Боховска планина: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
| easiest_route = |
| easiest_route = |
||
}} |
}} |
||
'''Боховска планина''' е [[планина]] в [[България]] и [[Сърбия]] |
'''Боховска планина''' е [[планина]] в [[България|Западна България]] и [[Сърбия|Югоизточна Сърбия]], в историко-географската област [[Краище]]. |
||
Планината е част от Руйско-Верилската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 173 до гранична пирамида 185 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От север на юг дължината ѝ е 10 км, а ширината ѝ 6 км. На север достига до река [[Ерма]] при село [[Стрезимировци]], която я отделя от [[Милославска планина]], а на запад — до десният ѝ приток река Полевица и притокът ̀ Николица. На североизток склоновете ѝ затъват в [[Трънска котловина|Трънската котловина]] (Знеполе), а на изток долината на река Лешниковица (десен приток на [[Ерма]]) и седловина висока 1105 м я отделят от [[Еловишка планина]]. На юг чрез седловината Въргавица (1285 м) се свързва с планината [[Кървав камък]]. |
|||
Намира се в Централна Западна България, по билото ѝ преминава държавната граница. Най-близкото населено място откъм българската страна е село [[Бохова]], община Трън. |
|||
Планината има прост орографски план, включващ централен рид с посока север-юг, по който върви държавната граница и странични къси ридове. билото ѝ плоско и наклонено на север. То започва от [[Стрезимировци]] и се издига постепенно през върховете Бабина чука, Борина чука (1078), Яничева чука (1097), Локва (1167), Дебела дърма (1258), [[Огорелица]] (1318) и Разкръсье (1332), като достига до седловината Въргавица, през която някога е преминавала пътека от село [[Горна Мелна]] до село Кострошевци (днес в Сърбия). Към българска територия се спускат къси ридове, между които по-значителни са Попов дел (1229), отделящ се от връх Огорелица на югоидток, и Боинске ливаде (1268) южно от село [[Бохова]]. |
|||
Билото на Боховска планина започва от с.Стрезимировци и се издига постепенно през върховете Бабина чука, Борина чука (1078), |
|||
Яничева чука (1097), Локва (1167), Дебела дърма (1258), [[Огорелица]] (1318) и Разкръсье (1332), като достига до седловината |
|||
Въргаивица, през която някога е преминавала пътека от с.Горна Мелна до с.Кострошовци (дн.Сърбия). Оттам границата следва |
|||
потоците, които се спускат оттук, след това Горномелънската река, Козлов дол, Вуча поляна, Бързика, Челие, Соколов преслоп, Вучина бара, [[Ерма]] и държавната граница. |
|||
В действителност седловината Въргаивица, която я отделя от Царичка планина е твърде слабо изразена, а с това и цялата планинска верига, започваща от в.Кръвави камик, би могла да се разглежда като едно цяло. |
|||
| ⚫ | Изградена е от кристалинни шисти. Климатът е умерено-континентален и е характерен с продължителна и снежна зима и хладно лято. Реките са къси и с непостоянен отток. Редица имена на местности обаче свидетелстват за повече води в миналото. В манолото нейните източни български склонове са били опороени, но сега са залесени с букови гори, тук-там с иглолистни култури, а по-рядко се срещат цер и габър. Обширните пасища и поляни, съществували до средата на миналия век, днес са превзети отново от горската растителност, и особено от самозалесили се иглолистни видове. Западните ѝ сръбски склонове са обезлесени. От животинския свят са представени дивата свиня, лисицата, вълкът, множество птици. |
||
Към българска територия се спускат къси ридове, между които по-значителни са Попов дел (1229), отделящ се от в.Огорелица по посока на с.Горна Мелна, и Боинске ливаде (1268) над с.Бохова. |
|||
През последните петдесет години населението на планината е намаляло десет пъти и днес тя е практически без постоянно население. По източната ѝ периферия, на българска територия са разположени селата [[Бохова]], [[Горна Мелна]], [[Джинчовци]], [[Реяновци]], [[Стайчовци]], [[Стрезимировци]] и [[Цегриловци]], а на сръбска — село Кострошевци. |
