Дванадесети пехотен балкански полк: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Командири: +1 Чеган 1, прил.
Ред 73: Ред 73:
|-
|-
| || полковник || [[Алекси Спасов]] || от юни 1912
| || полковник || [[Алекси Спасов]] || от юни 1912
|-
| || подполковник || [[Никола Янакиев]] || в периода 17-27 август 1916
|-
|-
| || подполковник || [[Димитър Азманов]] || от декември 1917
| || подполковник || [[Димитър Азманов]] || от декември 1917

Версия от 12:43, 21 септември 2013

Дванадесети пехотен балкански полк
Информация
Активна23 декември - 1945
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабСтара Загора

Дванадесети пехотен балкански полк е български полк взел участие в Балканската (1912 - 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 - 1918) и Втора световна война (1941 - 1945).

Формиране

Дванадесети пехотен балкански полк е формиран от четири дружини с указ №61 от 23 декември 1885 г., влиза в състава на 6 пеша бригада.[1] На 9 септември 1886 г. полкът получава първото си бойно знаме.

Балкански войни (1912 - 1913)

През Балканската война (1912 - 1913) полкът воюва при селата Юруш, Папаз тепе, Картал тепе, долината на р. Арда. Участва в овладяването на Одринската крепост.

През Междусъюзническата война воюва при гр. Щип и вр. Повиен.

Първа световна война (1915 - 1918)

В началото на Първата световна война (1915 - 1918) през 1915 г. води боеве при вр. Китка, Русовати камък, Коритска глава, с. Петруша, при преминаването на р. Тимок, Мали извор, гр. Княжевац, при Влашкото поле, Скемен, Вуин гроб, Яма планина, Могорче. През 1916 г. воюва при Крушоград, Вощарени, вр. Малка и Голяма висина, Забърдинските височини и позициите източно от Кенали. През 1917 г. воюва в района на с. Снегово /Битолско/ и се установява на позиция от устието на р. Места до гр. Порто-Лагос, а от октомври 1917 г. до октомври 1918 г. е на позиции източно от гр. Серес.

Между двете световни войни

На 1 декември 1920 година съгласно предписание №7259 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 12 пехотна балканска дружина, която влиза в състава на 8-ми пехотен беломорски полк. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 12 пехотна балканска дружина и 10 жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина. [1] Новото си знаме полкът получава на 3 октомври 1937 г.

Втора световна война (1941 - 1945)

През Втора световна война (1941 - 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 - 1942). Взема участие в акции срещу партизани, както и във втората фаза на заключителният етап на войната. [1] Провежда военни действия в Хърватско, Унгария, Словения, Австрия. Полкът заедно със знамето си участва в парада по случай Деня на храбростта - 6 май 1945 г. в Надканижа и в парада на представителните части от Първа българска армия в София на 17 юни 1945 г.

По времето когато полкът е на фронта или на Прикриващия фронт в мирновременния му гарнизон се формира 12 допълваща дружина, към която се числи и 12 гвардейска рота, която участва заедно с полка във втората фаза на заключителният етап на войната.[1]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Дванадесети пехотен балкански полк (1885 - 1920)
  • Дванадесета пехотна балканска дружина (1821 - 1928)
  • Дванадесети пехотен балкански полк (1928 - 1945)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
подполковник Мицев през 1892
подполковник Стою Брадистилов от 1903
полковник Алекси Спасов от юни 1912
подполковник Никола Янакиев в периода 17-27 август 1916
подполковник Димитър Азманов от декември 1917
подполковник Йордан Пеев от 12 август 1924
полковник Димитър Николов[2] от 1928
полковник Никола Грозданов от 25 ноември 1940

Други командири: Рашо Михнев, Стилиян Ковачев

Бележки

  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 33
  2. Фамилното му име е Попминков

Използвана литература

  • Тодоров, Т., Александрова, Я. - „Пътеводител на архивните фондове 1877-1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство

Външни препратки