Първи балкански съюз: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Първият балкански съюз''' е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу [[Османска империя|Османската империя]]. В стремежа си да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения, сръбският княз [[Михаил III Обренович]] постига споразумения с [[Румъния]] (през май 1865 и януари 1868 г.), [[Черна гора]] (септември 1866 г.), български революционери (май 1867) и [[Гърция]] (август 1867). От големите европейски държави [[Русия]] и [[Франция]] насърчават сръбската дипломация. [[Австро-Унгария|Австрия]] е против, но е отслабена от [[Австро-пруска война (1866)|войната си с Прусия]]. Задействането на съюза е възпрепятствано от потушаването на [[Критско въстание (1866-1869)|Критското въстание от 1866 г.]] и от обрата на гръцката политика към сближение с османците след успехите на [[Българска екзархия|движението за независима българска църква]]. Коалицията на Михаил Обренович се разпада с убийството му през юни 1868 г.<ref>Leften Stavros Stavrianos, Traian Stoianovich. [http://books.google.com/books?id=xcp7OXQE0FMC&dq=The+Balkans+since+1453&source=gbs_navlinks_s The Balkans since 1453.] C. Hurst & Co. Publishers, 2000. ISBN 1850655510. |
'''Първият балкански съюз''' е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу [[Османска империя|Османската империя]]. В стремежа си да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения, сръбският княз [[Михаил III Обренович]] постига споразумения с [[Румъния]] (през май 1865 и януари 1868 г.), [[Черна гора]] (септември 1866 г.), български революционери (май 1867) и [[Гърция]] (август 1867). От големите европейски държави [[Русия]] и [[Франция]] насърчават сръбската дипломация. [[Австро-Унгария|Австрия]] е против, но е отслабена от [[Австро-пруска война (1866)|войната си с Прусия]]. Задействането на съюза е възпрепятствано от потушаването на [[Критско въстание (1866-1869)|Критското въстание от 1866 г.]] и от обрата на гръцката политика към сближение с османците след успехите на [[Българска екзархия|движението за независима българска църква]]. Коалицията на Михаил Обренович се разпада с убийството му през юни 1868 г.<ref>Leften Stavros Stavrianos, Traian Stoianovich. [http://books.google.com/books?id=xcp7OXQE0FMC&dq=The+Balkans+since+1453&source=gbs_navlinks_s The Balkans since 1453.] C. Hurst & Co. Publishers, 2000. ISBN 1850655510. Стр. 394-396</ref> |
||
== Мотиви == |
|||
== Сръбско-черногорски договор == |
|||
Първият балкански съюз е изграден от сръбската дипломация в лицето на княз [[Михаил Обренович]] и министър-председателя [[Илия Гарашанин]]. Поради военната неподготвеност на Гърция и Румъния и материалната зависимост на българи и черногорци, осъществяването на общата цел – унищожаване на османското господство на Балканите – зависи преди всичко от Белград. Методите за постигане на тази цел са дипломатическо изолиране на Османската империя и съвместни военни действия на балканските държави и народи. Във военната и политическата си подготовка Михаил и Гарашанин разчитат на [[Руска империя|Русия]].<ref>{{cite book | last = Йовановић | first = Слободан | authorlink = | year = 1933 | url = http://serbia-forum.mi.sanu.ac.rs/wb/?action=getbook&bookkey=548#page/0/mode/1up | title = Друга влада Милоша и Михаила | publisher = Издавачка књижарница Геца Кона | location = Београд | pages = | accessdate = 12.10.2013}} Стр. 347-353</ref> |
|||
| ⚫ | През септември 1866 година владетелите на Сърбия и Черна гора се договарят да подготвят обща война срещу Османската империя, която трябва да бъде предшествана от въстания в османските територии. Срещу материална помощ от [[Белград]] черногорският княз [[Никола I|Никола]] се задължава да съгласува антиосманските си действия. Договорът предвижда и обединение в обща държава начело с Михаил Обренович в замяна на материални привилегии за княз Никола<ref name="manchev-IBN-PBS">{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | year = 2001 | title = История на балканските народи. Том 1 | location = София | pages = }} [http://chitanka.info/text/5818/80#textstart Първият балкански съюз] (достъп от 12.10.2013)</ref> |
||
== Съюзни договори == |
|||
== Сръбско-гръцки договор == |
|||
=== Между Сърбия и Черна гора === |
|||
| ⚫ | През септември 1866 година владетелите на Сърбия и Черна гора се договарят да подготвят обща война срещу Османската империя, която трябва да бъде предшествана от въстания в османските територии. Срещу материална помощ от [[Белград]] черногорският княз [[Никола I|Никола]] се задължава да съгласува антиосманските си действия. Договорът предвижда и обединение в обща държава начело с Михаил Обренович в замяна на материални привилегии за княз Никола.<ref name="manchev-IBN-PBS">{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | year = 2001 | title = История на балканските народи. Том 1 | location = София | pages = }} [http://chitanka.info/text/5818/80#textstart Първият балкански съюз] (достъп от 12.10.2013)</ref> |
||
=== Между Сърбия и Гърция === |
|||
