Креатинин: Разлика между версии
Други имена |
→Приложение в медицината: полиране на израза |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
==Приложение в медицината== |
==Приложение в медицината== |
||
[[Серум]]ната [[концентрация]] <ref>(Бел.:) ...лабораторно замерване на концентрацията в [[кръвна проба]].</ref> е основен индикатор за здравето на [[бъбрек|бъбреците]] и отразява способността им да [[филтрация|филтритрат]] отпадните продукти, поради факта, че креатининът се изхвърля непроменен по бъбречен път и с постоянeн [[дебит]] (постоянна скорост), т.е. по него може да се съди изобщо за дебита на бъбрека и колко [[ефективност|ефективно]] се отделят и други отпадни [[вещество|вещества]]. [[Синтез]] |
[[Серум]]ната [[концентрация]] <ref>(Бел.:) ...лабораторно замерване на концентрацията в [[кръвна проба]].</ref> е основен индикатор за здравето на [[бъбрек|бъбреците]] и отразява способността им да [[филтрация|филтритрат]] отпадните продукти, поради факта, че креатининът се изхвърля непроменен по бъбречен път и с постоянeн [[дебит]] (постоянна скорост), т.е. по него може да се съди изобщо за дебита на бъбрека и колко [[ефективност|ефективно]] се отделят и други отпадни [[вещество|вещества]]. За [[Синтез]]а на креатинина са необходими <ref>http://www.medicinenet.com/creatinine_blood_test/article.htm{{full|date=July 2013}}</ref> [[креатин]], фосфокреатин (също под името креатинфосфат) и енергия, предоставена от [[аденозинтрифосфат]] (''ATP'', енергийният запас на организма). |
||
От своя страна, [[креатин]]ът се синтезира главно в [[черен дроб|черния дроб]] посредством метилиране на [[глюкоциамин]] ( |
От своя страна, [[креатин]]ът се синтезира главно в [[черен дроб|черния дроб]] посредством [[метилиране]] на [[глюкоциамин]] (гуанидиноацетат, синтезиран в бъбреците от [[аминокиселина|аминокиселините]] [[аргинин]] и [[глицин]]) посредством [[адеметионин]]а (''S-adenosyl methionine''). След това креатинът се транспортира по [[кръв]]ен път до [[орган (биология)|органите]] и особено мускулите и [[мозък]]а, където, посредством [[фосфорилиране]], се превръща във високо енергетичното вещество [[фосфокреатин]].<ref name=ClinChem89 /> В процеса ни синтеза на креатинина, [[катализатор|катализиран]] от [[ензим]]а [[креатинкиназа]], [[креатин]]ът и [[фосфокреатин]]ът се преобразуват в креатинин.<ref name="CreatineSupp">{{cite journal |author=Allen PJ |title=Creatine metabolism and psychiatric disorders: Does creatine supplementation have therapeutic value? |journal=Neurosci Biobehav Rev |volume=36 |issue=5 |pages=1442–62 |year=2012 |month=May |pmid=22465051 |pmc=3340488 |doi=10.1016/j.neubiorev.2012.03.005}}</ref> |
||
Прочистването на кръвта от креатинина се осъществява в [[нефрон]]ите главно посредством гломерулна филтрация в [[гломерула|Малпигиевите телца]], но също така креатининът се секретира от перитубулните капиляри в проксималните каналчета. Реабсорбирането на креатинина обратно в кръвта е от нула до пренебрежително малко. При недостатъчна или неефективна бъбречна филтрация, серумните нива на креатинина се покачват. В това именно се състои ценността на теста за проверка на серумната концентрация на креатинин. Знаейки нивата на креатинина в [[кръв]]та и [[урина]]та може да се определи [[индекс на гломерулна филтрация|индексът на гломерулна филтрация]] (ИГФ). С помощта на формули може да се направи приближение на стойността на ИГФ само по стойностите на серумния креатинин. |
Прочистването на кръвта от креатинина се осъществява в [[нефрон]]ите главно посредством гломерулна филтрация в [[гломерула|Малпигиевите телца]], но също така креатининът се секретира от [[перитубулни капиляри|перитубулните капиляри]] в [[проксимални каналчета|проксималните каналчета]]. Реабсорбирането на креатинина обратно в кръвта при нормална филтрационна функция е от нула до пренебрежително малко. При недостатъчна или неефективна бъбречна филтрация, серумните нива на креатинина се покачват. В това именно се състои ценността на теста за проверка на серумната концентрация на креатинин. Знаейки нивата на креатинина в [[кръв]]та и [[урина]]та може да се определи [[индекс на гломерулна филтрация|индексът на гломерулна филтрация]] (ИГФ). С помощта на формули може да се направи приближение на стойността на ИГФ само по стойностите на серумния креатинин. |
