петков и Син; Столарската фабрика на Бр. Чернев; Железарската фабрика на Вилхелм Беман; Фабриката за картонени изделия и велосипеди на Нойвирт и Вебер; Фабриката за цигарени книги на Грацияни и Леви; Химическата фабрика за вакса и вазелин на Стефанов Томов и Сие; Фабриката за сапуни на В. Бъчеваров; Фабриката за сапуни на Бр. Дикрянъ и Меликсетян; Кожарската фабрика на Ценковъ, Павловъ и Сие; Фабриката за горни и долни ризи на И. Халачов; Фабриката за бонбони на Н. Кръстев; Пивоварната фабрика „Света Петка“; Фабриката за бира на наследниците на чешкия индустриалец Йозеф Хаберман;

Балкански и световни войни

• През 1906 г. в Русе заработва първата в страната фабрика „Експрес“ на Аскерян и С-ие за велосипеди, грамофони и др. метални изделия;
• През 1908 г. заработва първата българска фабрика за железни кревати и мебели на Юрданов, Тонев и Казанджиев. Те поставят модата по таблите да се рисуват пейзажи.
• През 1927 г. в Русе е открита първата чорапена фабрика в България — Фазан
• През 1933 г. Братя Вешкови построяват рафинерия със свои средства и образуват "Първа българска петролна индустрия".

Между I^-та и II^-та световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват само три консулства). Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата му роля. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност.

През комунизма

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Нов тласък в развитието му става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Русе отново се въздига като голям икономически, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето (корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, производство на селскостопански машини, електроника, приборостроене и др.), химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Градът става университетски център. По време на преброяването през 1985 г. е отчетено население от над 186 000 души.

В началото на 80-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химическият завод „Верахим“, който обгазява града в продължение на почти десет години и се отразява пагубно върху неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди души. След 1989 г. румънският завод заработва с минимална част от капацитета си и обгазяванията постепенно спират.

Развитие в посткомунизма

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

През 90-те години цялостната икономическа криза в България се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000-ната година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции. През 2011 г. е пуснат в експлоатация първият сух фонтан в България. В процес на строеж е спортната зала. Вече работи и пречиствателната станция в Русе. Централната градска част e обновена чрез европейски проект на стойност 10 млн. лв.

Население

Брой на населението

Със своите 26 163 жители, при първото преброяване на страната през 1880 г., Русе е най-голямото населено място в Княжество България. За сравнение тогава населението на София е 20 501 души. Тогавашният най-голям български град — Пловдив е извън пределите на княжеството в рамките на Източна Румелия. През последните две десетилетия градът запазва петото място в страната по броя на жителите си въпреки чувствителния демографски срив за този период.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1880 до 2011 година

Русе
Година	1836	1880	1887	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2006	2008	2010	2011
Население*	3000	26 163	27 194	36 255	41 447	57 509	83 453	128 888	159 578	183 746	170 038	161 453	157 540	156 761	153 723	149 642
Постоянен адрес											190 798	177 104	175 374	173 205		172 522
Настоящ адрес											179 666	170 208	168 116	165 208		164 030

