Терористичен акт в Беслан: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Addbot (беседа | приноси)
145 445 редакции
м Робот: Преместване на 36 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q193733.
Ред 145: Ред 145:
[[Категория:Терористични актове в Русия|Беслан]]
[[Категория:Терористични актове в Русия|Беслан]]
[[Категория:Беслан]]
[[Категория:Беслан]]
[[Категория:Вземания на заложници]]


{{Link FA|mk}}
{{Link FA|mk}}

Версия от 19:42, 23 септември 2013

Терористичен акт в Беслан
Снимки на жертвите по стените на бившото училище в Беслан
МястоБеслан, Русия
Дата1 септември – 3 септември 2004 г.
Целбесланско училище №1
Оръжиевзимане на заложници
Смъртни случаи385
Ранениок. 783
Жертви334[1]
ИзвършителРияд-Салихийн
Атентаториок. 32
Терористичен акт в Беслан в Общомедия

Терористичният акт в град Беслан на руската автономна република Северна Осетия в началото на септември 2004 година е дело на чеченски бунтовници, които превземат местно училище и задържат като заложници най-малко 1200 възрастни и деца. След двудневни преговори руски специални части щурмуват сградата. По време на акта и спасителната операция умират над 300 от заложниците. Събитието е познато като "Трагедията в Беслан".

Северна Осетия

Терористичният акт в Беслан започва на 1 септември 2004, когато въоръжени сепаратистки чеченски терористи взимат като заложници стотици деца и възрастни в Първо училище в Беслан , северна Осетия(федерация на Русия) по време на Втората Чеченска война. На 3 септември , 3 дни след обсадата, има експлозия в училището, чийто произход се случва по необясними причини.Тази експлозия предизвиква паниката на децата, по които похитителите стрелят . Стрелбата е открита от терористите , а руските специални сили се намесват по хаотичен начин . Според официалните данни са убити 344 цивилни , от които 186 деца.

Събития преди покушението

• 9 май 2004: убийството на чеченския президент Ахмад Кадиров с бомба, по време на посещението на официалния военен парад , посветен на Грозни победата във Втората Световна война.
• 21/22 юни 2004: вълна от терористични атаки в Назран, столица на Ингушетия, 95 мъртви
• 24 август 2004: самоубийствени терористични действия по време на полет на два самолета ТУ-154 и ТУ-134 над Тула и Ростов на Дон, 90 смъртни случая
• 24 август 2004: бомбен атентат на спирка на метрото в Москва Kachirskoïe Chossé, 12 пострадали
• 31 август 2004: самоубийствен атентат от жена терорист на станция на метрото в Москва Rijskaïa , 10 мъртви и 50 пострадали. Атентата е организиран от Ислямска групировка. Чеченският военноначалник Шамил Басаев е един от поискалите атентата.

1 септември

В Русия 1 септември е много популярен празник във всички училища. Всяко дете, придружено от своите родители и членове на семейството празнува ”Първият учебен ден”. След изслушване на учителските речи, по-малките получават цветя от по-големите. Тази традиция умишлено е използвана от терористите,за да вземат максимален брой хора като заложници.


Развитие на събитията

Ден 1

План на училището

Към 9h11 местно време(GMT+3) на 1 септември 2004 , група от около 32 мъже и жени нахлуват в училище №1 в Беслан. Запознати със случая експерти подозират,че е имало две групи от терористи,като първата вече е била в училището,когато втората пристига.Там има ученици на възраст от 7 до 18 години. Повечето нападатели носят черни качулки ,а няколко други са оборудвани с взривни колани. След кратка престрелка с полицията,по време на която са убити 5 полицая и 1 от нападателите , терористите влизат в сградата. Над 1300 човека са взети като заложници. 50 успяват да избягат в настъпилата суматоха в началото.Нападателите събират похитените във физкултурния салон. Малко по-късно се чуват изстрели. Става ясно,че терористите са убили 20 възрастни,за да сплашат пазителите на реда. За да предотвратят обгазяване, като другарите си от 2002г. по време на заложническата криза в Москва, терористите чупят прозорците на училището. Похитителите не дават на заложниците да ядат или пият(като наричат това 'гладна стачка',към която те също се присъединяват), докато президента на Северна Осетия Александър Дзасоков не пристигне да преговарят. Около училището е създаден кръг на сигурността, съставен от руската полиция и специални сили- Спецнез. Събират се местната милиция, части от руската армия, ОСНАЗ и ОМОН. За да поддържат атмосферата на терор, те заплашват да убият 50 заложника за всеки убит от полицията похитител и 20 –за всеки ранен. Заплашват също да взривят училището при най-малкия опит за намеса на специалните части. В началото , руското правителство опитва да води преговори, като изпраща педиатъра Леонид Рошал,който вече е участвал в преговори с похитителите в театър „Дубровка” в Москва през 2002г.Провежда се специална среща на Съвета за сигурност на ООН вечерта на 1 септември. Изисква се „безусловното освобождаване на заложниците в Беслан.”
В началото има несигурност в действителния брой на заложниците: руските власти казват между 200-400,докато други източници посочват около 1100.


