Боховска планина: Разлика между версии

Боховска планина
	Боховска планина
	Координати: 42°44′30.84″ с. ш. 22°30′01.08″ и. д. / 42.7419° с. ш. 22.5003° и. д. Местоположение
Най-висок връх	Огорелица
Надм. височина	1317,9 m
Подробна карта

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:46, 11 октомври 2013

Боховска планина е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, в историко-географската област Краище.

Планината е част от Руйско-Верилската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 173 до гранична пирамида 185 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От север на юг дължината ѝ е 10 км, а ширината ѝ 6 км. На север достига до река Ерма при село Стрезимировци, която я отделя от Милославска планина, а на запад — до десният ѝ приток река Полевица и притокът ̀ Николица. На североизток склоновете ѝ затъват в Трънската котловина (Знеполе), а на изток долината на река Лешниковица (десен приток на Ерма) и седловината Вълча поляна (1105 м) я отделят от Еловишка планина. На юг чрез седловината Въргавица (1285 м) се свързва с планината Кървав камък.

Планината има прост орографски план, включващ централен рид с посока север-юг, по който върви държавната граница и странични къси ридове. билото ѝ плоско и наклонено на север. То започва от Стрезимировци и се издига постепенно през върховете Бабина чука, Борина чука (1078), Яничева чука (1097), Локва (1167), Дебела дърма (1258), Огорелица (1318) и Разкръсье (1332), като достига до седловината Въргавица, през която някога е преминавала пътека от село Горна Мелна до село Кострошевци (днес в Сърбия). Към българска територия се спускат къси ридове, между които по-значителни са Попов дел (1229), отделящ се от връх Огорелица на югоидток, и Боинске ливаде (1268) южно от село Бохова.

Изградена е от кристалинни шисти. Климатът е умерено-континентален и е характерен с продължителна и снежна зима и хладно лято. Реките са къси и с непостоянен отток. Под връх Огорелица извира Треклянска река (десен приток на Струма). Редица имена на местности обаче свидетелстват за повече води в миналото. В манолото нейните източни български склонове са били опороени, но сега са залесени с букови гори, тук-там с иглолистни култури, а по-рядко се срещат цер и габър. Обширните пасища и поляни, съществували до средата на миналия век, днес са превзети отново от горската растителност, и особено от самозалесили се иглолистни видове. Западните ѝ сръбски склонове са обезлесени. От животинския свят са представени дивата свиня, лисицата, вълкът, множество птици.

През последните петдесет години населението на планината е намаляло десет пъти и днес тя е практически без постоянно население. По източната ѝ периферия, на българска територия са разположени селата Бохова, Горна Мелна, Джинчовци, Реяновци, Стайчовци, Стрезимировци и Цегриловци, а на сръбска — село Кострошевци.

В полите ѝ, над село Реяновци е разположен малкият манастир „Света Богородица“.

Вижте още

Списък на планините в България

Топографска карта

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 61. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 '''Боховска планина''' е [[планина]] в [[България|Западна България]] и [[Сърбия|Югоизточна Сърбия]], в историко-географската област [[Краище]].
-Планината е част от Руйско-Верилската планинска група, като по билото и&#768; от гранична пирамида 173 до гранична пирамида 185 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От север на юг дължината и&#768; е 10 км, а ширината и&#768; 6 км. На север достига до река [[Ерма]] при село [[Стрезимировци]], която я отделя от [[Милославска планина]], а на запад — до десният и&#768; приток река Полевица и притокът &#768; Николица. На североизток склоновете и&#768; затъват в [[Трънска котловина|Трънската котловина]] (Знеполе), а на изток долината на река Лешниковица (десен приток на [[Ерма]]) и седловина висока 1105 м я отделят от [[Еловишка планина]]. На юг чрез седловината Въргавица (1285 м) се свързва с планината [[Кървав камък]].
+Планината е част от Руйско-Верилската планинска група, като по билото и&#768; от гранична пирамида 173 до гранична пирамида 185 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От север на юг дължината и&#768; е 10 км, а ширината и&#768; 6 км. На север достига до река [[Ерма]] при село [[Стрезимировци]], която я отделя от [[Милославска планина]], а на запад — до десният и&#768; приток река Полевица и притокът &#768; Николица. На североизток склоновете и&#768; затъват в [[Трънска котловина|Трънската котловина]] (Знеполе), а на изток долината на река Лешниковица (десен приток на [[Ерма]]) и седловината Вълча поляна (1105 м) я отделят от [[Еловишка планина]]. На юг чрез седловината Въргавица (1285 м) се свързва с планината [[Кървав камък]].
 Планината има прост орографски план, включващ централен рид с посока север-юг, по който върви държавната граница и странични къси ридове. билото и&#768; плоско и наклонено на север. То започва от [[Стрезимировци]] и се издига постепенно през върховете Бабина чука, Борина чука (1078), Яничева чука (1097), Локва (1167), Дебела дърма (1258), [[Огорелица]] (1318) и Разкръсье (1332), като достига до седловината Въргавица, през която някога е преминавала пътека от село [[Горна Мелна]] до село Кострошевци (днес в Сърбия). Към българска територия се спускат къси ридове, между които по-значителни са Попов дел (1229), отделящ се от връх Огорелица на югоидток, и Боинске ливаде (1268) южно от село [[Бохова]].