* "Население" – Постоянен и настоящ адрес в същото населено място

Вероизповедания

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Политика

Кмет

Сградата на Общината

Съдебната палата – Русе

Период Партия Забележки

1. Атанас Гарвалов 15 февруари 1878 — 1 януари 1879
2. Иван Данев 1 януари 1879 — 24 февруари 1879
3. Никола Доганов 24 февруари 1879 — 1 май 1879
4. Петър Чернев 1 май 1879 — 19 октомври 1879 Консервативна партия
5. Димитър Селвели 19 октомври 1879 — 22 септември 1880 Консервативна партия
6. Симеон Златев 22 септември 1880 — 12 ноември 1881
7. Иваница Симеонов 12 ноември 1881 — 15 септември 1883 Консервативна партия
8. Георги Цанков 15 септември 1883 — 19 февруари 1884
9. Симеон Златев 19 февруари 1884 — декември 1884 Либерална партия втори мандат
10. Константин Доганов декември 1884 — 1 юли 1885
11. Петър Винаров 1 юли 1885 — 9 ноември 1887 Съединената опозиция (Прогресивнолиберална партия и Консервативна партия)
12. Димитър Мантов 9 ноември 1887 — 15 януари 1888
13. Петър Винаров 15 януари 1888 — 30 юни 1893 втори мандат
14. Панайот Попов 30 юни 1893 — 3 септември 1894
15. Георги Губиделников 3 септември 1894 — 3 февруари 1895
16. Георги Михайлов 4 февруари 1895 — 14 април 1899
17. Стефан Желтов 14 април 1899 — 7 февруари 1901 Либерална партия (радослависти)
18. Атанас Данев 7 февруари 1901 — 9 март 1901 Демократическата и Прогресивнолибералната партия
19. Христо Баларев 9 март 1901 — 6 февруари 1902 Прогресивнолиберална партия
20. Симеон Златов 6 февруари 1902 — 9 април 1902
21. Георги Мартинов 9 април 1902 — 2 юни 1903 Прогресивнолиберална партия
22. Лазар Динолов 2 юни 1903 — 15 януари 1904
23. Панайот Ангелов 15 януари 1904 — 12 май 1908
24. Ангел Павлов 12 май 1908 — 17 септември 1911
25. Васил Кръстев 17 септември 1911 — 26 ноември 1911 коалиция на Народната и Прогресивнолибералната партия
26. Стефан Огнянов 26 ноември 1911 — 19 май 1915 коалиция на Народната и Прогресивнолибералната партия
27. д-р Иларион Буров 20 май 1915 — 9 декември 1916 Народна партия
28. Георги Михайлов 9 декември 1916 — 19 септември 1918 втори мандат
29. Ангел Павлов 20 септември 1918 — 9 май 1919 втори мандат
30. Роман Маринович 10 май 1919 — 19 декември 1919 Народна партия
31. Ростислав Блъсков 20 декември 1919 — 21 март 1921 БКП (т.с.)
32. Руско Попхристов 24 март 1921 — 6 август 1921 БКП (т.с.)
33. Александър Хаджипетров 6 август 1921 — 10 юни 1923 БЗНС
34. Христо Стоянов 12 юни 1923 — 2 май 1927 Конституционен блок
35. Панайот Константинов 2 май 1927 — 12 март 1929
36. Никола Червениванов 12 март 1929 — 12 декември 1930 Националлиберална партия
37. Васил Кръстев 12 декември 1930 — 12 януари 1931 Националлиберална партия втори мандат
38. Станчо Нешев 13 януари 1931 — 15 март 1931
39. Панайот Константинов 16 март 1931 — 28 април 1932 втори мандат
40. инж. Йордан Павлов 28 април 1932 — 30 май 1934 Демократическа партия
41. Емануил Габровски 31 май 1934 — 24 декември 1934
42. инж. Кирил Старцев 24 декември 1934 — 14 септември 1944 Звено
43. д-р Никола Ковачев 14 септември 1944 — 29 септември 1944
44. Руско Попхристов 29 септември 1944 — 8 февруари 1945 Работническа партия втори мандат
45. Стоил Машев 8 февруари 1945 — 30 април 1947 Отечествен фронт
46. Александър Ковачев 1 май 1947 — 3 юни 1949
47. д-р Димитър Хаджиев 3 юни 1949 — 10 октомври 1949
48. Димитър Теохаров 10 октомври 1949 — 24 юни 1950
49. Никола Чакалов 24 юни 1950 — 23 декември 1952
50. Димитър Екзеров 23 декември 1952 — 15 февруари 1956 БКП
51. Димитър Димитров 15 февруари 1956 — 23 април 1959 БКП
52. Димитър Екзеров 14 април 1959 — 10 февруари 1961 БКП втори мандат
53. Вълко Вълков 10 февруари 1961 — 3 октомври 1969
54. Димитър Аврамов 3 октомври 1969 — 27 март 1979
55. Керчо Джамбазов 27 март 1979 — 8 март 1988
56. Георги Драгоев 8 март 1988 — 2 октомври 1990 БКП
57. Тодор Цанев 2 октомври 1990 — 26 октомври 1991 СДС
58. Асен Тасев 27 октомври 1991 — 11 ноември 1995 СДС
59. инж. Димитър Калчев 12 ноември 1995 — 7 декември 2001 БСП
60. Володя Попов 7 декември 2001 — 27 април 2002 БСП
61. Елеонора Николова 27 април 2002 — 5 ноември 2005 Професионалисти за просперитет на Русе
62. инж. Божидар Йотов 5 ноември 2005 — 23 октомври 2011 БСП
63. Пламен Стоилов 23 октомври 2011 — сега ГЕРБ

Общински съвет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Председател на Общинския съвет е засл.проф. Васил Пенчев.

