Икономика на Бразилия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 26 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q845120.
Marcian (беседа | приноси)
+ шаблон
Ред 1: Ред 1:
{{Infobox икономика
[[Файл:Port Santos.jpg|мини|250п|Търговското пристанище в [[Сантус]]]]
|страна = Бразилия
|изображение = MarginalPinheiros.jpg
|ширина = 250px
|текст = [[Сао Пауло]]
|валута = [[Бразилски реал]] (BRL)


|година = Календарна година
|организации = [[Съюз на южноамериканските нации]], [[Световна търговска организация|СТО]], [[Меркосур]], [[Г-20]]
|ранг = 7-мо място (ППС и номинален)
|БВП = 2,425 трилиона долара (номинален) (2012)
2,363 трилиона долара (ППС) (2012)
|ръст = 1,3% (2012)
|на глава от населението = 12 000 долара (ППС) (2012)
|сектори = земеделие (5,4%), индустрия (27,4%), услуги (67,2%) (2012)
|инфлация = 5,5% (2012)
|бедност = 21,4% (2009)
|Джини = 49,3 (2009)
|работна сила = 107,1 милиона (2012)
|професии = земеделие 20%, индустрия 14%, услуги 66% (2003)
|безработица = 6,2 % (2012)
|средно брутно заплащане =
|средно нетно заплащане =
|индустрии = текстил, обувки, химикали, цимент, дървен материал, желязна руда, стомана, самолети, моторни превозни средтсва и части за тях, машини и екипировка
|износ = 256 млрд. долара (2012)
|edbr = 130-то място
|износни стоки = транспортно оборудване, желязна руда, соя, обувки, кафе, автомобили
|износни партньори = {{Китай}} 17,3%, <br> {{флаг икона|САЩ}} [[САЩ]] 10,1%, <br> {{Аржентина}} 8,9%, <br> {{нидерландия}} 5,3% (2011)
|внос = $238,8 млрд. долара (2012)
|вносни стоки = машини, електрическо и транспортно оборудване, химикали, нефт, автомобилни части, електроника
|партньори за внос = {{флаг икона|САЩ}} [[САЩ]] 15,1%, <br> {{Китай}} 14,5%, <br> {{Аржентина}} 7,5%, <br> {{Германия}} 6,7%, <br> {{Южна Корея}} 4,5% (2011)
|брутен външен дълг = 405,3 млрд. долара (2012)
|брутен дълг =
|доход = 911,4 милиарда долара (2012)
|expenses = 846,6 милиарда долара (2012)
|резерви = 371,1 милиарда долара (2012) <ref>http://www.indexmundi.com/brazil/economy_profile.html Brazil Economy Profile 2013</ref>
|помощ =
|кредит = А- (вътрешен)<br>А- (чуждестранен)<br>BB- (T&C определяне) ([[Standard & Poor's|Стандард&Пуърс]])
|ЦРУиме = br
}}
'''Икономическото развитие на [[Бразилия]]''' докъм [[1930]] г. е по същество на аграрна страна ([[захар]], [[кафе]], [[плод]]ове). Положените усилия за индустриализиране през 1930-[[1940]] г., [[1950]] – [[1980]] г. както и необходимостта от преодоляване на [[петрол]]ната криза през [[1970]]-те г., довеждат до задлъжняване към [[Световна банка|Световната банка]] и до значителна [[инфлация]]. Бразилия е богата на [[полезни изкопаеми]] (най-вече железни руди), което спомага за бързото развитие на промишлеността през ХХ век. Обособяват се и индустриални райони в централната част ([[Сао Пауло]] и [[Риу Волта Ридонда]]) и в [[Минас Жераис]] ([[Белу Оризонти]]). Петролната криза през 1970-те принуждава държавната петролна компания „Петробрас“ да ускори търсенето на петролни залежи в [[щат]]ите [[Баия]], [[Риу Гранди ду Норти]] и [[Сао Пауло]]. Развива се и стартиралата през [[1975]] г. програма за разработване на продукти от произведения от захарна тръстика, [[спирт]], които да изместят [[бензин]]а с [[етанол]]. До [[1990]] г. производството на петрол е утроено и покрива близо 60 % от потреблението на бензин и 100 % от това на останалите петролни продукти.
'''Икономическото развитие на [[Бразилия]]''' докъм [[1930]] г. е по същество на аграрна страна ([[захар]], [[кафе]], [[плод]]ове). Положените усилия за индустриализиране през 1930-[[1940]] г., [[1950]] – [[1980]] г. както и необходимостта от преодоляване на [[петрол]]ната криза през [[1970]]-те г., довеждат до задлъжняване към [[Световна банка|Световната банка]] и до значителна [[инфлация]]. Бразилия е богата на [[полезни изкопаеми]] (най-вече железни руди), което спомага за бързото развитие на промишлеността през ХХ век. Обособяват се и индустриални райони в централната част ([[Сао Пауло]] и [[Риу Волта Ридонда]]) и в [[Минас Жераис]] ([[Белу Оризонти]]). Петролната криза през 1970-те принуждава държавната петролна компания „Петробрас“ да ускори търсенето на петролни залежи в [[щат]]ите [[Баия]], [[Риу Гранди ду Норти]] и [[Сао Пауло]]. Развива се и стартиралата през [[1975]] г. програма за разработване на продукти от произведения от захарна тръстика, [[спирт]], които да изместят [[бензин]]а с [[етанол]]. До [[1990]] г. производството на петрол е утроено и покрива близо 60 % от потреблението на бензин и 100 % от това на останалите петролни продукти.