||
При сравнително здрави бъбреци, формулата за съпоставяне на креатинина и бъбречната функция работи безотказно, но с влошаване на бъбречните функции голяма част от креатинина се хиперсекретира в [[проксимални каналчета|проксималните каналчета]], което изкуствено занижава oценката на реалната филтрация, поради намален (чрез този компенсаторен механизъм) серумен креатинин. <ref>{{cite journal |author=Shemesh O, Golbetz H, Kriss JP, Myers BD |title=Limitations of creatinine as a filtration marker in glomerulopathic patients |journal=Kidney Int. |volume=28 |issue=5 |pages=830–8 |year=1985 |month=November |pmid=2418254}}</ref> |
При сравнително здрави бъбреци, формулата за съпоставяне на креатинина и бъбречната функция работи безотказно, но с влошаване на бъбречните функции голяма част от креатинина се хиперсекретира в [[проксимални каналчета|проксималните каналчета]], което изкуствено занижава oценката на реалната филтрация, поради намален (чрез този компенсаторен механизъм) серумен креатинин. <ref>{{cite journal |author=Shemesh O, Golbetz H, Kriss JP, Myers BD |title=Limitations of creatinine as a filtration marker in glomerulopathic patients |journal=Kidney Int. |volume=28 |issue=5 |pages=830–8 |year=1985 |month=November |pmid=2418254}}</ref> |
Версия от 17:18, 19 септември 2013
Креатинин | |||||
| |||||
Имена | |||||
---|---|---|---|---|---|
По IUPAC | 2-Амино-1-метил-1H-имидазол-4-ол | ||||
Други | 2-Амино-1-метилимидазол-4-oл, 1-Mетилгликоциамидин, 1-Mетилхидантоин-2-имид, 2-амино-1,5-дихидро-1-метил-4H-Имидазол-4-oн, 2-Aмино-1-метилимидазолин-4-oн | ||||
Свойства | |||||
Формула | C4H7N3O | ||||
Моларна маса | 113.058911861 g/mol | ||||
Външен вид | бели кристали | ||||
Плътност | 1,09 g•cm−3, твърда | ||||
Точка на топене | 300 °C (разгражда се) | ||||
Разтворимост във вода | 1 част към 12 части вода | ||||
Изоелектрична точка | 11,19 | ||||
pKa | 12,309 | ||||
pKb | 1,688 | ||||
Опасности | |||||
ЕС индекс | Xi | ||||
Фрази за риск | R34, R36/37/38, R20/21/22 | ||||
Фрази за безопасност | S26, S36/37/39, S45, S24/25, S36 | ||||
NFPA 704 |
| ||||
Точка на запалване | 290 °C | ||||
Идентификатори | |||||
CAS номер | 60-27-5 | ||||
PubChem | 26009888 | ||||
ChemSpider | 21640982 | ||||
Номер на ЕК | 200-466-7 | ||||
Номер на ООН | 1789 | ||||
DrugBank | 11846 | ||||
KEGG | D03600 | ||||
MeSH | Creatinine | ||||
ChEBI | 16737 | ||||
ChEMBL | 65567 | ||||
SMILES | CN1C=C(O)N=C1N | ||||
InChI | 1S/C4H7N3O/c1-7-2-3(8)6-4(7)5/h2,8H,1H3,(H2,5,6) 1/C4H7N3O/c1-7-2-3(8)6-4(7)5/h2H2,1H3,(H2,5,6,8) | ||||
InChI ключ | BTXYOFGSUFEOLA-UHFFFAOYSA-N DDRJAANPRJIHGJ-UHFFFAOYAV | ||||
Beilstein | 112061 | ||||
UNII | AYI8EX34EU | ||||
3DMet | B00175 | ||||
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |||||
Креатинин в Общомедия |
Креатининът (Шаблон:Lang-el, "плът") е изходен продукт от разграждането на креатинфосфата в мускулите и обикновено се произвежда от организма в постоянно количество за единица време, но в зависимост от обема на мускулната маса.
Приложение в медицината
Серумната концентрация [1] е основен индикатор за здравето на бъбреците и отразява способността им да филтритрат отпадните продукти, поради факта, че креатининът се изхвърля непроменен по бъбречен път и с постоянeн дебит (постоянна скорост), т.е. по него може да се съди изобщо за дебита на бъбрека и колко ефективно се отделят и други отпадни вещества. За Синтеза на креатинина са необходими [2] креатин, фосфокреатин (също под името креатинфосфат) и енергия, предоставена от аденозинтрифосфат (ATP, енергийният запас на организма).