Следните групи участват в структурата на общинския съвет:

• ГЕРБ, 25 души
• Българска социалистическа партия, 9 души
• Синята коалиция + ВМРО-БНД, 7 души
• РЗС, 3 души
• Атака, 2 души
• ДПС, 2 души
• ОДС, 2 души
• Един съветник от Земеделски съюз “Александър Стамболийски”

Международни взаимоотношения

Консулства

Градът е седалище на консулства от следните държави:

• Русия, генерално консулство
• Украйна, почетно консулство

Побратимени градове

Русе има изградено сътрудничество и е побратимен със следните градове:

• Волгоград, Русия от 2001 г.
• Гюргево, Румъния
• Перистери, Гърция
• Сент Уан, Франция
• Хуайнан, Китай

Икономика и инфраструктура

Градът е голям български индустриален център. В Русе се развива и един от първите в България индустриални паркове. В момента наематели в този парк са френският производител на алуминиеви компоненти за автомобили „Монтюпе“, испанската „Керос“ – производител на гранитогрес и фаянс, италианската фирма "МБМ Мeталуърк" и други. Там се намира и Русенския логистичен парк. В града има и Бизнес парк.

В Русе се намира и най-голямата Свободна безмитна зона на територията на България, Площта ѝ се равнява на 370 235 кв.м. На територията ѝ са разположени 29 складови и индустриални сгради с РЗП от 30 000 кв.м, 20 000 кв.м открити складови площи, паркинги, претоварна жп гара, депо за светли нефтопродукти, бензиностанция и административна сграда, пригодена за нуждите на наемателите ѝ. В Свободна зона – Русе оперират дистрибуторски център за опаковане и етикиране на текстилни изделия, фабрика за стенни и подови облицовъчни материали, производствено предприятие за машини от тежката промишленост, цех за производство и блистероване на лекарствени продукти и др.

ТЕЦ Русе Изток има капацитет за производство на електроенергия от 400 MW (2 турбини по 30 MW, 2 по 60 MW и 2 по 110 MW), a ТЕЦ Русе Запад е с топлинна мощност от 41 MW.

В съвременната икономика на града преобладават отраслите на леката промишленост — шивашка, текстилна и хранително-вкусова. 8000 човека в града са заети в шивашкото производство. Големи производители са Аристон (дамска мода), Антоан Вилл ЕООД, Маркам. Химическата промишленост е представена от фирмите за бои и смазочни масла Оргахим, Приста Ойл, Екон, Лубрика, Нинахим, Полисан и Мегахим. Развито е машиностроенето и корабостроенето. На територията на града се намира Русенската корабостроителница. Развито е и металообработването, представено от „ЖИТИ“ АД — производител на изделия от нисковъглеродни стомани — телове, телени изделия и гвоздеи; и „Мегапрофил“ – метални изделия, конструкции и профили и др. Електронната промишленост с производство на печатни платки е представена от СЕТ ПИСИБИ ТЕХНОЛОДЖИ ООД, както и от „Найден Киров АД“ – изработката на битови електротехнически и електроинсталационни изделия. В града се намира и седалището на „Булмаркет“. „Дунарит“ е производител на военна и машиностроителна продукция. Мебелопроизводството е представено от "Ергодизайн" ООД, "Ринко-Интериор" ЕООД, Бит мебел ЕООД, "Стефани стил" ЕООД, "Голд-Аполо" ООД, "Ирим" ЕООД, а „Зита“ изработва прибори и уреди за контрол на температурата и протичането на различни флуиди, предназначени за автоматиката, пневматиката, хидравликата и битовата техника.

Търговията в града също е силно развита, с изградени характерните за страната търговски центрове и филиали на всични национални търговски вериги. В града има 6 търговски центъра – Роял сити център, търговски център Дунав, Ялта, комплекс Евас, Мега Мол (Русе) и Mall Rousse.

Транспорт

Поглед към Русе от въздуха

Град Русе се намира на най-голямата транспортна магистрала в Европа – река Дунав и е на кръстопътя на други важни транспортни коридори и пътища. Оттук минават европейски пътища Е70 и Е85, както и следните коридори:

• Транспортен коридор 7: Майн — Рейн — Дунав.
• Транспортен коридор 9: Хелзинки — Киев/Москва — Одеса/Кишинев — Букурещ — Русе — Стара Загора — Дедеагач на Бяло море.

Река Дунав свързва града с десетте дунавски страни, както и със страните по Рейн чрез каналните връзки на Западна и Централна Европа.

Тук е и единственият към юли 2009 г. мост над река Дунав в българския ѝ участък, построен през 1954 г. и свързващ Русе с румънския град Гюргево.

На 17 км от Русе е разположено гражданското Летище Русе в село Щръклево, което въпреки че в момента не функционира, би могло да бъде приспособено за редовни вътрешни и международни търговски и пътнически полети.

