Горнотракийска низина: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
'''Горнотракийската низина''' е най-обширната [[низина]] в [[България]]. Тя е част от историко-географската област [[Тракия]], като в България низината често се нарича само Тракия. Тя е сред [[Физикогеографски зони и области на България|физикогеографските области]] на [[Краищенско-Тунджанска зона|Краищенско-Тунджанската зона]] и се простира на територията на 5 области [[Област Пазарджик|Пазарджишка]], [[Област Пловдивска|Пловдивска]], [[Област Стара Загора|Старозагорска]], [[Област Хасково|Хасковска]], [[Област Сливен|Сливенска]] и [[Област Ямбол|Ямболска]]. |
'''Горнотракийската низина''' е най-обширната [[низина]] в [[България]]. Тя е част от историко-географската област [[Тракия]], като в България низината често се нарича само Тракия. Тя е сред [[Физикогеографски зони и области на България|физикогеографските области]] на [[Краищенско-Тунджанска зона|Краищенско-Тунджанската зона]] и се простира на територията на 5 области [[Област Пазарджик|Пазарджишка]], [[Област Пловдивска|Пловдивска]], [[Област Стара Загора|Старозагорска]], [[Област Хасково|Хасковска]], [[Област Сливен|Сливенска]] и [[Област Ямбол|Ямболска]]. |
||
==Географско положение== |
== Географско положение, граници, големина == |
||
Низината обхваща средното поречие на [[Марица]] и затова се нарича още '''Маричина низина'''. Простира между [[Средна гора]] - на север, [[Родопите]] и [[Манастирски възвишения|Манастирските]], [[Светиилийски възвишения|Светиилийските възвишения]] и [[Сакар|Сакар планина]] на изток. Дължината ѝ от запад на изток е 160-180 км, а ширината до 40-50 км.<ref>Дончев, Д. и Каракашев, Х. 2002. Физическа и социално-икономическа география на България. София.</ref> Площта е 6030 km<sup>2</sup>, а Средната ѝ надморска височина — 168 m. |
|||
Обхваща средното поречие на [[Марица]] и затова се нарича още '''Маричина низина'''. |
|||
=== Деление === |
|||
Горнотракийската низина се простира между [[Средна гора]] - на север, [[Родопите]] - на юг, от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] на запад и до [[Манастирски възвишения|Манастирските възвишения]], [[Светиилийски възвишения|Светиилийските възвишения]] и [[Сакар]] - на изток. |
|||
Морфохидрографските и физикогеографските особености на низината дават основание тя да бъде поделена на две подобласти — Западна ([[Пазарджишко-Пловдивско поле]]) и Източна ([[Старозагорско поле]]), като двете полета са разделени от [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]]. |
|||
* [[Западна Горнотракийска низина]] ([[Пазарджишко-Пловдивско поле]]). То заема западната половина на низината, като неговата южна граница от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] на река [[Марица]] до рида [[Драгойна]] се проследява по северното подножие на [[Родопи]]те, а Северната — от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] до [[Чирпанските възвишения|Чирпански възвишения]] се очертава по южното подножие на [[Средна гора]]. Низинният релеф на Пазарджишко-Пловдивското поле показва преобладаващо простиране по паралела. Неговият наклон от запад-северозапад на изток-югоизток се маркира по леглото на река [[Марица]]. При град [[Белово]] в западната му периферия надморската му височина е около 300 м, а в източната му част, в района на град [[Първомай]] намалява до 100 м. В обсега на Пазарджишко-Пловдивското поле река [[Марица]] тече недалеч от стръмните северни склонове на [[Родопите]] и сравнително далеч от полегатите южни склонове на [[Средна гора]]. Това обуславя асиметричното развитие на речната мрежа в полето. Тук левите притоци на [[Марица]] протичат на сравнително дълго разстояние през низината, а устията на нейните десни притоци се намират недалеч от високата и стръмна орографска ограда на Родопите. Над широката заравнена низинна повърхност на полето контрастират уединените Пловдивски хълмове (285,5 m). |
|||
