Астеносфера: Разлика между версии
м дребни + липса на източници |
Utar Sigmal (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
==Разположение и физична същност== |
==Разположение и физична същност== |
||
{|class="wikitable" style="float:right;margin-left:1em;" |
|||
|+[[Вътрешен строеж на Земята]] |
|||
|[[File:Земята - вътрешен строеж.png|180px]] |
|||
|- |
|||
|{{legend|#FFA500|Астеносфера}} |
|||
|} |
|||
От физико-механична гледна точка тя е слой, неиздържащ на тангенциалните [[Напрежение (механика)|напрежения]]. Това е слой, който отбелязва повърхностната част на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Крайната ѝ [[якост]] е толкова малка, че може да се пренебрегне. [[Температура]]та ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието на водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост (на около 410 и 660 km дълбочина), около които има повишена скорост на [[Сеизмична вълна|сеизмичните вълни]], което е индикация за наличието на по-твърди слоеве. |
От физико-механична гледна точка тя е слой, неиздържащ на тангенциалните [[Напрежение (механика)|напрежения]]. Това е слой, който отбелязва повърхностната част на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Крайната ѝ [[якост]] е толкова малка, че може да се пренебрегне. [[Температура]]та ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието на водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост (на около 410 и 660 km дълбочина), около които има повишена скорост на [[Сеизмична вълна|сеизмичните вълни]], което е индикация за наличието на по-твърди слоеве. |
||
Версия от 20:17, 1 август 2013
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 14 юли 2013. |  |
Астеносферата (от гръцки език, астенéс - "слаб" + "сфера") е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на земната мантия. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 700 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от земната мантия.
Разположение и физична същност
|
Астеносфера
|
От физико-механична гледна точка тя е слой, неиздържащ на тангенциалните напрежения. Това е слой, който отбелязва повърхностната част на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява континенталният дрейф. Крайната ѝ якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието на водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост (на около 410 и 660 km дълбочина), около които има повишена скорост на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве.
Астеносферата се отделя от земната кора от Границата на Мохоровичич.