• Централна жп гара Русе — пл. Ал. Стамболийски;
• жп гара Разпределителна Русе — ул. Иван Ведър;
• Товарна жп гара Русе — ул. Цветница;
• Товарна жп гара Русе-Север — бул. Тутракан, кв. Захарна фабрика;
• Товарна жп гара Русе-Запад — ул. Пристанищна;
• Автогара Юг — бул. Цар Освободител;
• Автогара Изток — ул. Иван Ведър;
• Пристанище Запад — ул. Пристанищна 22;
• Пристанище Изток;
• Ро-Ро терминал;
• Централен пътнически кей – Русе.

На 5 ноември 2010 г. започна ремонтът на централния градски площад на стойност 10 милиона лева. Проектът е финансиран от ОП "Регионално развитие" и е завършен през септември 2011 г.

В Русе има действащи 17 автобусни, 8 тролейбусни и 1 маршрутна линия.

Автобусни линии: № 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 15, 16, 18, 19, 20, 28, 30 и 33.

Тролейбусни линии: № 2, 9, 13, 21, 24, 25, 27 и 29.

Маршрутни линии: № 23.

Мостът на дружбата между Русе и Гюргево

Медии

Има и много сайтове за новините в Русе като например:

Регионални вестници

В Русе има две ежедневни издания на местния печат — вестниците „Бряг“ и „Утро“. Преди 10 ноември 1989 г. „Утро“ е излизал под името „Дунавска правда“. Първият брой на вестник „Бряг“ пък излиза през пролетта на 1998 г. „Списание Ю" излиза веднъж месечно. Други печатни издания са "Седмицата — Културно-информационният гайд на Русе" и вестник "Русенски обяви". Излиза и седмичникът "Форум" за Северна България.

Радио и телевизия

• Радио „Русе“
• Шлагер радио
• БНТ Север
• КИС 13
• Делта
• Дарик радио

Регионални интернет медии

• ТОП НОВИНИ РУСЕ – Информационният сайт на Русе
• RuseInfo.net – Всичко за Русе в един справочник
• DUNAVMOST – Виртуален мост на новините от Русе
• Вестник "Утро" – Електронното издание на вестник "Утро"

Здравеопазване

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Образование и наука

• Детски ясли
• Детски градини
• Основни училища
• Средни училища

• Висши учебни заведения
  • Русенски университет „Ангел Кънчев“
  • Висше училище Земеделски колеж – Пловдив, филиал Русе

Култура и изкуство

Театри и опери

В града се намират:

• Драматичен театър „Сава Огнянов“ (Доходното здание);
• Оперно-филхармонично дружество – Русе;
• Държавен куклен театър – Русе;
• Военен клуб

Музеи

Обект	Описание	Снимка
Регионален исторически музей	Музеят е открит на 1 януари 1904 г. Фондът на музея съдържа 130 000 бр. паметници на културата. Сред експонатите му се отличават Боровското съкровище; находките от археологическите разкопки на древните дунавски кастели Ятрус и Сексагинта Приста, на средновековния български град Червен; етнографски колекции от градско облекло и порцелан. В Историческия музей се съхранява писалката, с която е подписан през 2005 г. Присъединителния договор за членството на България в Европейския съюз.
Римска крепост „Сексагинта Приста“	Сексагинта Приста е антична римска твърдина на територията на днешния град Русе. Сексагинта Приста означава в превод „Пристанище на шестдесетте кораба“.
Ивановски скални църкви	Ивановските скални църкви се намират на 18 км южно от град Русе. Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“, които се нареждат сред най-преставителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство.
Национален музей на транспорта	Националният музей на транспорта се намира в Русе, на брега на река Дунав, и е единствен по рода си в цялата страна. Разположен е в сградата на първата железопътна гара в страната, построена през 1866 г. по проект на братя Барклей.
Къща-музей „Градския бит на Русе“	Къща-музей „Градски бит на Русе“, известна като Къщата на Калиопа, заема сграда, построена през 1864 г. Експозицията представя ролята на град Русе като врата към Европа и навлизането на европейската градска култура в България в края на 19 и началото на 20 век. Показани са примерни интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня, с мебели от Виена, както и колекции от градско облекло, от накити и други аксесоари, сребърни прибори и порцелан, които бележат промените, настъпили във всекидневието на русенци. Тук може да се види и първият роял, внесен в България от Виена.	Файл:Kaliopa House.jpg
Пантеон на възрожденците	Пантеонът на възрожденците е национален паметник-костница, намиращ се в град Русе. В него са погребани 39-ма известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др.
Средновековен град Червен	Червен е средновековен български град, един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Втората българска държава (12-14 век). Развалините му са до едноименното село Червен на 35 километра южно от град Русе. Тук е единствената напълно запазена крепостна кула.
Къща-музей „Захари Стоянов“	Музеят е сред 100-те национални туристически обекта. В него са представени експозиции за българското Възраждане, църковно-просветните и национално-освободителните борби в русенския край, за семейство Обретенови — семейството на Баба Тонка, както и за живота и делото на летописеца на Априлското въстание Захарий Стоянов.
Къща-музей „Баба Тонка“	Къщата-музей е посветена на българското Възраждане и жизнения път на Тонка Обретенова. Тук през 1872г. бил учреден Русенския революционен комитет, който се превърнал по-късно в централен за страната. Сградата е затворена за ремонт вече 20 години.
Къща-музей „Тома Кърджиев“	Къща-музей „Тома Кърджиев“ е етнографска сбирка, разкрита в дома на българския учител и революционер Тома Кърджиев, един от ръководителите на Бунта на русофилите през 1887 г.
Русенска художествена галерия	Русенската художествена галерия е създадена на 30 април 1933 г. Тя разполага с постоянна експозиция, но провежда и временни изложби на български и чужди художници.