Дължината на низината е 180 км, а ширината е 50 км.<ref>Дончев, Д. и Каракашев, Х. 2002. Физическа и социално-икономическа география на България. София.</ref> Площта е 6000 km<sup>2</sup>. Средната надморска височина е 168 m. |
|||
Разделя се от [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]] и [[Драгойновски височини|Драгойновските височини]] на 2 части: |
|||
* [[Източна Горнотракийска низина]] ([[Старозагорско поле]]) |
* [[Източна Горнотракийска низина]] ([[Старозагорско поле]]) |
||
* [[Западна Горнотракийска низина]] ([[Пазарджишко-Пловдивско поле]]) |
|||
==Геоложки строеж== |
== Геоложки строеж == |
||
Низината е съвсем млада равнинна земя. Представлява дълбок хлътнал [[грабен]] между [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Между нея и [[Родопите]] се простира по цялото протежение на низината [[Маришка разломна зона]] - от [[Белово]] до [[Свиленград]]. В основата си е изградена от допалеозойски и палеозойски скали. Те са покрити с терциерни седименти, които придават равнинния характер на релефа. Те са отложени през [[терциер]]а, когато земите са били дъно на воден басейн. Над терциерните наслаги са установени дебели кватернерни и речни наслаги. |
Низината е съвсем млада равнинна земя. Представлява дълбок хлътнал [[грабен]] между [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Между нея и [[Родопите]] се простира по цялото протежение на низината [[Маришка разломна зона]] - от [[Белово]] до [[Свиленград]]. В основата си е изградена от допалеозойски и палеозойски скали. Те са покрити с терциерни седименти, които придават равнинния характер на релефа. Те са отложени през [[терциер]]а, когато земите са били дъно на воден басейн. Над терциерните наслаги са установени дебели кватернерни и речни наслаги. |
||
==Развитие на релефа== |
== Развитие на релефа == |
||
През [[терциер]]а е заета от езерен басейн. Едновременно с потъването на дъното на езерото се осъществява издигането на [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Най-големи потъвания има в южната част на низината, където са най-дебелите терциерни наслаги. През този период разрушените скални материали от планините се натрупват на дъното на езерото. В по-късен етап езерните води са изтекли и в низината са се отложели речни наслаги, в резултат на което се е оформил съвременния вид на низината. |
През [[терциер]]а е заета от езерен басейн. Едновременно с потъването на дъното на езерото се осъществява издигането на [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Най-големи потъвания има в южната част на низината, където са най-дебелите терциерни наслаги. През този период разрушените скални материали от планините се натрупват на дъното на езерото. В по-късен етап езерните води са изтекли и в низината са се отложели речни наслаги, в резултат на което се е оформил съвременния вид на низината. |
||
Понастоящем Горнотракийската низина представлява лабилна зона, в която неотектонските движения продължават да се прояват твърде активно и диференцирано. Доказателство за това е, че Маричината низина е най-чувствителната сеизмична зона в [[България]]. За последните 200 години са се случили 4-5 разрушителни [[земетресение|земетресения]], а общият брой на земетресенията през този период е над 2000. Най-опустишителни, от които са [[Чирпанско земетресение]] от [[1928]] и [[Велинградско земетресение]] [[1977]]. |
Понастоящем Горнотракийската низина представлява лабилна зона, в която неотектонските движения продължават да се прояват твърде активно и диференцирано. Доказателство за това е, че Маричината низина е най-чувствителната сеизмична зона в [[България]]. За последните 200 години са се случили 4-5 разрушителни [[земетресение|земетресения]], а общият брой на земетресенията през този период е над 2000. Най-опустишителни, от които са [[Чирпанско земетресение]] от [[1928]] и [[Велинградско земетресение]] [[1977]]. |
||
==Климат== |
== Климат == |
||
