Креатинин: Разлика между версии
Нова страница: {| class="toccolours" border="1" style="float: right; clear: right; margin: 0 0 1em 1em; border-collapse: collapse;" ! {{chembox header}} | {{PAGENAME}} |- | align="ce... |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{обработка|слагане на [[Шаблон:Химкутия]]}} |
|||
{| class="toccolours" border="1" style="float: right; clear: right; margin: 0 0 1em 1em; border-collapse: collapse;" |
{| class="toccolours" border="1" style="float: right; clear: right; margin: 0 0 1em 1em; border-collapse: collapse;" |
||
! {{chembox header}} | {{PAGENAME}} |
! {{chembox header}} | {{PAGENAME}} |
||
Версия от 07:47, 19 септември 2013
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: слагане на Шаблон:Химкутия. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Креатинин | ||
|---|---|---|
| ||
 Триизмерно представяне на молекулата на креатинина | ||
| Обща информация | ||
| Систематично име | 2-Амино-1-метил-1H-имидазол-4-ол | |
| Други имена | 2-Амино-1-метилимидазол-4-oл | |
| Молекулна формула | C4H7N3O | |
| SMILES | CN1C=C(O)N=C1N | |
| Моларна маса | 113.058911861 g/mol | |
| Външен вид | бели кристали | |
| CAS номер | [60-27-5] | |
| Свойства | ||
| Плътност и фаза | 1,09 g•cm−3, твърда | |
| Разтворимост във вода | 1 част към 12 части вода | |
| Точка на топене | 300 °C (разгражда се) | |
| Температура на запалване | 290 °C | |
| Киселинност (pKa) | 12,309 | |
| Основност (pKb) | 1,688 | |
| Изоелектрична точка | 11,19 | |
| Допълнителни данни | ||
| Термодинамични данни |
Фазово поведение - Твърдо състояние | |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки | ||
Креатининът (Шаблон:Lang-el, "плът") е изходен продукт от разграждането на креатинфосфата в мускулите и обикновено се произвежда от организма в постоянно количество за единица време, но в зависимост от обема на мускулната маса.
Приложение в медицината
Серумната концентрация [1] е основен индикатор за здравето на бъбреците и отразява способността им да филтритрат отпадните продукти, поради факта, че креатининът се изхвърля непроменен по бъбречен път и с постоянeн дебит (постоянна скорост), т.е. по него може да се съди изобщо за дебита на бъбрека и колко ефективно се отделят и други отпадни вещества. Синтезът на креатинина включва [2] креатина, фосфокреатина (също под името креатинфосфат) и енергия, предоставена от аденозинтрифосфата (ATP, енергийният запас на организма).
От своя страна, креатинът се синтезира главно в черния дроб посредством метилиране на глюкоциамин (гуанидиноацетат, синтезирани в бъбреците от аминокиселините аргинин и глицин) посредством адеметионина (S-adenosyl methionine). След това креатинът се транспортира по кръвен път до органите и особено мускулите и мозъка, където, посредством фосфорилиране, се превръща във високо енергетичното вещество фосфокреатин.[3] При синтеза на креатинина, катализиран от ензима креатинкиназа, креатинът и фосфокреатинът се преобразуват в креатинин.[4]
Прочистването на кръвта от креатинина се осъществява в нефроните главно посредством гломерулна филтрация в Малпигиевите телца, но също така креатининът се секретира от перитубулните капиляри в проксималните каналчета. Реабсорбирането на креатинина обратно в кръвта е от нула до пренебрежително малко. При недостатъчна или неефективна бъбречна филтрация, серумните нива на креатинина се покачват. В това именно се състои ценността на теста за проверка на серумната концентрация на креатинин. Знаейки нивата на креатинина в кръвта и урината може да се определи индексът на гломерулна филтрация (ИГФ). С помощта на формули може да се направи приближение на стойността на ИГФ само по стойностите на серумния креатинин.