Библиотеки и читалища

Библиотека „Любен Каравелов“

• Регионална Библиотека „Любен Каравелов“;
• Австрийска библиотека „Елиас Канети“;
• Читалище „Зора“;
• Читалище „Христо Ботев“;
• Читалище „Ангел Кънчев“;
• Читалище „Васил Левски“;
• Читалище „Захари Стоянов“;
• Читалище „Георги Бенковски“;
• Читалище „Св. св. Кирил и Методий“, кв. Средна кула;
• Читалище „Просвета“;
• Читалище „Анжела Чакърян“;
• Читалище „Ана Вентура“;
• Читалище „Просвета“, кв. Долапите.

Литература

• Елиас Канети получава Нобелова награда за литература през 1981 година за книгата Спасеният език
• Русенската хроника. Дати, събития и личности до средата на ХХ век — М. Бърчева, С. Йорданов
• Русе — биографията на един град — Васил Дойков
• Русе. Пространство и история (края на 14-ти — 70-те години на 19 век) — Т. Бакърджиева, С. Йорданов
• Русе — портрет на века — Николай Ненов
• Какво не знаем за миналото на Русе — Галина Джурова
• Да открием Русе. Учебно помагало по Русезнание — Николай Нено
• На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски написва стихотворението “Кирил и Методий” /„Върви, народе, възродени...“/ като проект за химн на българската писменост и култура. Стихотворението става известно през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май, стар стил) Панайот Пипков написва музика към текста.
• Лицата на Русе от І-ви до средата на ХХ век - М. Димитрова, С. Йорданов

Филми, снимани в Русе

• Понеделник сутрин - заснет 1966 г., пуснат на екран 1988 г.
• Капитан Петко войвода (филм) - 1981 г. (някои сцени на старата гара)
• Синът на Мария – 1983 г.
• Господин за един ден – 1983 г. – сцените, когато Пурко отива в големия град.
• Мечтатели – 1987 г.
• Дунав мост – 1999 г.
• When Nietzsche Wept – 2007 г.
• Аве – 2011 г.

Редовни събития и мероприятия

• Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ – ежегоден международен фестивал за класическа музика. Провежда се през втората половина на м. март. Основан през 1961 г., днес фестивалът е място за среща на артисти и състави от световния музикален елит. Член е на Европейската асоциация на фестивалите EFA;
• Пролетен литературен салон;
• 6 май, Гергьовден, е празникът на Русе. В дните около тази дата всяка година се организира т.нар. тарла, т. е. панаир с продължителност около седмица;
• 24 май – тържествена церемония за връчване на годишните Награди „Русе“ за изкуство, култура, образование и наука;
• Фолклорен събор „Златната гъдулка“ – ежегоден фестивал за автентичен и обработен фолклор от Русе и региона, провеждан ежегодно през първата половина на м. юни;
• Международен кинофестивал на алтернативното кино;
• Национален ученически театрален фестивал "Климент Михайлов";
• Лятна сцена „Сексагинта Приста“ е градски фестивал. Събитията в него се провеждат всеки четвъртък от май до октомври на римската крепост;
• Русенският карнавал е маскарадно шествие на Еньовден, 24 юни. На Сирни Заговезни е традиционният маскен бал;
• Летен фестивал на открито — концерти и спектакли на открити сцени в центъра на Русе;
• Есенен салон на изкуствата — ежегодно в периода септември — ноември;
• Международен театрален фестивал;
• В края на октомври се провеждат „БГ МедиаМаркет“ и медийният фестивал „Българската Европа“;
• Международно биенале на миниатюрата
• Национална литературна награда „Елиас Канети“ – учредена през 2005 г. от Община Русе и МД „Е. Канети“;
• Международен клавирен конкурс „Франц Шуберт“;
• Национална джаз-среща — един от най-реномираните джаз-фестивали в България. Провежда се ежегодно в края на м. ноември;
• Коледно-новогодишен фестивал.