В [[Пазарджишко-Пловдивско поле|западните части на Горнотракийската низина]] се обособява област с [[преходноконтинентален климат]], докато в най-югоизточните - [[средиземноморски климат|средиземноморски]]. [[Орография|Орографските]] прегради около низината оказват съществено значение за формирането на многогодишния режим на времето. На север [[Стара планина]] и [[Средна гора]] са сериозни орографски прегради спрямо студените въздушни маси, а на юг [[Родопите]] възпрепятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска [[температура]] е около 0°C, [[температурна апмплитуда|температурната амплитуда]] е по-малка от тази на [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]]. Средната юлска температура е около 23-24°C. Тук, в град [[Садово]] е измерена най-високата температура в [[България]]. На [[5 юли]] [[1916]] температурата е достигнала 45,2°C. Топлият климат благоприятства отглаждането на топлолюбиви култури, което е причина за разнообразието в селскотопанската продукция и специализацията на района на низината. |
В [[Пазарджишко-Пловдивско поле|западните части на Горнотракийската низина]] се обособява област с [[преходноконтинентален климат]], докато в най-югоизточните - [[средиземноморски климат|средиземноморски]]. [[Орография|Орографските]] прегради около низината оказват съществено значение за формирането на многогодишния режим на времето. На север [[Стара планина]] и [[Средна гора]] са сериозни орографски прегради спрямо студените въздушни маси, а на юг [[Родопите]] възпрепятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска [[температура]] е около 0°C, [[температурна апмплитуда|температурната амплитуда]] е по-малка от тази на [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]]. Средната юлска температура е около 23-24°C. Тук, в град [[Садово]] е измерена най-високата температура в [[България]]. На [[5 юли]] [[1916]] температурата е достигнала 45,2°C. Топлият климат благоприятства отглаждането на топлолюбиви култури, което е причина за разнообразието в селскотопанската продукция и специализацията на района на низината. |
||
[[Безмразов период|Безмразовият период]] е доста по-продължителен от този в [[Северна България]]. |
[[Безмразов период|Безмразовият период]] е доста по-продължителен от този в [[Северна България]]. |
||
| Ред 30: | Ред 29: | ||
Валежите в [[Пазарджишко-Пловдивско поле|западната част на Горнотракийската низина]] са под 500 мм, а в [[Старозагорско поле|източната част]] между 600-500 мм за година, което по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развива мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна [[инфраструктура]] - канали, язовири, водоизравнители и т.н. |
Валежите в [[Пазарджишко-Пловдивско поле|западната част на Горнотракийската низина]] са под 500 мм, а в [[Старозагорско поле|източната част]] между 600-500 мм за година, което по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развива мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна [[инфраструктура]] - канали, язовири, водоизравнители и т.н. |
||
==Лозарство== |
== Лозарство == |
||
В района се отглеждат бели и червени сортове грозде, но червените вина доминират значително, както по количество, така и по достойнства.Районът е сравнително равнинен, но лозовите масиви са разположени на хълмисти терени в предпланините на [[Средна гора]], [[Родопите]] и [[Сакар]]. Сравнително високите годишни температури и подходящите горски и песъкливо-глинести почви са изключително благоприятни за червени винени сортове [[грозде]]. Най-широко разпространени са [[Мерло]], [[Каберне совиньон]], а в някои микрорайони и емблематичния български сорт [[Мавруд]]. Произведените вина от тези сортове се отличават с интензивно обагряне, висока плътност, наситен аромат с топъл, южен характер и значителен потенциал за дългогодишно отлежаване. Микрорайоните около [[Хасково]], [[Стамболово]], [[Любимец]] и [[Ивайловград]] се свързват предимно с отлични вина от сорта Мерло. С много достойнства и индивидуалност са вината от Каберне совиньон от [[Оряховица]], [[Перущица]], [[Брестовица (Област Пловдив)|Брестовица]]. Микрорайонът на [[Асеновград]] неизменно се свързва с престижа на вината от сорта [[Мавруд]]. |
