Димитър Македонски (Скребатно): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Димитър Македонски|Димитър Македонски}}
{{други значения|просветния деец от Източна Македония|други хора с името Димитър Македонски|Димитър Македонски|други хора с името Димитър Димов|Димитър Димов (пояснение)}}
{{към пояснение|Димитър Димов|Димитър Димов (пояснение)}}
{{Биография инфо
{{Биография инфо
| име= Димитър Македонски
| име= Димитър Македонски
| портрет= Dimitar Makedonski Skrebatno.JPG
| портрет= Dimitar Makedonski Skrebatno.JPG
| px = 250
| px = 240
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| описание= български просветител и революционер
| описание= български просветител и революционер
| наставка=
| наставка=
| роден-дата= около [[1839]]
| роден-дата= около [[1839]]
| роден-място=[[Скребатно]], днес [[България]]
| роден-място=[[Скребатно]], [[Османска империя]]
| починал-дата= [[21 април]] [[1912]]
| починал-дата= [[21 април]] [[1912]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
| починал-място=[[София]], [[България]]

Версия от 09:26, 4 август 2013

Тази статия е за просветния деец от Източна Македония. За други хора с името Димитър Македонски вижте Димитър Македонски. За други хора с името Димитър Димов вижте Димитър Димов (пояснение).

Димитър Македонски
български просветител и революционер

Роден
около 1839
Починал

Учил вСолунска българска католическа гимназия
Димитър Македонски в Общомедия

Димитър Димов Праматарски, известен като Димитър Македонски и също Пашата, е български просветен деец и революционер, участник в национално-освободителното движение преди 1878 година.

Биография

Роден е 1839 или 1844 година в неврокопското село Скребатно, тогава в Османската империя. През 1855 година учи в София при Сава Филаретов. От 1857 до 1863 година е ученик и същевременно учител във френския колеж „Сен Лазар“ в Солун, където преподава български език, а изучава финанси и юридически науки. По-късно учителства в Пловдив в епархийското училище при Йоаким Груев и в американското мисионерско училище там. След това работи като учител за една година в Скребатно.

Поддържа връзки със Стефан Веркович и му дава историко-географско описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[1]

От 1867 до 1869 година преподава в Устово, където организира читалище и библиотека, но е подложен на силен натиск от гръцкия митрополит в Ксанти, поради което се мести да работи като учител в София. Тук е помощник на главния учител Венелин Груев. През 1871 година отваря мъжко училище във Воден, след което заминава за Кюстендил, където е главен учител до 1874 година. Същевременно през 1872 г. Димитър Македонски е сред основателите и пръв председател на революционния комитет в града. По-късно е сред основателите и на кривопаланечкия революционен комитет в Осоговския манастир. След Освобождението през 1878 година работи като завеждащ канцеларията на руския губернатор на София - граф Пьотър Алабин, а след това е и кмет на град София. Следват няколко години като председател на Софийския окръжен съд, след което заема поста секретар на Върховната Сметна палата.

Паметна плоча в Устово.

Македонски е измежду главните ръководители на софийската организация на Върховния македоно-одрински комитет, и даже стига до конфликт с княз Фердинанд, поради несъгласието му с подтикванията на двореца да се изпращат малки въоръжени чети в Македония (1902 г.), които не постигат друго, освен влошаването на положението на българите в тези територии. Заради отказа му да изпълнява исканията на княза, и заради открито изразеното си възмущение от политиката на двореца, княз Фердинанд го уволнява от държавна работа.

Македонски е русофил по-убеждения и изпраща и трите си дъщери да завършат образование в Одеса.[2][3][4] Умира на 21 април 1912 година в София.[5]

Бележки

  1. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.
  2. Българска възрожденска интелигенция.- С., 1988, с. 387-388.
  3. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 31.
  4. "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.70.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.
Димитър Хаджикоцев кмет на София (2 август 1878 – 29 декември 1878) Тодораки Пешов