Разделение на властите: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:59, 26 септември 2013

Това е доктрина, според която трите функции на държавното управление – законодателна, изпълнителна и съдебна – трябва да бъдат разделени и изпълнявани от различни органи, определени от конституцията. Изпълнителната, законодателната и съдебната власт се осъществяват от независими институции, но в своите отговорности те взаимно се контролират. Тези клонове на държавното управление са автономни, но все пак са взаимообвързани, без да са подчинени един на друг. Разделението на правомощията е такова, че не може единият клон на властта да упражнява власт, която влиза в отговорностите на друг клон. Съдебната власт не е зависима от политическо влияние при осъществяване на функциите си и е с осигурена мандатност.

Развитие на концепцията

Теорията за разделение на властите е формулирана от Шарл дьо Монтескьо през 1748 г. Принципът на разделение на властите е възприет от всички съвременни демократични конституции. Всяко държавно базирано общество се разделя на 3 власти: законодателна, изпълнителна и съдебна.

Основният стремеж, залегнал в доктрината за разделение на властите, е да се предпази обществото от тирания и да се защити свободата като се изключи възможността един човек или орган да обедини всички власти в ръцете си. Друга важна цел е законите, които се изработват, да са в общ интерес на гражданите – това се постига, като законодателната власт се дава на народните представители в парламента. Сред целите е и осигуряването на отчетност и отговорност на управлението – например изпълнителната власт е отговорна пред законодателната за прилагането на изработените закони. Разделението на властите цели ефективното и резултатно функциониране на управлението, тъй като се предполага, че различните видове институции осъществяват по-добре определени функции, отколкото други институции. Смята се например, че единна изпълнителна власт, водена от премиер или президент, по-добре може да работи за прилагането на законите, отколкото законодателната власт, изградена от много индивиди, представящи различни интереси и идеи.

В конституциите на съвременните държави не се среща абсолютно разделение на властите (например някъде на изпълнителната власт са дадени големи законотворчески правомощия), но в конституциите на демократичните държави този принцип се спазва в много голяма степен.

Вижте също

: Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{сливане|Орган (право)}}
-Това е доктрина, според която трите функции на държавното управление – [[законодателна власт|законодателна]], [[изпълнителна власт|изпълнителна]] и [[съдебна власт|съдебна]] – трябва да бъдат разделени и изпълнявани от различни органи, определени от [[конституция]]та. Изпълнителната, законодателната и съдебната власт се осъществяват от независими институции, но в своите отговорности те взаимно се контролират. Тези клонове на държавното управление са автономни, но все пак са взаимообвързани, без да са подчинени един на друг. Разделението на правомощията е такова, че не може единият клон на властта да упражнява власт, която влиза в отговорностите на друг клон. Съдебната власт не е зависима от политическо влияние при осъществяване на функциите си и е с осигурена мандатност.
+Това е доктрина, според която трите функции на [[държавно управление|държавното управление]] – [[законодателна власт|законодателна]], [[изпълнителна власт|изпълнителна]] и [[съдебна власт|съдебна]] – трябва да бъдат разделени и изпълнявани от различни органи, определени от [[конституция]]та. Изпълнителната, законодателната и съдебната власт се осъществяват от независими институции, но в своите отговорности те взаимно се контролират. Тези клонове на държавното управление са автономни, но все пак са взаимообвързани, без да са подчинени един на друг. Разделението на правомощията е такова, че не може единият клон на властта да упражнява власт, която влиза в отговорностите на друг клон. Съдебната власт не е зависима от политическо влияние при осъществяване на функциите си и е с осигурена мандатност.
 === Развитие на концепцията ===