Забележителности

Централната част на града се характеризира с архитектура от края на XIX-ти и началото на ХХ-ти век. В старите сгради широко са застъпени стиловете барок, модерн, неокласицизъм и сецесион, а фасадите са украсени с еркери, балкони, колони, пиластри, арки, скулптурни фигури, бюстове, монограми и гербове. Покривите са от галванизирана цинкова или медна ламарина, завършващи с кулички, ветропоказатели, гръмоотводи и красиви парапети. Стилът на много от тях е повлиян от виенската архитектура. През 1893 г. Русенската община приема правилник за строежа на частни сгради. В него се нарежда всички къщи по главната градска улица да бъдат украсени с „пластическа каменна декорация“. Често наричан „Малката Виена“, Русе спечели почетна награда за най-красив град в България през 2009 г.

Архитектурни забележителности

Известен е с многото запазени сгради от края на XIX и началото на ХХ век, които му придават неповторима атмосфера. Сградите-паметници на културата са над 260. Повечето забележителности са концентрирани в центъра на града (музеи, архитектурни паметници, театърът, операта, хотели, ресторанти и кафенета, магазини за сувенири). Някои забележителности са част от Стоте национални туристически обекта на БТС.

Обект	Описание	Снимка
Паметник на Свободата	Паметникът на Свободата в Русе е построен в началото на XX век от италианския скулптор Арнолдо Цоки. Статуята на върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, сочейки с дясната посоката, откъдето са дошли освободителите. Единият от двата бронзови лъва при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. В задната част на основата са поставени 2 оръдия.
Доходното здание	Драматичен театър „Сава Огнянов“ (Доходното здание) е архитектурна забележителност в центъра на Русе, построена в периода 1898-1902 г. с цел да приюти театралните представления в града. Проектът е дело на виенския архитект Паул Бланк. Името произлиза от идеята сградата да носи на тогавашното училищно настоятелство доходи от наемите за театралния салон, библиотеката и предвидените казино и магазини. В днешно време Доходното здание се счита за паметник на културата и един от символите на града, наред с Паметника на Свободата.
Улица „Александровска“	Главната улица на града е „Александровска“. Представлява архитектурен ансамбъл от сгради в стил неокласицизъм, барок и други. 43°51′00.99″ с. ш. 25°57′16.77″ и. д.43.850275° с. ш. 25.954658° и. д.43.850275, 25.954658
Акционерно спестително дружество „Гирдап“ (Часовникът)	Акционерно спестително дружество „Гирдап“ е първата частна банка в България, основана през 1881 г. в Русе. По време на своето съществуване „Гирдап“ е една от двете големи български банки с предимно местен частен капитал, наред с Българска търговска банка (БТБ). В момента сградата на банката се използва от Сметната палата. То е най-честото място за среща на русенци, наричано често „Часовникът“.
Старият градски център на Русе	Под това название е познат районът на днешния Исторически музей в Русе. Пространството пред него е оформено като просторен правоъгълен площад. По-късно около същият този площад се построява сградата на Търговско-индустриалната камара, сега тук е регионалната библиотека „Любен Каравелов”. Тя е богато украсена с барокови форми – форми на акантови и лаврови листа, перли, розети. В началото на улица „Александровска” се намира банката на Братя Симеонови (днес банка ДСК). Сградата е богато орнаментирана в характерния за централната градска част на Русе бароков стил – релефни колони, статуи на женски глави, тежки каменни балкони, покрив покрит с ламаринени пластини и декоративно интегрирани гръмоотводи. 43°50′39.36″ с. ш. 25°56′53.23″ и. д.43.844267° с. ш. 25.948119° и. д.43.844267, 25.948119
Родният дом на писателя Елиас Канети, нобелов лауреат за 1981 г.	„Дом Канети“ се намира на ул. „Славянска“ 12 в Русе, където в началото на XX в. се е помещавал магазинът на дядо му, описан в книгата „Спасеният език“. 43°50′47.6″ с. ш. 25°56′54.79″ и. д.43.846556° с. ш. 25.948553° и. д.43.846556, 25.948553
Къщата на Андрея Тюрио	„Виенската къща“, както я нарекли русенци, е най-красивата къща в Русе. Завършена е през 1900 г. Материалите били подбирани много внимателно и доставяни по специални поръчки от цял свят. Стаите на салоните са декорирани със стенописи, в стила на помпейската живопис. Спалните са с ръчно изрисувани тапети. През 1902 г. е закупена от Иван Стоянов – крупен вносител на каменна сол от Румъния. В една от гостните той поставил уникална гарнитура от четири стола и маса за покер, изработени от цели блокове кристална сол. 43°50′53.16″ с. ш. 25°56′47.9″ и. д.43.8481° с. ш. 25.946639° и. д.43.8481, 25.946639
Застрахователно дружество „България“	На 1 октомври през 1891 г. в град Русе е учредено първото българско застрахователно дружество – „България”. По проект на Едуард Винтер е построена собствена голяма сграда на ул. „Александровска” в град Русе. Сградата е в стил неокласицизъм с употреба на ризалити и пиластри. Фреските в интериора са от 1901 година на италианския художник Медеа Джовани Пигор.
Старата музикална гимназия	"Старата музикална гимназия" е изоставен паметник на културата от национално значение, построен през 1900-1901 г. Aрхитектурният стил е еклектичен, комбиниращ елементи от стиловете неокласицизъм и неоготика. Сградата предстои да се превърне в първия частен музей в България – Музей на модерното и на античното изкуство.
Вазата	Строена е в средата на 50-те години на 20 век. Вазата е с височина 3,40 м, а в най-широката ѝ част обиколката ѝ достига 7 м. Тя е направена като приспособен вариант на подобна декоративна ваза на румънското парково изкуство в Букурещ. 43°51′23.82″ с. ш. 25°57′49.77″ и. д.43.856617° с. ш. 25.963825° и. д.43.856617, 25.963825
Църквата "Света Троица"	Катедралният храм “Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 година. Обявен е за Паметник на културата от национално значение през 1983 г. Непрестанно се полагат грижи за съхранението и обновлението му, за да бъде запазен за идните поколения, като една от най-старите сгради в Русе.	Файл:Sveta-troica-ruse.jpg
Кюнт Капу	Кюнт Капу е единствената запазена порта от крепостната стена на стария Русчук. Буквално името се превежда като "Вратата с тръбата", тъй като покрай нея е минавал тръбопровод (кюнт), който е бил част от водоснабдителната система на града.

