Балкарци: Разлика между версии
→История: Прапопис. |
|||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
Произходът на балкарците е неизяснен. В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV—XVIII в. балкарците са известни под името ''басиани''. [[Осетинци]]те ги наречат ''асон, асиаг'' „аси“, [[свани]]те — ''сауары'' „планинци“, кабардинците — ''къушхьэ'' „планинци“<ref>[http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%86%D1%8B Балкарцы на ru.wikipedia.org]</ref>. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними<ref>Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград.</ref>. |
Произходът на балкарците е неизяснен. В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV—XVIII в. балкарците са известни под името ''басиани''. [[Осетинци]]те ги наречат ''асон, асиаг'' „аси“, [[свани]]те — ''сауары'' „планинци“, кабардинците — ''къушхьэ'' „планинци“<ref>[http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%86%D1%8B Балкарцы на ru.wikipedia.org]</ref>. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними<ref>Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград.</ref>. |
||
В средновековието народът е подложен да отстоява независимоста си срещу най-различини завоеватели, последните от които са черкезките племена на [[Черкези|кабардинци]]те в 16 век. В [[1827]] г. балкарските князе полагат клетва за вярност на руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право ''"адет"'' и защита от неприятели и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В [[1922]] г. е образована "Кабардино-Балкарска" автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942 г. войските на [[Вермахт]]а овладяват Кавказ и връх Елбрус. |
В средновековието народът е подложен да отстоява независимоста си срещу най-различини завоеватели, последните от които са черкезките племена на [[Черкези|кабардинци]]те в 16 век. В [[1827]] г. балкарските князе полагат клетва за вярност на руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право ''"адет"'' и защита от неприятели и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В [[1922]] г. е образована "Кабардино-Балкарска" автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942 г. войските на [[Вермахт]]а овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпреки че във Втората световна война Кабардино-Балкария сформира 115-та Кабардино-Балкарска кавалерийска дивизия под командоването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград, в [[1944]] г. балкарците стават жертва на [[Сталин]]ските репресии. Те са обвинени от диктатора в колаборационизъм с [[Германска империя (1933-1945)|Германия]] и всички са депортирани в [[Сибир]] и [[Средна Азия]]. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на ''Кабардинска АССР''. В [[1957]] година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и на оцелелите е позволено и те се завръщат в родината си, като ''Кабардино-Балкарската АССР'' е въстановена. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 23:16, 12 октомври 2013
| Балкарци, Балкари таулу, малкъар | |
| Общ брой | около 120 000 |
|---|---|
| По места |  Русия: 108 426 (2002)
 Украйна: 206 (2001) |
| Език | руски, карачаево-балкарски |
| Религия | ислям, православие |
| Сродни групи | други тюркски народи |
| Балкарци, Балкари таулу, малкъар в Общомедия | |
Балкарците, наричани по-рядко балкари (самоназвание: таулу „планинци“, карачаево-балкарски:малкъар, мн. число малкъарла) са тюркски народ, населяващ Кавказкия регион, титулен народ в Кабардино-Балкария. Техният карачаево-балкарски език е от северозападната (куманска) подгрупа на тюркските езици. Карачаево-балкарският език е близък до кримскотатарския и кумикския език.
В наши дни балкарците наброяват около 60 000 души и населяват главно руската република Кабардино-Балкария.
История
Произходът на балкарците е неизяснен. В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV—XVIII в. балкарците са известни под името басиани. Осетинците ги наречат асон, асиаг „аси“, сваните — сауары „планинци“, кабардинците — къушхьэ „планинци“[1]. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними[2].
В средновековието народът е подложен да отстоява независимоста си срещу най-различини завоеватели, последните от които са черкезките племена на кабардинците в 16 век. В 1827 г. балкарските князе полагат клетва за вярност на руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право "адет" и защита от неприятели и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В 1922 г. е образована "Кабардино-Балкарска" автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942 г. войските на Вермахта овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпреки че във Втората световна война Кабардино-Балкария сформира 115-та Кабардино-Балкарска кавалерийска дивизия под командоването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград, в 1944 г. балкарците стават жертва на Сталинските репресии. Те са обвинени от диктатора в колаборационизъм с Германия и всички са депортирани в Сибир и Средна Азия. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на Кабардинска АССР. В 1957 година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и на оцелелите е позволено и те се завръщат в родината си, като Кабардино-Балкарската АССР е въстановена.
Източници
- ↑ Балкарцы на ru.wikipedia.org
- ↑ Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград.