Димко Хаджииванов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
+ снимка, трябва идентификация кой точно е той |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
| починал-място=[[Дупница]], [[България]] |
| починал-място=[[Дупница]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
[[Файл:Bulgarian Constituent Assembly Macedonia and Thrace Representatives 1879.jpg|дясно|мини|250п|Делегати от Македония и Тракия. Петър Станчев, [[Яни Руселиев]], Стоян Г. Моллов, [[Харалампи Златанов (юрист)|Харалампи Златанов]], Бабаджанов, Димко Хаджииванов, Ив. С. Войводово, [[Александър Люцканов]], [[Константин Хаджикалчев]], [[Стефан Стамболов]], Георги Омчев, [[Васил Диамандиев]], [[Светослав Миларов]], Хр. Христов, [[Димитър Душанов]], Спас Кожухаров, Райчев]] |
|||
'''Димко Хаджииванов''' или '''Хаджи Димко''' е изтъкнат [[българи|български]] [[възраждане|възрожденски]] общественик и участник в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби на българите]] в Източна [[Македония (област)|Македония]].<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2007/03/gorno-brodi-ano-vrondu-ano-vrondou.html Георги Баждаров. "Горно Броди", София, 1929, стр.34-38] |
'''Димко Хаджииванов''' или '''Хаджи Димко''' е изтъкнат [[българи|български]] [[възраждане|възрожденски]] общественик и участник в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби на българите]] в Източна [[Македония (област)|Македония]].<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2007/03/gorno-brodi-ano-vrondu-ano-vrondou.html Георги Баждаров. "Горно Броди", София, 1929, стр.34-38] |
||
</ref><ref>"Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.420-421.</ref><ref>Енциклопедия "Пирински край". Том 2, Благоевград, 1999, стр.367.</ref> |
</ref><ref>"Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.420-421.</ref><ref>Енциклопедия "Пирински край". Том 2, Благоевград, 1999, стр.367.</ref> |
||
Версия от 13:52, 13 август 2013
| Димко Хаджииванов | |
| български общественик | |
 | |
| Роден | Димко Хаджииванов
около 1813
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Димо Хаджидимов Иван Хаджидимов |
| Димко Хаджииванов в Общомедия | |
Димко Хаджииванов или Хаджи Димко е изтъкнат български възрожденски общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[1][2][3]
Биография
Роден е около 1813 година в село Горно Броди, тогава в Османската империя. Той е един от първенците на селото, които играят важна роля за възраждането на българщината в Горно Броди и селата в Серско, Мелнишко, Неврокопско и Драмско. Активно участва в църковно-националните борби с Цариградската патриаршия през 60-те и 70-те години.
Той е дългогодишен председател на българските общини в Горно Броди (1854-1856, 1860, 1871-1876) и Сяр (1873). В 1868 година довежда за учител в родното си село Георги Зимбилев, който въвежда български език в обучението.[4] По негова инициатива през декември 1869 година в село Гайтаниново, Неврокопско се провежда народен събор с представители от Серския и Драмския санджак, който решава местните българи да се откажат от Патриаршията.[5] Съвместно с учителя Георги Зимбилев през 1869-1870 година обхождат 140 села в Източна Македония и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към Българската екзархия. Подпомага Стефан Веркович в събирането на български фолклорни материали.[6]
Отдава много сили и материални средства в борбата с гъркоманите в която участва и цялото му семейство. През т.нар. "Хаджи Димкова епоха", която продължава близо две десетилетия, той постоянно е преследван, тормозен и затварян от османските власти и патриаршисткото духовенство. Заедно с Тодор Оланов е пратеник на Серско в Учредителното събрание в Търново, за да изразят протеста на българското население срещу решенията на Берлинския конгрес. През 1879 година заедно с Дионисий Москов попада в заточение, но успява да избяга. За известно време се укрива в манастирите на Света гора, а оттам през Цариград се прехвърля в България. През лятото на 1880 година се установява със семейството си в Дупница.[7] В края на живота му, правителството му отпуска годишна пенсия от 600 лева.[8]
През 1906 година серският учител Стефан Салгънджиев, пише за него в спомените си:
| „ | ...х. Димко отъ село Горни Бродъ, който бѣше душата на селото си, къмъ когото бѣха обърнати погледитѣ не само на съселянитѣ му по отношение на народнитѣ работи, ала и на селенитѣ отъ много села: Сѣрски, Неврокопски, Мелнички, Петрички и Димиръ-Хисарски и който въ борбата за пробуждането на еднородцитѣ си въ изброенитѣ каази, изтьрпѣ гонения, арести, унижения и, най послѣ, съвьршенно опропастяване. Отъ пьрво богаташъ въ селото си и околностьта му хаджи Димко достигна до просяшка тояга.[9] | “ |
Почива през 1906 година на преклонна възраст, парализиран, беден, разорен и забравен. Димко Хаджииванов е баща на революционера Димо Хаджидимов и на свещеник Иван Хаджидимов. Негов зет е войводата Георги Зимбилев.
Вижте още
Бележки
- ↑ Георги Баждаров. "Горно Броди", София, 1929, стр.34-38
- ↑ "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.420-421.
- ↑ Енциклопедия "Пирински край". Том 2, Благоевград, 1999, стр.367.
- ↑ Баждаров, Георги. Горно Броди, София, 1929, стр. 33-34.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 17.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 156.
- ↑ Кастелов, Боян. Димо Хаджидимов. Живот и дело. София, 1985, стр. 25.
- ↑ Салгънджиев, Ст. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, стр. 96.
- ↑ Салгънджиев, Ст. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, стр. 96.