Версия от 16:36, 3 август 2013

Икономика на Бразилия
Ранг7-мо място (ППС и номинален)
ВалутаБразилски реал (BRL)
Фискална годинаКалендарна година
Търговски организацииСъюз на южноамериканските нации, СТО, Меркосур, Г-20
Статистика
БВП2,425 трилиона долара (номинален) (2012) 2,363 трилиона долара (ППС) (2012)
Ръст на БВП1,3% (2012)
БВП на глава от населението12 000 долара (ППС) (2012)
БВП по секторземеделие (5,4%), индустрия (27,4%), услуги (67,2%) (2012)
Инфлация (Индекс
на потребителските цени
)
5,5% (2012)
Население
под прага на бедността
21,4% (2009)
Коефициент на Джини49,3 (2009)
Работна сила
според професията
земеделие 20%, индустрия 14%, услуги 66% (2003)
Безработица6,2 % (2012)
Основни индустриитекстил, обувки, химикали, цимент, дървен материал, желязна руда, стомана, самолети, моторни превозни средтсва и части за тях, машини и екипировка
Външна търговия
Износ256 млрд. долара (2012)
Износни стокитранспортно оборудване, желязна руда, соя, обувки, кафе, автомобили
Партньори за износ Китай 17,3%,
САЩ 10,1%,
 Аржентина 8,9%,
 Нидерландия 5,3% (2011)
Внос$238,8 млрд. долара (2012)
Вносни стокимашини, електрическо и транспортно оборудване, химикали, нефт, автомобилни части, електроника
Основни партньори за внос САЩ 15,1%,
 Китай 14,5%,
 Аржентина 7,5%,
 Германия 6,7%,
 Южна Корея 4,5% (2011)
Публични финанси
Приходи911,4 милиарда долара (2012)
Кредитен рейтингА- (вътрешен)
А- (чуждестранен)
BB- (T&C определяне) (Стандард&Пуърс)
Валутни и златни резерви371,1 милиарда долара (2012) [1]
Страница в CIA The World Factbook

