Сулина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Hristova (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Селище в Румъния с Шаблон:Селище в Румъния инфо
Ред 1: Ред 1:
{{Селище в Румъния
{{Селище в Румъния инфо
| име = Сулина
| име = Сулина
| име-рум = Sulina
| име-местно = Sulina
| flag_reg =
| вид = град
| изглед = Sulina 5.jpg
| знаме =
| герб = ROU Sulina COA.png
| описание-изглед = Изглед към Сулина
| изглед = Sulina 5.jpg
| ширина = 45.1500
| изглед-описание = Изглед към Сулина
| дължина = 29.6667
| гео-ширина = 45.1500
| точка = Сулина
| гео-дължина = 29.6667
| описание = Сулина на картата на Румъния
| окръг = Тулча
| окръг = [[Тулча (окръг)|Тулча]]
| височина = 8
| окръг-препратка = Тулча (окръг)
| население = 4 629
| население = 4 629
| население-година = 2002
| население-година = 2002
| пощенски-код =
| надморска-височина = 8
| пощенски-код =
| телефонен-код =
| телефонен-код =
| сайт =
| герб = ROU Sulina COA.png
| подравняване = ляво
}}
}}



Версия от 09:01, 18 септември 2013

Шаблон:Селище в Румъния инфо

Сулина (Шаблон:Lang-ro) е град в окръг Тулча, Северна Добруджа, Румъния.

География

Градът е разположен в Дунавската делта, на устието на Сулинския ръкав на около 10 км от последните късове земя при вливането му в Черно море и на около 60 км от общинския център Тулча, с който единствената постоянна връзка са корабите по реката. Счита се за най-източното пристанище на ЕС. Стоковият порт на града е свободна икономическа зона. През средата на голямото, но дълбоко само около 1,5 м Сулинско езеро-лагуна, отделено с тясна ивица земя от дълбокия плавателен дори за океански кораби Сулински ръкав на Дунава, минава границата с Украйна. В района гнездят пеликани (всеки от тях поглъща до 10 кг храна дневно), лебеди, корморани, гъски и над 300 вида други морски, сладководни и сухоземни птици. Дунавската делта е резерват от световно значение под защитата на ЮНЕСКО.

История

В античността гръцки колонисти основават тук колонията Наракон, която изчезва в следващите епохи. През средновековието тук българите издигат крепост контролираща устието на Дунав и черноморското крайбрежие, около която се формира днешният населен пункт. До падането под турско робство в селището освен българи има и гърци и генуезка колония. След църковните реформи на патриарх Никон в града и района се заселват много избягали руснаци староверци т.нар. липовани.

От 1856 до 1939 г. в Сулина има седалище на международната Дунавска комисия.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Сулина е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1] В края на декември 1916 г. градът е освободен от българската войска. За началник на порт Селина е назначен капитан-лейтенант Димитър Фичев.[2]

До Първата световна война, селището е близо два пъти по-голямо и с мултиетнически състав - румънци, българи, руси, украинци, гърци, евреи, арменци, италианци, немци и др. Многобройни са били гърците - моряци и търговци, и русите липовани (старообрядци) - рибари. Днес в града преобладава румънското население.

Забележителности, вярвания, легенди

Старият фар на Дунавската комисия, Гръцката и Липованската (руска старообрядна) църкви от ХІХ в. се считат за забележителности на града, но не са достатъчно поддържани и сами по себе си не са нещо изключително, каквито са простиращата се наоколо изпълнена с живот делта и сблъсъкът на великата река с морските вълни при вливането ѝ в морето. Всяка година Дунав отвоюва от морето ивица, широка няколко метра. Град Сулина е бил на самия морски бряг и на пристанището му е поставен знакът "Морска миля". Но реката трупа наноси и до морето има още километри завоювани от сушата само през последните десетилетия. Устието на реката представлява канал, дълъг около 10 км. Той е създаден от наносите на Дунав. Дъното на канала периодично се драгира. На източния край преди немного години е построен колосален фар, висок 40 метра и малък параклис. Той сочи дунавския воден път. В Сулина има наблюдателна станция на Дунавската комисия по риболова и метеорологична станция. В силуета на града доминира куполът на представителния румънски православен храм, строен през кралската епоха, а самият град се състои само от няколко успоредни на реката дълги улици най-вече на десния бряг, с къси пресечки водещи към реката. Има немалко уютни хотели и пансиони за туристите и няколко ресторанта и кафе-клуба активно посещавани от местните младежи.

Край Сулина има интересно гробище. Гробовете са безименни, защото са на удавници, които реката е донесла от далечни места, от страните, през които тече. Между тези хора има влюбени в реката, които са пожелали да се слеят с нейната вечност, гледайки на Дунава като на божество, на което се дават жертви.

Сулина е краят на Дунавската делта, и краят на Дунава. В миналото е бил диво и непристъпно място, за което се разказвали приказки и легенди за вещици и чудовища. Днес делтата е източник на блага за местните ѝ хора, обект на научни наблюдения, празник за туристите любители на природните феномени, един тържествен финал, достоен за великата река преди сливането ѝ с морето.

Личности

Родени в Сулина

Външни препратки

Бележки

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 881.
  2. капитан-лейтенант Димитър Фичев началник порт Сулина
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 414.

Шаблон:История-България-мъниче