В района се отглеждат бели и червени сортове грозде, но червените вина доминират значително, както по количество, така и по достойнства.Районът е сравнително равнинен, но лозовите масиви са разположени на хълмисти терени в предпланините на [[Средна гора]], [[Родопите]] и [[Сакар]]. Сравнително високите годишни температури и подходящите горски и песъкливо-глинести почви са изключително благоприятни за червени винени сортове [[грозде]]. Най-широко разпространени са [[Мерло]], [[Каберне совиньон]], а в някои микрорайони и емблематичния български сорт [[Мавруд]]. Произведените вина от тези сортове се отличават с интензивно обагряне, висока плътност, наситен аромат с топъл, южен характер и значителен потенциал за дългогодишно отлежаване. Микрорайоните около [[Хасково]], [[Стамболово]], [[Любимец]] и [[Ивайловград]] се свързват предимно с отлични вина от сорта Мерло. С много достойнства и индивидуалност са вината от Каберне совиньон от [[Оряховица]], [[Перущица]], [[Брестовица (Област Пловдив)|Брестовица]]. Микрорайонът на [[Асеновград]] неизменно се свързва с престижа на вината от сорта [[Мавруд]]. |
||
==Вижте още== |
== Вижте още == |
||
* [[Източна Тракия|Одринска (Източна) Тракия]] |
* [[Източна Тракия|Одринска (Източна) Тракия]] |
||
* [[Западна Тракия|Беломорска (Западна) Тракия]] |
* [[Западна Тракия|Беломорска (Западна) Тракия]] |
||
* [[Тракийски въпрос]] |
* [[Тракийски въпрос]] |
||
==Библиография== |
== Библиография == |
||
<references/> |
<references/> |
||
* Георгиев, Милан, Физическа география на България, С., 1979 г., стр.426-434. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=17076. |
|||
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 150. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581. |
|||
[[Категория:Горнотракийска низина| ]] |
[[Категория:Горнотракийска низина| ]] |
||
Версия от 13:06, 30 септември 2013
Горнотракийската низина е най-обширната низина в България. Тя е част от историко-географската област Тракия, като в България низината често се нарича само Тракия. Тя е сред физикогеографските области на Краищенско-Тунджанската зона и се простира на територията на 5 области Пазарджишка, Пловдивска, Старозагорска, Хасковска, Сливенска и Ямболска.
Географско положение, граници, големина
Низината обхваща средното поречие на Марица и затова се нарича още Маричина низина. Простира между Средна гора - на север, Родопите и Манастирските, Светиилийските възвишения и Сакар планина на изток. Дължината ѝ от запад на изток е 160-180 км, а ширината до 40-50 км.[1] Площта е 6030 km2, а Средната ѝ надморска височина — 168 m.
Деление
Морфохидрографските и физикогеографските особености на низината дават основание тя да бъде поделена на две подобласти — Западна (Пазарджишко-Пловдивско поле) и Източна (Старозагорско поле), като двете полета са разделени от Чирпанските възвишения.
- Западна Горнотракийска низина (Пазарджишко-Пловдивско поле). То заема западната половина на низината, като неговата южна граница от пролома Момина клисура на река Марица до рида Драгойна се проследява по северното подножие на Родопите, а Северната — от пролома Момина клисура до Чирпански възвишения се очертава по южното подножие на Средна гора. Низинният релеф на Пазарджишко-Пловдивското поле показва преобладаващо простиране по паралела. Неговият наклон от запад-северозапад на изток-югоизток се маркира по леглото на река Марица. При град Белово в западната му периферия надморската му височина е около 300 м, а в източната му част, в района на град Първомай намалява до 100 м. В обсега на Пазарджишко-Пловдивското поле река Марица тече недалеч от стръмните северни склонове на Родопите и сравнително далеч от полегатите южни склонове на Средна гора. Това обуславя асиметричното развитие на речната мрежа в полето. Тук левите притоци на Марица протичат на сравнително дълго разстояние през низината, а устията на нейните десни притоци се намират недалеч от високата и стръмна орографска ограда на Родопите. Над широката заравнена низинна повърхност на полето контрастират уединените Пловдивски хълмове (285,5 m).
Геоложки строеж
Низината е съвсем млада равнинна земя. Представлява дълбок хлътнал грабен между Родопите и Средна гора. Между нея и Родопите се простира по цялото протежение на низината Маришка разломна зона - от Белово до Свиленград. В основата си е изградена от допалеозойски и палеозойски скали. Те са покрити с терциерни седименти, които придават равнинния характер на релефа. Те са отложени през терциера, когато земите са били дъно на воден басейн. Над терциерните наслаги са установени дебели кватернерни и речни наслаги.
Развитие на релефа
През терциера е заета от езерен басейн. Едновременно с потъването на дъното на езерото се осъществява издигането на Родопите и Средна гора. Най-големи потъвания има в южната част на низината, където са най-дебелите терциерни наслаги. През този период разрушените скални материали от планините се натрупват на дъното на езерото. В по-късен етап езерните води са изтекли и в низината са се отложели речни наслаги, в резултат на което се е оформил съвременния вид на низината.
Понастоящем Горнотракийската низина представлява лабилна зона, в която неотектонските движения продължават да се прояват твърде активно и диференцирано. Доказателство за това е, че Маричината низина е най-чувствителната сеизмична зона в България. За последните 200 години са се случили 4-5 разрушителни земетресения, а общият брой на земетресенията през този период е над 2000. Най-опустишителни, от които са Чирпанско земетресение от 1928 и Велинградско земетресение 1977.
Климат
В западните части на Горнотракийската низина се обособява област с преходноконтинентален климат, докато в най-югоизточните - средиземноморски. Орографските прегради около низината оказват съществено значение за формирането на многогодишния режим на времето. На север Стара планина и Средна гора са сериозни орографски прегради спрямо студените въздушни маси, а на юг Родопите възпрепятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска температура е около 0°C, температурната амплитуда е по-малка от тази на Дунавската равнина. Средната юлска температура е около 23-24°C. Тук, в град Садово е измерена най-високата температура в България. На 5 юли 1916 температурата е достигнала 45,2°C. Топлият климат благоприятства отглаждането на топлолюбиви култури, което е причина за разнообразието в селскотопанската продукция и специализацията на района на низината. Безмразовият период е доста по-продължителен от този в Северна България.
Ветровете преобладаващо са от запад. Източни ветрове почти не се наблюдават. От северните склонове на Родопите се спуска фьон.
Валежите в западната част на Горнотракийската низина са под 500 мм, а в източната част между 600-500 мм за година, което по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развива мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна инфраструктура - канали, язовири, водоизравнители и т.н.
Лозарство
В района се отглеждат бели и червени сортове грозде, но червените вина доминират значително, както по количество, така и по достойнства.Районът е сравнително равнинен, но лозовите масиви са разположени на хълмисти терени в предпланините на Средна гора, Родопите и Сакар. Сравнително високите годишни температури и подходящите горски и песъкливо-глинести почви са изключително благоприятни за червени винени сортове грозде. Най-широко разпространени са Мерло, Каберне совиньон, а в някои микрорайони и емблематичния български сорт Мавруд. Произведените вина от тези сортове се отличават с интензивно обагряне, висока плътност, наситен аромат с топъл, южен характер и значителен потенциал за дългогодишно отлежаване. Микрорайоните около Хасково, Стамболово, Любимец и Ивайловград се свързват предимно с отлични вина от сорта Мерло. С много достойнства и индивидуалност са вината от Каберне совиньон от Оряховица, Перущица, Брестовица. Микрорайонът на Асеновград неизменно се свързва с престижа на вината от сорта Мавруд.
Вижте още
Библиография
- ↑ Дончев, Д. и Каракашев, Х. 2002. Физическа и социално-икономическа география на България. София.
- Георгиев, Милан, Физическа география на България, С., 1979 г., стр.426-434. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=17076.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 150. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581.