Икономическото развитие на Бразилия докъм 1930 г. е по същество на аграрна страна (захар, кафе, плодове). Положените усилия за индустриализиране през 1930-1940 г., 19501980 г. както и необходимостта от преодоляване на петролната криза през 1970-те г., довеждат до задлъжняване към Световната банка и до значителна инфлация. Бразилия е богата на полезни изкопаеми (най-вече железни руди), което спомага за бързото развитие на промишлеността през ХХ век. Обособяват се и индустриални райони в централната част (Сао Пауло и Риу Волта Ридонда) и в Минас Жераис (Белу Оризонти). Петролната криза през 1970-те принуждава държавната петролна компания „Петробрас“ да ускори търсенето на петролни залежи в щатите Баия, Риу Гранди ду Норти и Сао Пауло. Развива се и стартиралата през 1975 г. програма за разработване на продукти от произведения от захарна тръстика, спирт, които да изместят бензина с етанол. До 1990 г. производството на петрол е утроено и покрива близо 60 % от потреблението на бензин и 100 % от това на останалите петролни продукти.

Понастоящем проблемите с инфлацията са общо взето решени, а вноските по дълга – разсрочени. Страната с най-значителна промишлена структура в Латинска Америка се превърна в осмата промишлена страна в света. В началото на 90-те години промишлеността представлява 34 % от брутния национален продукт, селското стопанство 9,1 %, а услугите - 56 %. Въпреки големите социални проблеми, които трябва да бъдат преодолени, динамиката на икономиката проличава и в нарастването на износа.

Външната търговия се засилва със създаването през 1994 г. на Южния общ пазар – Меркосул и подписаните споразумения за свободна търговия между четири страни от Южна Америка (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай).

Бразилия продължава да бъде най-големият производител на захарна тръстика и кафе. Тези два продукта са неразривно свързани с историята на страната и са определяли структурата на икономиката и заселването. Захарта е много ценена в Европа през XVI век. По това време португалците вече отглеждат захарна тръстика в Алгарв, а през 1536 г. я пренасят в Североизточна Бразилия. По-късно докарват роби от Африка, развиват културата по крайбрежието и до XIX век изнасят през Салвадор за Европа произведената в мелници захар от огромните имения. Монополът на захарната тръстика продължава до края на XVII в., когато започва отглеждането на памук, какао и тютюн. След дълга криза интересът към захарната тръстика се възвръща с програма за развитието и от 1975 г. и производството се разпростира до южните щати (Сао Пауло е най-големият център за получаване на захар и спирт).

Първите кафеени плантации (пренесени от Френска Гвиана през XVIII в.) се развиват в областта Рио, където имало много роби. Премахването на робството и притокът на европейски емигранти (италианци и германци), а по-късно и японци (1890 г.) в щата Сао Пауло, както и благоприятния климат, обясняват разпространението на културата на юг – първо в този щат, а по-късно в Парана. Бразилия става първият производител на кафе и въпреки кризата през тридесетте години, и до днес запазва водещите си позиции.

История

Финанси и пазари

BM&FBovespa, най-голямата фондова борса в Америка и същевременно втората в света, по пазарна капитализация[2]

Бразилия е най-голямата национална икономика в Латинска Америка, осмата по големина в света на пазара на валутния курс и деветата по паритета на покупателната способност (ППС), според Международния валутен фонд и Световната банка.[3][4][5] Нейният БВП (по ППС) на глава от населението е 10 200 щатски долара, поставяйки Бразилия на 64-та позиция според данни на Световната банка. Страната има големи и разработени сектори, като селскостопанския, минния, производствения, сектора на услугите, както и голям пазар на труда.[6] Износът на Бразилия расте, създавайки се така ново поколение от олигарси.[7] Основните продукти за износ включват летателни апарати, електрическо оборудване, автомобили, алкохол, текстил, обувки, желязна руда, стомана, кафе, портокалов сок, соя, сизал, банани, какао и консервирано месо (Corned beef).[8] Днес страната разширява присъствието си на международните финансови пазари и на пазарите на комодити и е част от група от четири нововъзникващи икономики познати като страните БРИК.[9]

