Главен управител на Източна Румелия: Разлика между версии
кат |
м Нов ключ за Категория:Правителствени лидери: "*" using HotCat |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
[[Категория:Държавни институции в Източна Румелия]] |
[[Категория:Държавни институции в Източна Румелия]] |
||
[[Категория:Правителствени лидери| |
[[Категория:Правителствени лидери|*]] |
Версия от 07:31, 8 октомври 2013
Главният управител (генерал-губернатор) на Източна Румелия е най-висшият служител в изпълнителната власт на Източна Румелия. Той се назначава за срок от 5 години от султанa на Османската империя със съгласието на всички държави, подписали Берлинския договор.
Главният управител назначава правителството, окръжните управители и Върховния съд, главнокомандващ е на областната милиция, свиква Областното събрание и предлага бюджета на областта. В периода между заседанията на Областното събрание има право да приема, съвместно с Постоянния комитет, нормативни актове със силата на закон.[1]
За времето от приемането на Органическия устав на Източна Румелия през 1879 година до Съединението през 1885 година постът на главен управител е заеман от двама души:
- Александър Богориди (1879-1884) и
- Гаврил Кръстевич (1884-1885).
Съгласно Топханенския акт след 1885 година султанът назначава за главен управител на Източна Румелия княза на българите:
- първоначално Александър I,
- а след това Фердинанд I.
През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на независимостта на България през 1908 година.
Източници
- ↑ Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 65.