Други интересни забележителности са:

• Улица Славянска (на нея се намира „Дом Канети“);
• Паметник на загиналите в Сръбско-българската война 1885 г., 1902 г., арх. Н. Лазаров, Ж. Спиридонов;
• Къщата на Иван Симеонов (Католическата епархия) и на Стефан Симеонов;
• Левента
• Басарбовският манастир;
• Русенската телевизионна кула (204 м), която е най-високата в България (кулата Копитото в София е висока 108 м).

Природни забележителности

Обект	Описание	Снимка
Русенски Лом (парк)	„Русенски Лом“ е природен парк в България, разположен на около 20 километра южно от Русе. Паркът е наречен на река Русенски Лом — последният десен приток на река Дунав. Тук е и единственият действащ в България скален манастир, разположен край село Басарбово – „Св. Димитър Басарбовски“
Лесопарк Липник(Текето)	Лесопарк Липник е разположен в района на село Николово, на 10 км от град Русе. Намира се в огромен горски масив от липови дървета с площ от около 20 000 декара, откъдето произлиза името на местността. Смятан е за най-големия лесопарк на територията на България.
Орлова чука	Орлова чука е пещера в България. Намира се в близост до с. Пепелина, с. Широково, с. Острица и гр. Две могили. Тя е втората по дължина пещера у нас с обща дължина на галериите 13 437 м.
Западен парк “Приста”	Паркът е разположен на няколко километра западно от Русе, между пътя за София и река Дунав. Залесен е с широко­листни гори.

Храмове

В Русе функционират следните храмове:

• Православен храм „Света Троица“;
• Православен храм „Света Богородица“;
• Православен храм „Свети Георги“;
• Православен храм „Свети Архангел Михаил“;
• Православен храм „Свето Възнесение Господне“;
• Православен храм „Света Петка“;
• Православен храм „Свети Николай Чудотворец“;
• Католическата катедрала „Свети Павел от Кръста“;
• Болничен параклис „Св. Василий Велики“;
• Aрменската църква „Сурп Аствадзадзин“;
• Евангелска методистка църква;
• Евангелска баптистка църква
• Джамията „Саид паша“.

През 1975 г. комунистическата власт разрушава църквата „Всях Светих“ и на нейно място е построен Пантеонът на Възрожденците. В края на 2007 г. със събрани средства от благотворителност започна строежът на нова църква „Всях Светих“ в Парка на възрожденците. Храмът ще представлява източноправославна трикорабна базилика.

