Първи балкански съюз

Първият балкански съюз е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу Османската империя.

Мотиви

Първият балкански съюз е изграден от сръбската дипломация в лицето на княз Михаил Обренович и министър-председателя Илия Гарашанин. Стремежът на Михаил е да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения. На този проект откликва част от революционно настроената българска емиграция, която разчита на сръбска подкрепа за освобождението на България. Мотивите на Гърция за сближение със Сърбия са свързани с избухването на Критското въстание през 1866 и опасността от война с Османската империя, за която Атина е военно и финансово неподготвена. Поради неподготвеността на Гърция и Румъния и материалната зависимост на българи и черногорци, осъществяването на общата цел – унищожаване на османското господство на Балканите – зависи преди всичко от Белград. На свой ред, Михаил и Гарашанин разчитат на Русия за дипломатическо изолиране на Османската империя и за материалната подготовка съвместни военни действия на балканските държави и народи. Подкрепяйки начинанието, Русия се стреми към ликвидиране на последиците от Кримската война чрез обезсилване на Парижкия договор от 1856 година и да изгради балканска конфедерация от приятелски настроени държави.

Съюзни договори

Между Сърбия и Черна гора

През септември 1866 година владетелите на Сърбия и Черна гора се договарят да подготвят обща война срещу Османската империя, която трябва да бъде предшествана от въстания в османските територии. Срещу материална помощ от Белград черногорският княз Никола се задължава да съгласува антиосманските си действия. Договорът предвижда и обединение в обща държава начело с Михаил Обренович в замяна на материални привилегии за княз Никола.

Сътрудничество с българите

От средите на българската емиграция Добродетелната дружина подкрепя в началото на 1867 година идеята за създаване на сръбско-българска държава под политическото и военното ръководство на сръбския княз. Преговори между пратеници на Дружината и Гарашанин през май същата година водят до създаване на Втората българска легия.

Между Сърбия и Гърция

Сръбско-гръцкият съюз е подписан на 26 август 1867 година. С него е поставен конкретен срок за начало на войната срещу Османската империя – март 1868 година. Дотогава Сърбия трябва да подготви 60-хилядна армия, а Гърция – 30 хиляди бойци и флот. Съюзниците си поставят за цел пълното освобождение на всички християни в Европейска Турция и на егейските острови, оставяйки уточнението на бъдещите граници на по-късен етап. Сърбия си запазва правото върху Босна и Херцеговина, а Гърция се стреми към анексия на Крит, Епир и Тесалия.

Между Сърбия и Румъния

Последен, през януари 1868 година, е сключен сръбско-румънският договор. В хода на преговорите на Михаил Обренович е предложена подялба на българските земи след премахването на османската власт, като румънското правителство запазва за себе си земите на север от линията Русе – Варна. Окончателният договор не съдържа такава клауза, а условия за разширяване на двустранната търговия и румънски неутралитет в случай на сръбско-турска война.

Разпадане

От големите европейски държави Русия и Франция насърчават сръбската дипломация. Австрия е против, но е отслабена от войната си с Прусия. Задействането на съюза е възпрепятствано от потушаването на Критското въстание от 1866 г. и от обрата на гръцката политика към сближение с османците след успехите на движението за независима българска църква. Коалицията на Михаил Обренович се разпада с убийството му през юни 1868 г.

Вижте също

• Балкански съюз (1912-1913)