При сравнително здрави бъбреци, формулата за съпоставяне на креатинина и бъбречната функция работи безотказно, но с влошаване на бъбречните функции голяма част от креатинина се хиперсекретира в проксималните каналчета, което изкуствено занижава oценката на реалната филтрация, поради намален (чрез този компенсаторен механизъм) серумен креатинин. [5]
Определени вещества като кетонни тела, циметидин (тагамет) и триметоприм намаляват каналчестата секреция на креатинина и повишават точността на оценката за ИГФ, при особено крайна форма на хронична- или остра бъбречна недостатъчност.
Всеки ден 1-2% от мускулния креатин се трансформира в креатинин.[3] Типично мъжете имат по-високи нива на креатинина от жените, поради разликата в анатомичната структура и по-голяма скелетно-мускулна маса. [3] Изкуствено повишаване на нивата на креатинина може да се постигне чрез консумация на препарати за културизъм, фитнес и други подобни, съдържащи креатин; същият ефект може да се получи при консумация на повече месо.[3]
Диагностична употреба
Серумен креатинин
Измерването на серумния креатинин е сравнително прост тест и не изисква особено сложна лаборатория; той е най-честият диагностичен инструмент за оценка на бъбречната функция.[3] Поради способността на организма да компенсира при нарушени функции, повишаването на серумния креатинин е късно и обикновено сериозно явление след значително увреждане на нефроните. Поради тази причина, измерване само на креатинина би било крайно недостатъчно за ранна диагностика, но в комбинация с концентрацията на креатинина в урината или при подадени данни за пола, възрастта и етническата принадлежност на пациента, концентрацията на креатинина се използва за определяне на индекса на гломерулна филтрация без да се налага трудоемкото и недотам точно 24-часово събиране на урина.[6] Повечето американски лаборатории автоматически изчисляват ИГФ на основание на подадените данни при поискано замерване на креатинина, обикновено като част от комплекта кръвни тестове „Химия-7” (натрий, калий, хлор, бикарбонат, урея, креатинин и глюкоза).
Химизъм
По отношение на химическите свойства, креатининът е спонтанно генериран цикличен дериват на креатина. Съществуват няколко тафтомери на креатинина, по ред на разпространение те са:
- 2-Амино-1-метил-1H-имидазол-4-ол (или 2-амино-1-метилмидазол-4-ол)
- 2-Амино-1-метил-4,5-dihydro-1H-imidazol-4-one
- 2-Имино-1-метил-2,3-дихидро-1H-имидазол-4-ол (или 2-имино-1-метил-3H-имидазол-4-ол)
- 2-Имино-1-метилимидазолидин-4-он
- 2-Имино-1-метил-2,5-дихидро-1H-имидазол-4-ол (или 2-имино-1-метил-5H-имидазол-4-ол)
Виж още
- Цистатин C - нововъведен маркер на бъбречната функция
- Гломерулна филтрация - an example of creatinine assay methodology
Източници
- ↑ (Бел.:) ...лабораторно замерване на концентрацията в кръвна проба.
- ↑ http://www.medicinenet.com/creatinine_blood_test/article.htmШаблон:Full
- ↑ а б в г д Taylor, E. Howard. Clinical Chemistry. New York, John Wiley and Sons, 1989. с. 4, 58–62.
- ↑ Allen PJ. Creatine metabolism and psychiatric disorders: Does creatine supplementation have therapeutic value? // Neurosci Biobehav Rev 36 (5). May 2012. DOI:10.1016/j.neubiorev.2012.03.005. с. 1442–62.
- ↑ Shemesh O, Golbetz H, Kriss JP, Myers BD. Limitations of creatinine as a filtration marker in glomerulopathic patients // Kidney Int. 28 (5). November 1985. с. 830–8.
- ↑ Gross JL, de Azevedo MJ, Silveiro SP, Canani LH, Caramori ML, Zelmanovitz T. Diabetic nephropathy: diagnosis, prevention, and treatment // Diabetes Care 28 (1). January 2005. DOI:10.2337/diacare.28.1.164. с. 164–76.
Външни препратки
- Креатинин Он-лайн лабораторни тестове
- Creatinine: analyte monograph - Асоциация за клинична биохимия и лабораторна медицина