Тане Стойчев: Разлика между версии

Тане Стойчев
	Тане Стойчев
български революционер
Роден	1874 Горничево, днес Гърция
Починал	юни 1907 Чеган, днес Гърция
	Тане Стойчев в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 05:37, 29 август 2013

Вижте пояснителната страница за други личности с името Тане войвода.

Войводите Тане Стойчев (най-вляво) и Дзоле Стойчев (вторият отляво) със свои четници в Леринско.

Тане Стойчев Клянджев^[1], известен като Тане Горничевски, Тане Дзолев и Тане Грозни,^[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Леринско^[3].

Биография

Тане Стойчев е роден в леринското село Горничево (днес Кели, Гърция). Влиза във ВМОРО и първоначално е куриер. Влиза в терористична група заедно с Христо Иванов Майсторчето от Лерин, Геле и Петре Попови от село Търсие, Доре Минчев от село Горничево, Дзоле Стойчев от село Баница, Дине Клюсов от село Екши су^[4]. В 1901 година, подгонен от властите бяга в София. През 1902 година Стойчев влиза в четата на полковник Янков и пристига в Леринско. След смъртта на Георги Папанчев става районен войвода в Леринско. ^[5]

През Илинденско-Преображенското въстание Тане Стойчев ръководи Леринския революционен район, заедно с Лечо Настев и Алексо Джорлев.^[6] В четата му влизат 250 души въоръжени с ловджийски пушки, такива система „Гра“ и брадви: 17 души от Церово с войвода Стефан Гошев, 42 души от Баница с Дзоле Стойчев и Нацо Кочев, 25 души от Горничево с Дине Ташеминов, 14 души от Борешница с Атанас Попов, 13 души от Росен, 50 души от Вощарани с Минче и Русе Ангеловски, 30 души от Пътеле с Васил Календжиев^[7]. След началото на въстанието прекъсват телеграфните жици между Лерин, Суровичево и Воден, нападат турски аскер в Пътеле и се отбраняват в Суровичево.

След въстанието е един от малкото войводи, които остават в Македония и допринася за възстановяването на дейността на организацията във Воденско и Леринско.^[8]

На 11 март 1905 година съединените чети на Тане Стойчев и Дзоле Стойчев (Атеш паша) дават голямо сражение на османските войски и башибозук при село Жерви (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението турците изгарят цялото село Жерви, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити.

Тане войвода загива заедно с трима четници в сражение с османски войски в края на юни 1907 година между селата Чеган (днес Агиос Анастасиос, Гърция) и Горничево.

Външни препратки

Пламен огин во балкано Сетински, песен за Тане Стойчев, Дзоле Гергев и Алексо Джорлев в

Бележки

↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.138.
↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.30, 95
↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 134.
↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 78.
↑ Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, стр.309
↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.

Открийте още информация за Тане Стойчев в нашите сродни проекти:

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Тане Стойчев.

Уикиизточник

Портал „Македония“

[1] Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.138.

[2] Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.30, 95

[3] Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 134.

[4] Спомени на Георги Попхристов [1]

[5] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 78.

[6] Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, стр.309

[7] Спомени на Георги Попхристов [2]

[8] Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 [[Картинка:Dzole-i-tane-lerinsko.jpg|мини|дясно|250п|Войводите Тане Стойчев (най-вляво) и Дзоле Стойчев (вторият отляво) със свои четници в Леринско.]]
-'''Тане Стойчев Клянджев'''<ref>Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.138.</ref>, известен като '''Тане Горничевски''', '''Тане Дзолев''' и '''Тане Грозни''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.30</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[войвода]] на [[ВМОРО|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] в [[Леринско]]<ref>Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 134.</ref>.
+'''Тане Стойчев Клянджев'''<ref>Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.138.</ref>, известен като '''Тане Горничевски''', '''Тане Дзолев''' и '''Тане Грозни''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.30, 95</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[войвода]] на [[ВМОРО|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] в [[Леринско]]<ref>Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 134.</ref>.
 ==Биография==