Ден 2

2 септември 2004, преговорите между Рошал и похитителите се оказват безрезултатни.Те отказват да се занесат храна и лекарства , а дори и да се отстранят телата на убитите при нападението. Много от похитените, по-специално децата, са задължени да свалят дрехите си, заради горещината в салона. Нямат какво да пият и са принудени да пият урината си. Гледка ,която би шокирала целия свят. В следобедните часове ,са освободени кърмещи майки и техните деца след преговори с бившия президент на Ингушетия Руслан Аушев. Към 15h30, се чуват две експлозии. По-късно става ясно,че са хвърлени две гранати от терористите,за да се предотврати опит за проникване на силите за сигурност.

Ден 3

Сутринта на 3 септември, заложниците позволяват на медицинските екипи да влязат и да изнесат телата на 21 убитите заложници. Екип на ФСБ се доближава до училището,но в 13h04, терористите откриват огън и се чуват две големи експлозии. Двама члена от медицинския екип умират , а 30 от заложниците се опитват да избягат , но се озовават в кръстосания огън между руската армия и похитителите.

Последователността на събитията между стрелбата и експлозиета е спорна.Има няколко хипотези:
-случайна експлозия на не добре обезопасена бомба;
-пристигането на камиона с медицинския екип предизвиква откритата стрелба;
-задействане на бомба от жена камикадзе, заради престрелките;
-последно, версията на местното население: снайперист на специалните сили ,който стреля по терорист,седнал върху детонатор.

Експлозията е сигнал за хаотична битка между специалните сили , армията на Министерството на Вътрешните работи и терористите. Прилагат се: хеликоптери и танкове, както и много въоръжени цивилни се включват в сраженията. Предизвикват се експлозии от терористите и салона е напълно разрушен към 15h. Руските сили казват,че имат контрол над ситуацията, въпреки че се случват следните събития: в сутерена , трима похитители ,избягали с похитени, биват убити,както и техните заложниците. Къща,на 40метра от физкултурния салон, в която са се укривали терористите ,е разрушена към 23h с огнехвъргачи и с помощта на танкове.


В началото руското правителство обявява, че няма да освобождава заложници със сила и започва мирни преговори. По данни на преговарящите терористите не посочват точни искания, но в тетрадка на един от заложниците са вписани искания за изтегляне на руските войски от Чечения и признаване на нейната независимост. Двудневни преговори водят до освобождаването на едва 26 кърмещи жени с по едно дете. На 3 септември две последователни експлозии в училището, за чиито произход съществуват няколко теории, карат армията и специалните части да щурмуват сградата с два танка, поне един хеликоптер и огнехвъргачка.

Руското правителство търпи много критики заради решението си да атакува с толква тежки оръжия, тъй като техният огън ранява и заложници. В битката се включват и цивилни със собствени оръжия. До вечерта специалните части превземат училището, но престрелката с избягали терористи продължава в мазето и в съседните сгради, а в училището се образува пожар. Според очевидци един от терористите е линчуван от тълпата. ОМОН хваща един невъоръжен терорист, по-късно идентифициран като Нурпаши Кулаев.

При операцията по спасяването загиват около 332 заложници. Общо жертвите сред заложниците и силите на реда са най-малко 396 души, починали в училището или в болница. Около 700 получават спешна помощ на място, а 437 постъпват в болници в Беслан и Владикавказ. Много деца търпят трайни увреждания - загуба на крайници и очи - и психологически последици. След завръщане у дома едно момиче се самоубива.

Майка от Беслан на гробищата

На 17 септември отговорност за атентата поема чеченският терорист Шамил Басаев като обяснява, че желанието му било да създаде ислямско емирство в цял Северен Кавказ от Черно до Каспийско море и официалното признаване на Чечения за независима, в рамките на Общността на независимите държави . Осъденият на доживотен затвор Нурпаши Кулаев обяснява, че актът е изпълнен в училище с цел убитите жени и деца да разпалят войната в Кавказ още по-силно.

Равносметка
  • 31 от 32 похитители са мъртви
  • 331 цивилни са загинали
  • 11 войници на специалните сили са убити,30 ранени
  • 8 полицая и най-малко един цивилен,участвал в боевете са мъртви

Руският президент Владимир Путин обявява два дни национален траур на 6 и 7 септември 2004г. 135 000 души се събират на ‘Червения площад’ в Москва.

Самоличност на похитителите

По време на терористичния акт,самоличността на терористите не е известна.Предполага се ,че става въпрос за чеченски бунтовници, но Асламбек Аслаханов отрича тази информация: ‘Те не са чеченци,когато започнах да говоря с тях на чеченски, те ми отговориха: Не те разбираме, говори руски’. Главните отговорни за това похищение са Шамил Басаев и Магомет Евлоев. Басаев пише за този акт в публично писмо в интернет. Сепаратисткия лидер Аслан Махадов също отрича да е замесен и осъжда всички нападения срещу цивилни. Този случай е подобен на атаките в болницата в Будьоновск през 1995г. и в театъра в Москва през 2002г,по инициатива на чеченски бунтовници. Руското правителство предполага ,че става въпрос за международни терористични групи на казахи, чеченци,араби, татарци, дори руснаци. На 12 септември 2005, прокуратурата съобщава ,че само 22 от телата на терористите са идентифицирани.