Нефтена платформа P-51 на държавната компания Петробрас. От 2006 страната произвежда самостоятелно петрол.[10]

Бразилия фиксира курса на своята валута, реал, към американския долар през 1994 г. Въпреки това, след азиатската финансова криза през 1997, руската криза година по-късно[11] и поредица от неблагоприятни финансови събития които последвали, Централната банка на Бразилия временно променила своята монетарна политика в режим на регулиране на флуктуацията на валутата, до януари 1999, когато се освобождава контрола над валутата.[12] В средата на 2002 страната получава спасителен пакет от 30,4 милиарда долара от Международния валутен фонд,[13] една сума рекорд. Бразилската централна банка изплаща заема от МВФ през 2005, въпреки че тя е могла да изплати дълга си до 2006.[14]

Един от въпросите, който Централната банка неотдавна обсъди бе относно спекулативните потоци от краткосрочни капитали към страната, което се смята че е допринесло за спада в стойността на долара срещу бразилския реал през този период.[15] Въпреки това, съотношението дългосрочни преки чужди инвестиции, минус спекулативните инвестиции в производството за 2007, възлизало на около 193,8 милиарда долара.[16] Процесът на мониторинг и контрол на инфлацията в момента играе важна роля във функциите на централната банка за определяне на краткосрочните лихвени проценти като мярка на монетарната политика.[17]

Сред най-известните предприятия в Бразилия са (по сектори): Бразил фуудс, Пердигау, Садия и Обединение JBS-Friboi (хранително-вкусова промишленост); Ембраер (въздушен транспорт); Хаваянас и Калсадус Азалеия (обувки); Петробрас (петролния сектор); Компания „Вале ду Риу Досе“ (минодобив); Маркополо и Бускар (каросерии); Гердау (стоманолеярен); Организасоес Глобо (комуникации).

Бразилия се счита от мнозина икономисти като страна с голям потенциал за развитие, заедно с Русия, Индия и Китай – четворката на страните БРИК. Някои икономически експерти, като анализатора Петер Гутман, смятат, че през 2050 Бразилия ще може да достигне статистически жизнения стандарт на страните от Еврозоната от 2005 г.[18] Според данни на Голдман Сакс, през 2050 г. бразилският БВП ще достигне 11 366 000 долара, а БВП на глава от населението ще бъде 49 759 – четвъртата по големина икономика на земята.[19]

Компоненти на бразилската икономика

Комбайн в едно памучно насаждение в Бразилия

Бразилската икономика (наскоро оценена като „investment grade“) е разнообразна,[20] обхващайки земеделието, промишлеността и множество услуги.[21][22] В момента страната е успяла да наложи своето глобално лидерство чрез развитието на икономиката си.[23] Икономическата мощ, която страната е показала, се дължи отчасти на големия скок на световните цени на комодити и на стоките за износ, като говеждото месо и соята.[22][23] Перспективите на бразилската икономика са се подобрили още повече благодарение на огромните новооткрити залежи на петрол и природен газ в басейна Сантус.[24] Глобална сила в селското стопанство и в природни ресурси, Бразилия отприщи най-сериозния растеж на икономически просперитет през последните три десетилетия.[25]

Земеделието и свързани с него сектори, като лесовъдството, и риболова за 2007 г. съставляват 6,1% от Брутния вътрешен продукт,[26] факт, който поставя агробизнеса на преден план в търговския баланс на Бразилия, въпреки пречките пред търговията и политиките на подпомагане, предприети от развитите страни.[27]

В доклад, публикуван през 2010 от СЗО, Бразилия е третият по големина износител на селскостопански продукти в света, само зад САЩ и Европейския съюз.[28]

Ембраер ERJ 135, самолет произведен от бразилското предприятие Ембраер

Автомобилната индустрия, заедно със стоманената, нефтохимическата, компютърната, въздухоплавателната и на потребителските стоки за дълготрайна употреба, съставляват 30,8 % от бразилския БВП.[26] Производствената дейност е съсредоточена в географските метрополни региони на Сао Пауло, Рио де Жанейро, Куритиба, Кампинас, Порту Алегри, Белу Оризонти, Манауш, Салвадор, Ресифе и Форталеза.[29] Страната произвежда три пети от индустриалната продукция в Южна Америка и икономиката ѝ участва в различни икономически блокове, като например Меркосул, Г-20 и Групата на Кернс.

