Първи балкански съюз

Първият балкански съюз е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу Османската империя. В стремежа си да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения, сръбският княз Михаил III Обренович постига споразумения с Румъния (през май 1865 и януари 1868 г.), Черна гора (септември 1866 г.), български революционери (май 1867) и Гърция (август 1867). От големите европейски държави Русия и Франция насърчават сръбската дипломация. Австрия е против, но е отслабена от войната си с Прусия. Задействането на съюза е възпрепятствано от потушаването на Критското въстание от 1866 г. и от обрата на гръцката политика към сближение с османците след успехите на движението за независима българска църква. Коалицията на Михаил Обренович се разпада с убийството му през юни 1868 г.

Сръбско-черногорски договор

През септември 1866 година владетелите на Сърбия и Черна гора се договарят да подготвят обща война срещу Османската империя, която трябва да бъде предшествана от въстания в османските територии. Срещу материална помощ от Белград черногорският княз Никола се задължава да съгласува антиосманските си действия. Договорът предвижда и обединение в обща държава начело с Михаил Обренович в замяна на материални привилегии за княз Никола

Сръбско-гръцки договор

Сръбско-гръцкият съюз е подписан на 26 август 1867 година. С него е поставен конкретен срок за начало на войната срещу Османската империя – март 1868 година. Дотогава Сърбия трябва да подготви 60-хилядна армия, а Гърция – 30 хиляди бойци и флот. Съюзниците си поставят за цел пълното освобождение на всички християни в Европейска Турция и на егейските острови, оставяйки уточнението на бъдещите граници на по-късен етап. Сърбия си запазва правото върху Босна и Херцеговина, а Гърция се стреми към анексия на Крит, Епир и Тесалия.

Вижте също

• Балкански съюз (1912-1913)