• 
  Католическата църква „Св. Павел от кръста“
• 
  Църквата „Св. Георги“
• 
  Църквата „Света Петка“
• 
  Църквата „Успение Богородично“
• 
  Арменската църква

Спорт и спортни съоръжения

Футбол

• ФК Дунав (Русе)
• ФК Локомотив (Русе)
• ФК Аристон
• ФК Левски Русе

Стадиони

• Градски стадион (Русе)
• Стадион „Дунав“
• Стадион „Локомотив“

Спортни зали

• Спортна Зала „Дунав“
• Гранд Плаза Спортна зала
• Спортна зала „Ялта“
• Спортна зала „Спарки“
• Лекоатлетическа зала „Локомотив“

Плувни комплекси и басейни

• Плувен комплекс „Норд“ – Младежки парк
• Комплекс „Олимпия“ – ж.к. „Дружба 3“
• Мотел „Ханчето“ – кв. „ДЗС“ – пътят за Варна
• Спортен комплекс „Дунав“ – ж.к. „Здравец“
• Спортен комплекс „Локомотив“ – ж.к. „Цветница“
• Мотел „Рай“ – м. Русофилите (ул. Русофили)
• Хотел „Люляк“ – Западен парк „Приста“
• Атракцион „Дунавско село“ (мотел „Явор“) – Западен парк „Приста“
• Закрит басейн на хотел „Бистра и Галина“ – ул. „Хан Аспарух“ 8
• Закрит басейн „Авко“ – ж.к. „Здравец-Изток“
• Закрит басейн „Спарки“ (зад Строителен техникум) – ул. „Розова долина“ 1
• Закрит басейн към ПГРКК (Корабен техникум) – пл. „Левски“ 1
• Закрит басейн на Спортното училище — ул. „Д. Баларев“ 1

Личности

Сред личностите, родени в града, са:

• Атанас Косев – композитор
• Баба Тонка (Тонка Обретенова) – български революционер (1812–1893)
• Бойко Неделчев – поп певец и композитор (1965)
• Борис Чакъров – композитор
• Валентин Йорданов – борба, Олимпийски шампион
• Васил Казанджиев – композитор, диригент, академик
• Венцеслав Николов – виолончелист, диригент и педагог (1943)
• Веселин Топалов – шахматист, световен шампион (1975)
• Виолета Шаханова – оперна и камерна певица
• Глория – поп-фолк певица (1973)
• Деян Неделчев – поп певец и композитор (1964)
• Екатерина Великова Пенева – Каравелова – общественичка, учителка, писател и преводач (1860–1947)
• Елиас Канети – писател, нобелов лауреат (1905–1994)
• Емил Табаков – диригент, композитор(1947)
• Искрен Пецов – певец, композитор
• Йосиф Цанков – музикант, композитор (1911–1971)
• Камен Донев – актьор, режисьор, драматург и хореограф (1971)
• Константин Евтимов – виолончелист, концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР (1975)
• Къци Въпцаров – ТВ водещ "Риск печели, риск губи"
• Леон Даниел – театрален режисьор (1927–2008)
• Любомир Ганев – бивш национален волейболист (1965)
• Миглена Ангелова – ТВ водеща "Искрено и лично"
• Мими Балканска – оперна и оперетна певица (1902–1984)
• Михаил Арнаудов – академик, фолклорист, литературовед, министър (1878–1978)
• Михаил Билалов – актьор
• Момчил Молнар – единственият човек на света, печелил златни медали в три поредни Международни олимпиади по астрономия (1993-)
• Нелина – поп-фолк и народна певица
• Нешка Робева – треньор по художествена гимнастика (1946)
• Николай Димитров – футболист на СК Касъмпаша (Турция) и националния отбор(1987)
• Никола Обретенов – български революционер (1849–1939)
• Орлин Анастасов – оперен певец (1976)
• Петър Петров-Парчето – джаз музикант
• Пламен Павлов - историк, телевизионен водещ
• Роман Величков, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев
• Росица Борджиева – поп певица и музикален педагог
• Росица Иванова – Мис България 2005 г.
• Ростислав Димитров – състезател в дисциплината троен скок
• Сава Бобчев – архитект (1892–1984)
• Светослав Лучников – юрист, политик, министър (1922–2002)
• Светослав Стойчев – поп певец
• Стефан Цанев – писател
• Тайбе Мустафа Юсеин – борба
• Таню Киряков, стрелец с пистолет, единственият спечелил олимпийски златни медали и в 50-метровата стрелба с пистолет, и в 10-метровата стрелба с въздушен пистолет (р. 1963)
• Яница – поп-фолк певица

Външни препратки

• Официален сайт на Община Русе
• Икономически и инвестиционен портал на Община Русе
• Регионален исторически музей – Русе
• Произход на името на град Русе
• Сайтове за Русе в архивно копие на проект „Отворена директория“
• Уеб камери от Русе.