Бразилия търгува редовно с над сто страни, като 74% от изнасяните стоки са готови или полуфабрикати. Основните партньори в този аспект са: ЕС (с търговско салдо от 26%); Меркосул и Латинска Америка (25%); Азия (17%) и САЩ (15%). В качеството си на лидер в технологиите, страната произвежда подводници и самолети; също така участва в космическите изследвания, с Център за изстрелване на леки космически апарати и е единствената страна в южното полукълбо участваща в екипа за изграждането на Международната космическа станция (МКС). Пионер в търсенето на петрол в дълбоките води, откъдето добива 73% от своите запаси, Бразилия бе първата капиталистическа страна да обедини на своята територия, десетте най-големи производители на автомобили.[30]

Туризъм

Туризмът представлява важна икономическа дейност за страната. С пет милиона чуждестранни посетители през 2008,[31][32] Бразилия е топ дестинация за международен туризъм на пазара в Южна Америка, и се нарежда на второ място в Латинска Америка (след Аржентина) по отношение на потока от чуждестранни туристи.[32][33]

Разходването на средства от чуждестранните туристи, посетили Бразилия достигна 5,8 милиарда долара през 2008 г., 16.8% повече в сравнение с преходната година.[34] През 2008 г. страната бе привлякла 3,4% от международния туристически поток в Северна и Южна Америка.[32] За 2005, туризмът е допринесъл с 3.2% от националния доход в резултат от износа на стоки и услуги, отговорни за създаването на 7% от преките и косвени работни места в икономиката на Бразилия.[35] Около 1,87 милиона души са били заети в този сектор през 2006, с 768 000 работни места във формални (41%) и 1,1 милиона в неформални професии (59%).[36]

Вътрешният туризъм представлява основна част от сектора, възлизащ на 51 милиона пътувания през 2005 година.[37]