Русия зявява , че Ал Кайда , Абу Омар ас Сейф е финансирала атаката.

Проучване

Единственият заловен похитител е 24 годишния Нурпаши Кулаев. По време на разпита той заявява, че групата е била командвана от чеченец ‘Полковник’ и от Кходов, 28 годишен, заподозрян за бомбата в Московското метро- Владикавказ от 15 юни 2004г. Властите идентифицират тялото на « Polkovnik ,под името Руслан Тагирович Котчубаров.Но тази версия се опровергава в съобщение на Басаев. Властите идентифицират едно от телата като Магомет Евлоев, заподозрян за подготовката на атаката от 22 юни 2004 в Ингушетия, в която са убити 95 душши. На пресконференция на 7 септември 2004г., Владимир Путин отхвърля идеята за публично разследване, предпочитайки правителствено разследване , провеждано от ‘Дума’ На 26 декември 2005г руската прокуратура , заета със случая, обявява,че властите не са направили никаква грешка в предотвратяването на кризата.

Съдебен процес

17 май 2005г., единствения оцелял терорист, Нурпаши Кулаев, е изправен пред съда на Северна Осетия във Владикавказ. Няма адвокат,който да иска да го защитава и се назначава служебно Алберт Плиев. Жителите на Беслан искат линчуване или смъртна присъда. 1 343 са гражданските ищци в този процес. Кулаев е обвинен в убийство, тероризъм, отвличане и други престъпления, той се твърди за невинен по 8те обвинения,повдигнати срещу него. На 26 май 2006г. е осъден със смъртно наказание. Имайки предвид мораториумът върху смъртното наказание,присъдата е променена на доживотен затвор.


Отражение в медиите

По време на щурма водещите световни медии (CNN, BBC, Fox News, EuroNews) предават пряко развитието на събитията. Телевизия "НТВ" първа съобщава за щурма на училището и предава на живо половин час след първата експлозия, също показана на живо по време на новинарската емисия. Другите два държавни канала, "Первый Канал" и "Россия", се включват на живо от Беслан час след експлозиите.[2]

Според доклад на ОССЕ за достъпа на журналисти до информация по време на атентата руското правителство предоставя невярна информация за броя на заложниците и произхода на атентаторите.[3] Трите национални телевизионни канала предават само официалните съобщения на правителството, докато вестниците и новинарските сайтове провеждат собствени разследвания. Чак след заплахата на родители на деца в училището, че ще организират собствено преброяване на заложниците, президентът на Северна Осетия Александър Дзасохов съобщава, че терористите държат над 900 души, а не 354, броят официално обявен от властите.

Немското списание "Шпигел" публикува книга със свое собствено разследване ("01.09. Бесланское досье"), което потвърждава заключението на властите, че първият взрив идва от страна на самите терористи.

Последствия върху руската политика

Това похищение поставя трудности в политиката на Владимир Путин в Северен Кавказ, и риск от разрастване на чеченския конфликт във съседните региони. След тази случка Владимир Путин се опитва да консолидира и централизира своята власт, оправдавайки своята позиция с борба срещу тероризма. Което повдига въпрос за демократичните опасения на международно равнище.

Хуманитарни усилия

Според руските власти 1200 души в Беслан имат нужда от психологическа помощ след този терористичен акт. Но според руския Червен кръст, хиляди други имат нужда от дългосрочна психологическа подкрепа , особено семействата и приятелите на заложниците.



За трагедията са написани няколко книги:

  • "Плакал дождь холодными слезами" от руския журналист Мурат Кабоев
  • "Беслан. Кто виноват?", разследване на група руски журналисти
  • Beslan: The Tragedy of School Number 1 от ирландския преводач Тимъти Филипс
  • Terror at Beslan: A Russian Tragedy with Lessons for America's Schools от Джон Гидък, инструктор на специални военни части в САЩ и Русия
  • The 2002 Dubrovka and 2004 Beslan Hostage Crises: A Critique of Russian Counter-Terrorism от Джон Дънлоп, изследовател на конфликтите в Чечения

Източници

  1. ↑ www.polit.ru
  2. ↑ http://www.osce.org/documents/rfm/2004/09/3586_en.pdf Report on Russian media coverage of the Beslan tragedy: Access to information and journalists’ working conditions, 16 September 2004
  3. ↑ http://www.osce.org/documents/rfm/2004/09/3586_en.pdf Report on Russian media coverage of the Beslan tragedy: Access to information and journalists’ working conditions, 16 September 2004

(en) Report “Beslan: The Truth of the Hostages” published — special opinion of Parliamentary Commission member
(en) Oleg Shchedrov, Russia governor say Beslan investigation flawed, Reuters, 1er septembre 2006


Външни препратки

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Терористичен_акт_в_Беслан&oldid=5879901“.