Интравенозна инфузия: Разлика между версии
Ред 115: | Ред 115: | ||
{{Commonscat|Intravenous therapy}} |
{{Commonscat|Intravenous therapy}} |
||
* [http://sevgi.incilbg.com/sesgriji/2sem/21_venozno_vlivane.doc Венозно вливане] |
* [http://sevgi.incilbg.com/sesgriji/2sem/21_venozno_vlivane.doc Венозно вливане] |
||
* [http://arsmedica.bg/ |
* [http://www.arsmedica.bg/medrechnik/infuziya Медицински речник] |
||
[[Категория:Медицина]] |
[[Категория:Медицина]] |
Версия от 18:27, 1 септември 2013
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Шаблон:Медицинско опровержение
Интравенозната инфузия (Шаблон:Lang-lat, Шаблон:Lang-en) предствалява вливане (въвеждане) във венозната система на различни инфузионни разтвори, които не увреждат тъканите, не променят осмотичното налягане на кръвта и бързо се резорбират от организма в количество над 100 мл. за по-продължително време.
Цели на инфузионното вливане
Провежда се предимно с лечебна цел. Вливането на различни разтвори във кръвоносните съдове позволява бързо и ефективно да се въздейства на различни звена, на нарушеното вътретелесно равновесие на организма.
- за поддържане на нормалния обем и състав на телесните течности
- за нормализиране на водно-електролитното равновесие в организма (особено при диабетна ацидоза, алкалоза, кома, бъбречни и чернодробни заболявания)
- за корекция на киселинно-алкалния обмен
- за лечение на нарушените функции на сърцето, белите дробове, пикочоотделителната система, стомашно-чревния тракт и ендокринната система
- за осигуряване на адекватен метаболизъм чрез внос на енергитични, градивни вещества, витамини и др.
Показания
Показания:
- при неприемане или недостатъчно приемане през устата на храна, вода, електролити
- при големи загуби на вода (дехидратация) и електролити, които не могат да бъдат компенсирани
- в предоперативно, периоперативно и постоперативно поддържане на жизнените функции
- при остри нарушение в състава и обема на телесните течности
- остри хемодинамични разстройства
- шок
- обилни повръщания и диарии
- при болни с голяма загуба на кръв - различни кръвоизливи,травми, изгаряния
- при тежки отравяния
- при тежки инфекции
- при силно понижение на кръвното налягане от различно естество – шок: травматичен, алергичен, септичен
Противопоказания
Противопоказания абсолютни не съществуват, но относителни такива са:
- напреднала атеросклероза
- тежка сърдечна и бъбречна недостатъчност
- хипретония
- хеморагична диатеза (предразположеност към кървене)
- оток на мозъка
- декомпенсация
Места за извършване
Местата за извършване са същите както при венозната инжекция – обикновено на лакътните вени.
Изисквания към инфузионните разтвори
Изискванията към инфузионните разтвори са:
- да са стерилни
- да са приготвени с двойно дестилирана апирогенна вода
- да са със стайна температура
- да се употреби веднага след отваряне, еднократно
- да не действат пряко върху кръвта (хемолиза, съсирване)
- да са в срок на годност
Видове инфузионни разтвори
Според осмоларитета:
- изотонични – осмотичното налягане е еднакво с това на кръвта
- хипотонични - осмотичното налягане е по-малко от това на кръвта
- хипертонични - осмотичното налягане е по-голямо от това на кръвта
Според състава:
- Колоидни (плазмозаместители) – успешно заместат кръвта и плазмата. В практиката се използват желатинови декстринови разтвори
- Препарати за парентерално хранене – заместване на хранителната функция на кръвта. Показан е при неприемане на храна през последните 7-10 дни и при наличие на недохранване (загуба на над 10% телесна маса).
Такива разтвори за парентералното хранене са: - въглехидратни – глюкоза, левулоза
- белтъчни – които добре се понасят от организма и не кумулират – хидролизин, алвезин
- аминокиселинни – аминостерил 10 %
- мастни емулсии – липофлондин
- специални разтвори – това са перитониална диализа, амонячна интоксикация. Най-често се използва Манитол 10, 18 и 25 %
Видове инфузии
Видове инфузии според мястото на приложение:
- Интра венозни инфузии – най-често използвания, най-удобния и най-ефективният. Извършва се по капковия метод.
- Интраартериални инфузии – прилагат се само под формата на консервативна терапия при артериални смущения на крайниците или при операция на артериалните съдове
- Подкожни инфузии – по-рядко се прилагат; използват се само в гериатрия, и то при случаи на тежка дехидратация, когато не може да се намери венозен съд
- Ректални инфузии – използат се под формата на медикаментозни клизми
Необходими принадлежности
- Табличка
- Бъбрековидно легенче
- Лигнин
- Памучни тампони
- Спирт
- Стерилни марли
- Банка / Сак с инфузионен разтвор
- Абокат
- Лейкопласт
- Система за еднократна употреба
- Спринцовка с хепаринизиран разтвор на NaCl 0,9 %
- Ръкавици
- Есмарх
- Статив
- Картонче
Начин на извършване
- Приготвят се всички необходими пособия
- Болният заема легнало положение
- Отваря се системата
- Затваря са дозатора
- Със спирт се почиства банката
- Поставя се система в банката и иглата за въздух
- Объщаме системата и напълваме 2/3 от чорапчето
- Над бъбрековидното легенче се освобождава нагоре кранчето и се обезвъздушава
- Затваря се кранчето
- Върху системата се залепва левкопласт, на който се пише имаето на болния и номера на стаята и леглото
- Банката се поставя на статива
- Отново се проверява дали е изгонен въздуха
- Пристягаме ръката със есмарх
- Почистваме кожата със спирт
- Фиксираме добре вената
- Иглата се въвежда 2/3 от нея
- Освобождаваме есмарха
- Пускаме системата да тече
- Фиксираме иглата с левкопласт
- Ако има мехурче трябва да отиде до гумената струя, спира се кранчето, изгонва се въздуха и се съединява отново
- Когато махаме системата държим с палеца на лявата ръка абоката или иглата и се притиска с памук