Ахмед Назър паша: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
| починал-място=[[Дамаск]], [[Османска империя]] |
| починал-място=[[Дамаск]], [[Османска империя]] |
||
}} |
}} |
||
'''Ахмед Назър паша''' ({{lang-tr|Ahmed Nazır Paşa}}) е [[Османска империя|османски]] [[офицер]] и чиновник. |
'''Ахмед Назър паша''' ({{lang-tr|Ahmed Nazır Paşa}}) е [[Османска империя|османски]] [[офицер]] и чиновник.<ref name="Kuneralp">Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 59.</ref> |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Завършна Османската военна академия и е един от първите щабни офицери в [[Османска армия|Османската армия]]. Учи във Военна академия във Виена, Австрийската империя (1837). Служи в Анадола и като началник щаб на Румелийската армия. Участва в [[Кримска война|Кримската война]]. В 1854 година е произведен мушир (фелдмаршал). |
Завършна Османската военна академия и е един от първите щабни офицери в [[Османска армия|Османската армия]]. Учи във Военна академия във Виена, Австрийската империя (1837). Служи в Анадола и като началник щаб на Румелийската армия. Участва в [[Кримска война|Кримската война]]. В 1854 година е произведен мушир (фелдмаршал). |
||
В периода от май 1856 до май 1857 година е валия на [[Солунски еялет|Солунския еялет]].<ref>[http://www.worldstatesmen.org/Greece.html World Statesmen — Greece]</ref> От май до октомври 1857 е управител на [[Румелийски еялет|Румелийския еялет]]. |
В периода от май 1856 до май 1857 година е валия на [[Солунски еялет|Солунския еялет]].<ref>[http://www.worldstatesmen.org/Greece.html World Statesmen — Greece]</ref> От май (или юли<ref name="Βακαλόπουλος"/>) до октомври 1857 е управител на [[Румелийски еялет|Румелийския еялет]].<ref name="Kuneralp"/> В Битоля Ахмед паша се връща към изоставената от предшественика му [[Йомер паша Къзълхисарлъ]] политика на прочистване на държавната машина и прилагане на реформите в пашалъка.<ref name="Βακαλόπουλος">Βακαλόπουλος, Κωνσταντήνος Α. Επίτομη Ιστορία της Μακεδονίας. Τουρκοκρατία, Κυριακίδη, Θεσσαλονίκη, 1988, 38.</ref> |
||
От март 1859 до юни 1860 година е валия на [[Сирийски еялет|Сирийския еялет]] (Шам) в [[Дамаск]] и главнокомандващ на армията.<ref name="Kuneralp"/> При сблъсък между мюсюлмани и християни в Ливан и Дамаск заповядва да се стреля на месо. Затова е съден, осъден на смърт и екзекутиран.<ref>[http://hurarsiv.hurriyet.com.tr/goster/printnews.aspx?DocID=5021643 Lübnan’a barış gelsin diye 1860’ta kendi valimizi bile idam etmiştik], [[Мурат Бардакчи|Murat Bardakçı]], Hürriyet, 03/09/2006 </ref> |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 12:01, 18 септември 2013
| Ахмед Назър паша | |
| османски администратор | |
| Роден |
?
? |
|---|---|
| Починал | |
Ахмед Назър паша (Шаблон:Lang-tr) е османски офицер и чиновник.[1]
Биография
Завършна Османската военна академия и е един от първите щабни офицери в Османската армия. Учи във Военна академия във Виена, Австрийската империя (1837). Служи в Анадола и като началник щаб на Румелийската армия. Участва в Кримската война. В 1854 година е произведен мушир (фелдмаршал).
В периода от май 1856 до май 1857 година е валия на Солунския еялет.[2] От май (или юли[3]) до октомври 1857 е управител на Румелийския еялет.[1] В Битоля Ахмед паша се връща към изоставената от предшественика му Йомер паша Къзълхисарлъ политика на прочистване на държавната машина и прилагане на реформите в пашалъка.[3]
От март 1859 до юни 1860 година е валия на Сирийския еялет (Шам) в Дамаск и главнокомандващ на армията.[1] При сблъсък между мюсюлмани и християни в Ливан и Дамаск заповядва да се стреля на месо. Затова е съден, осъден на смърт и екзекутиран.[4]
Бележки
- ↑ а б в Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 59.
- ↑ World Statesmen — Greece
- ↑ а б Βακαλόπουλος, Κωνσταντήνος Α. Επίτομη Ιστορία της Μακεδονίας. Τουρκοκρατία, Κυριακίδη, Θεσσαλονίκη, 1988, 38.
- ↑ Lübnan’a barış gelsin diye 1860’ta kendi valimizi bile idam etmiştik, Murat Bardakçı, Hürriyet, 03/09/2006
| Мустафа Нури паша Съркатиби | → | солунски валия (май 1856 – май 1857) |
→ | Абди паша |
| Мехмед Хуршид паша Арнавуд | → | румелийски валия (май 1857 – октомври 1857) |
→ | ? |
| ? | → | сирийски валия (март 1859 – юни 1860) |
→ | ? |