От своя страна, креатинът се синтезира главно в черния дроб посредством метилиране на глюкоциамин (гуанидиноацетат, синтезиран в бъбреците от аминокиселините аргинин и глицин) посредством адеметионина (S-adenosyl methionine). След това креатинът се транспортира по кръвен път до органите и особено мускулите и мозъка, където, посредством фосфорилиране, се превръща във високо енергетичното вещество фосфокреатин.[3] В процеса ни синтеза на креатинина, катализиран от ензима креатинкиназа, креатинът и фосфокреатинът се преобразуват в креатинин.[4]
Прочистването на кръвта от креатинина се осъществява в нефроните главно посредством гломерулна филтрация в Малпигиевите телца, но също така креатининът се секретира от перитубулните капиляри в проксималните каналчета. Реабсорбирането на креатинина обратно в кръвта при нормална филтрационна функция е от нула до пренебрежително малко. При недостатъчна или неефективна бъбречна филтрация, серумните нива на креатинина се покачват. В това именно се състои ценността на теста за проверка на серумната концентрация на креатинин. Знаейки нивата на креатинина в кръвта и урината може да се определи индексът на гломерулна филтрация (ИГФ). С помощта на формули може да се направи приближение на стойността на ИГФ само по стойностите на серумния креатинин.
При сравнително здрави бъбреци, формулата за съпоставяне на креатинина и бъбречната функция работи безотказно, но с влошаване на бъбречните функции голяма част от креатинина се хиперсекретира в проксималните каналчета, което изкуствено занижава oценката на реалната филтрация, поради намален (чрез този компенсаторен механизъм) серумен креатинин. [5]
Определени вещества като кетонни тела, циметидин (тагамет) и триметоприм намаляват каналчестата секреция на креатинина и повишават точността на оценката за ИГФ, при особено крайна форма на хронична- или остра бъбречна недостатъчност.
Всеки ден 1-2% от мускулния креатин се трансформира в креатинин.[3] Типично мъжете имат по-високи нива на креатинина от жените, поради разликата в анатомичната структура и по-голяма скелетно-мускулна маса. [3] Изкуствено повишаване на нивата на креатинина може да се постигне чрез консумация на препарати за културизъм, фитнес и други подобни, съдържащи креатин; същият ефект може да се получи при консумация на повече месо.[3]
Диагностична употреба
Серумен креатинин
Измерването на серумния креатинин е сравнително прост тест и не изисква особено сложна лаборатория; той е най-честият диагностичен инструмент за оценка на бъбречната функция.[3] Поради способността на организма да компенсира при нарушени функции, повишаването на серумния креатинин е късно и обикновено сериозно явление след значително увреждане на нефроните. Поради тази причина, измерване само на креатинина би било крайно недостатъчно за ранна диагностика, но в комбинация с концентрацията на креатинина в урината или при подадени данни за пола, възрастта и етническата принадлежност на пациента, концентрацията на креатинина се използва за определяне на индекса на гломерулна филтрация без да се налага трудоемкото и недотам точно 24-часово събиране на урина.[6] Повечето американски лаборатории автоматически изчисляват ИГФ на основание на подадените данни при поискано замерване на креатинина, обикновено като част от комплекта кръвни тестове „Химия-7” (натрий, калий, хлор, бикарбонат, урея, креатинин и глюкоза).
Химизъм
По отношение на химическите свойства, креатининът е спонтанно генериран цикличен дериват на креатина. Съществуват няколко тафтомери на креатинина, по ред на разпространение те са:
- 2-Амино-1-метил-1H-имидазол-4-ол (или 2-амино-1-метилмидазол-4-ол)
- 2-Амино-1-метил-4,5-dihydro-1H-imidazol-4-one
- 2-Имино-1-метил-2,3-дихидро-1H-имидазол-4-ол (или 2-имино-1-метил-3H-имидазол-4-ол)
- 2-Имино-1-метилимидазолидин-4-он
- 2-Имино-1-метил-2,5-дихидро-1H-имидазол-4-ол (или 2-имино-1-метил-5H-имидазол-4-ол)
Виж още
- Цистатин C - нововъведен маркер на бъбречната функция
- Гломерулна филтрация
Източници
- ↑ (Бел.:) ...лабораторно замерване на концентрацията в кръвна проба.
- ↑ http://www.medicinenet.com/creatinine_blood_test/article.htmШаблон:Full
- ↑ а б в г д Taylor, E. Howard. Clinical Chemistry. New York, John Wiley and Sons, 1989. с. 4, 58–62.
- ↑ Allen PJ. Creatine metabolism and psychiatric disorders: Does creatine supplementation have therapeutic value? // Neurosci Biobehav Rev 36 (5). May 2012. DOI:10.1016/j.neubiorev.2012.03.005. с. 1442–62.
- ↑ Shemesh O, Golbetz H, Kriss JP, Myers BD. Limitations of creatinine as a filtration marker in glomerulopathic patients // Kidney Int. 28 (5). November 1985. с. 830–8.
- ↑ Gross JL, de Azevedo MJ, Silveiro SP, Canani LH, Caramori ML, Zelmanovitz T. Diabetic nephropathy: diagnosis, prevention, and treatment // Diabetes Care 28 (1). January 2005. DOI:10.2337/diacare.28.1.164. с. 164–76.
Външни препратки
- Креатинин Он-лайн лабораторни тестове
- Creatinine: analyte monograph - Асоциация за клинична биохимия и лабораторна медицина