|||
Климатът на планината е характерен с продължителна и снежна зима, както и с хладно лято. Реките са къси и с непостоянен отток. Редица имена на местности обаче свидетелстват за повече води в миналото. |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
== Вижте още == |
|||
От животинския свят са представени дивата свиня, лисицата, вълкът, множество птици. През последните петдесет години населението на планината е намаляло десет пъти и днес тя е практически без постоянно население. |
|||
* [[Списък на планините в България]] |
|||
== Топографска карта == |
|||
| ⚫ | |||
* {{Карта|K-34-45|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-045.jpg|scale=1:100000}} |
|||
* {{Карта|K-34-46|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-046.jpg|scale=1:100000}} |
|||
== Източници == |
|||
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 61. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 |
|||
[[Категория:Планини в България]] |
[[Категория:Планини в България]] |
||
[[Категория:Планини в Сърбия]] |
[[Категория:Планини в Сърбия]] |
||
[[Категория:Краище]] |
|||
[[Категория:Област Перник]] |
|||
Версия от 13:07, 2 октомври 2013
| Боховска планина | |
 | |
| Най-висок връх | Огорелица |
|---|---|
| Надм. височина | 1317,9 m |
| Подробна карта | |
 | |
Боховска планина е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, в историко-географската област Краище.
Планината е част от Руйско-Верилската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 173 до гранична пирамида 185 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От север на юг дължината ѝ е 10 км, а ширината ѝ 6 км. На север достига до река Ерма при село Стрезимировци, която я отделя от Милославска планина, а на запад — до десният ѝ приток река Полевица и притокът ̀ Николица. На североизток склоновете ѝ затъват в Трънската котловина (Знеполе), а на изток долината на река Лешниковица (десен приток на Ерма) и седловина висока 1105 м я отделят от Еловишка планина. На юг чрез седловината Въргавица (1285 м) се свързва с планината Кървав камък.
Планината има прост орографски план, включващ централен рид с посока север-юг, по който върви държавната граница и странични къси ридове. билото ѝ плоско и наклонено на север. То започва от Стрезимировци и се издига постепенно през върховете Бабина чука, Борина чука (1078), Яничева чука (1097), Локва (1167), Дебела дърма (1258), Огорелица (1318) и Разкръсье (1332), като достига до седловината Въргавица, през която някога е преминавала пътека от село Горна Мелна до село Кострошевци (днес в Сърбия). Към българска територия се спускат къси ридове, между които по-значителни са Попов дел (1229), отделящ се от връх Огорелица на югоидток, и Боинске ливаде (1268) южно от село Бохова.
Изградена е от кристалинни шисти. Климатът е умерено-континентален и е характерен с продължителна и снежна зима и хладно лято. Реките са къси и с непостоянен отток. Редица имена на местности обаче свидетелстват за повече води в миналото. В манолото нейните източни български склонове са били опороени, но сега са залесени с букови гори, тук-там с иглолистни култури, а по-рядко се срещат цер и габър. Обширните пасища и поляни, съществували до средата на миналия век, днес са превзети отново от горската растителност, и особено от самозалесили се иглолистни видове. Западните ѝ сръбски склонове са обезлесени. От животинския свят са представени дивата свиня, лисицата, вълкът, множество птици.
През последните петдесет години населението на планината е намаляло десет пъти и днес тя е практически без постоянно население. По източната ѝ периферия, на българска територия са разположени селата Бохова, Горна Мелна, Джинчовци, Реяновци, Стайчовци, Стрезимировци и Цегриловци, а на сръбска — село Кострошевци.
В полите ѝ, над село Реяновци е разположен малкият манастир „Света Богородица“.
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 61. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581