Горно Нерези: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 4 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q3134331.
Редакция без резюме
Ред 21: Ред 21:
}}
}}


'''Горно Нерези''' ({{lang-mk|Горно Нерези}}; {{lang-sq|Nerezi i Epërm}}) е [[село]] в [[Република Македония]], част от Община [[Карпош (община)|Карпош]].
'''Горно Нерези''' ({{lang-mk|Горно Нерези}}) е [[село]] в [[Република Македония]], част от Община [[Карпош (община)|Карпош]].


== География ==
== География ==

Версия от 20:25, 1 октомври 2013

Тази статия е за селото в Община Карпош. За стружкото село вижте Нерези.

Шаблон:Селище в РМ инфо

Горно Нерези (Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, част от Община Карпош.

География

Селото е разположено южно от столицата Скопие в северните склонове на планината Водно. Край селото е разположен средновековният манастир „Свети Пантелеймон“.

История

В края на 19 век Горно Нерези е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Нерѣзи (Горно и Долно) живеят 260 българи християни и 300 арнаути мохамедани.[1]

В началото на 20 век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези (Горно и Долно) има 288 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Нерези (Nerezi) като албанско село.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Нерези като смесено българо-албанско село.[4]

Според преброяването от 2002 година Горно Нерези има 314 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 22
албанци 282
турци 6
роми 0
власи 1
сърби 3
бошняци 0
други 0

Бележки

  1. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, с.208
  2. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-116.
  3. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови