Димитър Македонски (Скребатно)

Тази статия е за просветния деец от Източна Македония. За други хора с името Димитър Македонски вижте Димитър Македонски. За други хора с името Димитър Димов вижте Димитър Димов (пояснение).

---

Димитър Македонски
български просветител и революционер
Роден	около 1839 Скребатно, Османска империя
Починал	21 април 1912 София, България
Учил в	Солунска българска католическа гимназия
Димитър Македонски в Общомедия

Димитър Димов Праматарски, известен като Димитър Македонски и също Пашата, е български просветен деец и революционер, участник в национално-освободителното движение преди 1878 година.

Биография

Роден е 1839 или 1844 година в неврокопското село Скребатно, тогава в Османската империя. През 1855 година учи в София при Сава Филаретов. От 1857 до 1863 година е ученик и същевременно учител във френския колеж „Сен Лазар“ в Солун, където преподава български език, а изучава финанси и юридически науки. По-късно учителства в Пловдив в епархийското училище при Йоаким Груев и в американското мисионерско училище там. След това работи като учител за една година в Скребатно.

Поддържа връзки със Стефан Веркович и му дава историко-географско описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.

От 1867 до 1869 година преподава в Устово, където организира читалище и библиотека, но е подложен на силен натиск от гръцкия митрополит в Ксанти, поради което се мести да работи като учител в София. Тук е помощник на главния учител Венелин Груев. През 1871 година отваря мъжко училище във Воден, след което заминава за Кюстендил, където е главен учител до 1874 година. Същевременно през 1872 г. Димитър Македонски е сред основателите и пръв председател на революционния комитет в града. По-късно е сред основателите и на кривопаланечкия революционен комитет в Осоговския манастир. След Освобождението през 1878 година работи като завеждащ канцеларията на руския губернатор на София - граф Пьотър Алабин, а след това е и кмет на град София. Следват няколко години като председател на Софийския окръжен съд, след което заема поста секретар на Върховната Сметна палата.

Паметна плоча в Устово.

Македонски е измежду главните ръководители на софийската организация на Върховния македоно-одрински комитет, и даже стига до конфликт с княз Фердинанд, поради несъгласието му с подтикванията на двореца да се изпращат малки въоръжени чети в Македония (1902 г.), които не постигат друго, освен влошаването на положението на българите в тези територии. Заради отказа му да изпълнява исканията на княза, и заради открито изразеното си възмущение от политиката на двореца, княз Фердинанд го уволнява от държавна работа.

Македонски е русофил по-убеждения и изпраща и трите си дъщери да завършат образование в Одеса. Умира на 21 април 1912 година в София.

Бележки

• Портал „Македония“