Сръбско-гръцкият съюз е подписан на 26 август 1867 година. С него е поставен конкретен срок за начало на войната срещу Османската империя – март 1868 година. Дотогава Сърбия трябва да подготви 60-хилядна армия, а Гърция – 30 хиляди бойци и флот. Съюзниците си поставят за цел пълното освобождение на всички християни в Европейска Турция и на [[Егейско море|егейските]] острови, оставяйки уточнението на бъдещите граници на по-късен етап. Сърбия си запазва правото върху [[Босна (област)|Босна]] и [[Херцеговина]], а Гърция се стреми към анексия на [[Крит]], [[Епир]] и [[Тесалия]].<ref name="manchev-IBN-PBS"/> |
Сръбско-гръцкият съюз е подписан на 26 август 1867 година. С него е поставен конкретен срок за начало на войната срещу Османската империя – март 1868 година. Дотогава Сърбия трябва да подготви 60-хилядна армия, а Гърция – 30 хиляди бойци и флот. Съюзниците си поставят за цел пълното освобождение на всички християни в Европейска Турция и на [[Егейско море|егейските]] острови, оставяйки уточнението на бъдещите граници на по-късен етап. Сърбия си запазва правото върху [[Босна (област)|Босна]] и [[Херцеговина]], а Гърция се стреми към анексия на [[Крит]], [[Епир]] и [[Тесалия]].<ref name="manchev-IBN-PBS"/> |
||
=== Между Сърбия и Румъния === |
|||
== Сръбско-румънски договор == |
|||
Последен, през януари 1868 година, е сключен сръбско-румънският договор. В хода на преговорите на Михаил Обренович е предложена подялба на българските земи след премахването на османската власт, като румънското правителство запазва за себе си земите на север от линията [[Русе]] – [[Варна]]. Окончателният договор не съдържа такава клауза, а условия за разширяване на двустранната търговия и румънски неутралитет в случай на сръбско-турска война.<ref name="manchev-IBN-PBS"/> |
Последен, през януари 1868 година, е сключен сръбско-румънският договор. В хода на преговорите на Михаил Обренович е предложена подялба на българските земи след премахването на османската власт, като румънското правителство запазва за себе си земите на север от линията [[Русе]] – [[Варна]]. Окончателният договор не съдържа такава клауза, а условия за разширяване на двустранната търговия и румънски неутралитет в случай на сръбско-турска война.<ref name="manchev-IBN-PBS"/> |
||
Версия от 10:57, 12 октомври 2013
Първият балкански съюз е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу Османската империя. В стремежа си да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения, сръбският княз Михаил III Обренович постига споразумения с Румъния (през май 1865 и януари 1868 г.), Черна гора (септември 1866 г.), български революционери (май 1867) и Гърция (август 1867). От големите европейски държави Русия и Франция насърчават сръбската дипломация. Австрия е против, но е отслабена от войната си с Прусия. Задействането на съюза е възпрепятствано от потушаването на Критското въстание от 1866 г. и от обрата на гръцката политика към сближение с османците след успехите на движението за независима българска църква. Коалицията на Михаил Обренович се разпада с убийството му през юни 1868 г.[1]
Мотиви
Първият балкански съюз е изграден от сръбската дипломация в лицето на княз Михаил Обренович и министър-председателя Илия Гарашанин. Поради военната неподготвеност на Гърция и Румъния и материалната зависимост на българи и черногорци, осъществяването на общата цел – унищожаване на османското господство на Балканите – зависи преди всичко от Белград. Методите за постигане на тази цел са дипломатическо изолиране на Османската империя и съвместни военни действия на балканските държави и народи. Във военната и политическата си подготовка Михаил и Гарашанин разчитат на Русия.[2]
Съюзни договори
Между Сърбия и Черна гора
През септември 1866 година владетелите на Сърбия и Черна гора се договарят да подготвят обща война срещу Османската империя, която трябва да бъде предшествана от въстания в османските територии. Срещу материална помощ от Белград черногорският княз Никола се задължава да съгласува антиосманските си действия. Договорът предвижда и обединение в обща държава начело с Михаил Обренович в замяна на материални привилегии за княз Никола.[3]
Между Сърбия и Гърция
Сръбско-гръцкият съюз е подписан на 26 август 1867 година. С него е поставен конкретен срок за начало на войната срещу Османската империя – март 1868 година. Дотогава Сърбия трябва да подготви 60-хилядна армия, а Гърция – 30 хиляди бойци и флот. Съюзниците си поставят за цел пълното освобождение на всички християни в Европейска Турция и на егейските острови, оставяйки уточнението на бъдещите граници на по-късен етап. Сърбия си запазва правото върху Босна и Херцеговина, а Гърция се стреми към анексия на Крит, Епир и Тесалия.[3]
Между Сърбия и Румъния
Последен, през януари 1868 година, е сключен сръбско-румънският договор. В хода на преговорите на Михаил Обренович е предложена подялба на българските земи след премахването на османската власт, като румънското правителство запазва за себе си земите на север от линията Русе – Варна. Окончателният договор не съдържа такава клауза, а условия за разширяване на двустранната търговия и румънски неутралитет в случай на сръбско-турска война.[3]
Вижте също
- Балкански съюз (1912-1913)
Източници
- ↑ Leften Stavros Stavrianos, Traian Stoianovich. The Balkans since 1453. C. Hurst & Co. Publishers, 2000. ISBN 1850655510. Стр. 394-396
- ↑ Йовановић, Слободан. Друга влада Милоша и Михаила. Београд, Издавачка књижарница Геца Кона, 1933. Посетен на 12.10.2013. Стр. 347-353
- ↑ а б в Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 1. София, 2001. Първият балкански съюз (достъп от 12.10.2013)