Туристи край водопада Игуасу в Парана

Източници

  1. http://www.indexmundi.com/brazil/economy_profile.html Brazil Economy Profile 2013
  2. http://g1.globo.com/economia-e-negocios/noticia/2010/09/bovespa-se-tornou-2-maior-do-mundo-em-valor-de-mercado.html
  3. Fundo Monetário Internacional. Brazil // Посетен на 2009-10-01.
  4. Report for Selected Countries and Subjects (PPP) // World Economic Outlook Database. Fundo Monetário Internacional, 2008-04-17. Посетен на 2008-06-06.
  5. Report for Selected Countries and Subjects // World Economic Outlook Database. Fundo Monetário Internacional, 2008-04-17. Посетен на 2008-06-06.
  6. Economy of Brazil // Central Intelligence Agency, 2008. Посетен на 2008-06-03.
  7. Phillips, Tom. The country of the future finally arrives // The Guardian. London, 2008-05-10. Посетен на 2008-06-06.
  8. The economy of heat // The Economist, 2007-04-12. Посетен на 2008-06-06.
  9. O'Neill, Jim. BRICs // Goldman Sachs. Посетен на 2008-06-06.
  10. Lula anuncia auto-suficiência do Brasil em petróleo amanhã // Folha de S. Paulo, 2006-04-20. Посетен на 2009-05-26.
  11. Baig, Taimur. The Russian default and the contagion to Brazil (PDF) // Fundo Monetário Internacional, 2000. Посетен на 2008-06-06.
  12. Fraga, Arminio. Monetary Policy During the Transition to a Floating Exchange Rate: Brazil's Recent Experience // Fundo Monetário Internacional, 2000. Посетен на 2008-06-06.
  13. Wheatley, Jonathan. Brazil: When an IMF Bailout Is Not Enough // Business Week, 2002-09-02. Посетен на 2008-06-06.
  14. Brazil to pay off IMF debts early // BBC News, 2005-12-14. Посетен на 2008-06-06.
  15. Economic Quarterly (PDF) // Institute of Applied Economic Research, 2007-03-01. с. 171. Посетен на 2008-06-06.
  16. Capital Flows to Emerging Markets Set at Close to Record Levels // The Institute of International Finance, 2007-05-31. Посетен на 2008-06-06.
  17. IPCA, IPC-FIPE and IPC-BR: Methodological and Empirical Differences (PDF) // Central Bank of Brazil, 2004. Посетен на 2008-06-06.
  18. BBCBrasil.com, Brasil terá padrão de vida 'europeu' em 2050, diz estudo, Посетен на 8 февруари 2007
  19. Goldman Sachs, Global Economics Paper No: 153, Посетен на 31 август 2009
  20. Brazil's shares at all-time high // BBC News, 2008-04-30. Посетен на 2008-06-09.
  21. Alves, Fabio. Brazilian Debt Raised to Investment Grade by S&P // Reuters, 2008-04-30. Посетен на 2008-06-09.
  22. а б Warner, Jeremy. Jeremy Warner's Outlook: Brazil secures investment grade // The Independent, 2008-05-02. Посетен на 2008-06-09.
  23. а б Colitt, Raymond. Sleeping giant Brazil wakes, but could stumble // Reuters, 2008-05-13. Посетен на 2008-06-09.
  24. An economic superpower, and now oil too // The Economist, 2008-04-17. Посетен на 2008-06-09.
  25. Brazil Joins Front Rank Of New Economic Powers // The Wall Street Journal. Посетен на 2008-06-09.
  26. а б Field Listing — GDP — composition by sector // Central Intelligence Agency, 2008. Посетен на 2008-06-09.
  27. Agropecuária // Economia. Página oficial do Governo do Brasil. Посетен на 2008-06-09.
  28. Brasil supera Canadá e se torna o terceiro maior exportador agrícola // O Estado de S. Paulo, 2010-03-07. Посетен на 2010-03-07.
  29. Economia: O novo mapa da indústria brasileira
  30. AIDEF - Associação Interamericana de Defensorias Públicas
  31. EMBRATUR. Anuário Estatístico de Turismo 2009 // Ministério de Turismo, 2009. Посетен на 2008-09-05. Вижте таблици 1.1 и 3.8
  32. а б в UNWTO Tourism Highlights, 2009 Edition // World Tourism Organization, 2009. Посетен на 2009-10-04. Кликнете на "UNWTO Tourism Highlights" за достъп до доклада в pdf формат.
  33. Organização Mundial do Turismo. UNWTO Datos Esenciales del Turismo, Edición 2007 // UNWTO, 2007. Посетен на 2008-06-20.
  34. Adair de Oliveira Júnior. Gasto de turistas estrangeiros registra recorde em 2008 // Centro de Excelência em Turismo, Universidade de Brasília, 2009-01-27. Посетен на 2008-02-01. По данни на Централната банка
  35. Carmen Altés. El Turismo en América Latina y el Caribe y la experiencia del BID // Inter-American Development Bank; Sustainable Development Department, Technical Paper Series ENV-149, Washington, D.C., 2006. с. 9 and 47. Посетен на 2008-06-14.
  36. Margerida Coelho. Distribução Espacial da Ocupação no Setor de Turismo: Brasil e Regiões // Instituto de Pesquisa Econômica Aplicada, 2008. Посетен на 2008-06-22.
  37. Fundação Instituto de Pesquisas Econômicas. Caracterização e Dimensionamento do Turismo Doméstico no Brasil 2002 e 2006 (PDF) // Ministério do Turismo, 2007. Посетен на 2008-06-21.

Вижте също